17-11-2017 20-11-2018

България остава в "сивия" списък на FATF за пране на пари и финансиране на тероризма

Въпреки отчетения напредък оставаме "под засилено наблюдение" с още 23 страни, сред които са Хърватия, Монако, Филипините, Хаити, Сирия, Венецуела, Виетнам, Йемен и редица африкански държави

istockphoto.com

България остава в "сивия" списък на FATF за пране на пари и финансиране на тероризма

20:26 | 25 октомври 2024 | Редактор : Лилия Чалева 18 1418 istockphoto.com

България остава в "сивия" списък на страните, поставени "под засилено наблюдение" от Специалната група за финансови действия (FATF). Това стана известно от сайта на междуправителствената организация на фона на приключилото днес в Париж нейно пленарно заседание, предаде БТА.

Още по темата

Страните, които са включени в т. нар. "сив" списък на FATF са под засилено наблюдение заради "недостатъчен капацитет в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма". В момента те са общо 24. България попадна в него преди година - на 27 октомври 2023 г.

Освен България в "сивия" списък са включени и Хърватия, Монако, Филипините, Хаити, Сирия, Венецуела, Виетнам, Йемен, както и редица африкански държави. Тези страни са поставени под специално наблюдение и от тях се изисква да подобрят финансовата си система, за да бъдат извадени от него.

В тази група са включени "държавите, които активно работят с FATF за отстраняване на стратегически недостатъци на режимите си за противодействие на изпирането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия. Когато FATF поставя дадена страна под засилено наблюдение, това означава, че страната е поела ангажимент бързо да отстрани установените недостатъци в рамките на договорените срокове и подлежи на засилено наблюдение", посочва сайтът на междуправителствената организация.

В доклад на FATF, озаглавен "Юрисдикции под засилено наблюдение", публикуван днес на сайта на организацията, се посочва, че България е предприела стъпки за подобряване на мерките си за борба с изпирането на пари и срещу финансирането на тероризма.

Нашата страна е "демонстрирала първоначално изпълнение на националния си план за действие", в който е очертана нейната стратегия за борба с изпирането на пари и срещу финансирането на тероризма.

България е показала "първоначално прилагане на надзор, основан на риска, към операторите на пощенски парични преводи, компаниите за обмен на валута и фирмите за недвижими имоти", се посочва в доклада.

Междуправителствената организация отправя и препоръки към нашата страна. Тя отбелязва, че "България трябва да продължи да работи по изпълнението на своя план за действие за преодоляване на стратегическите си недостатъци".

Нашата страна трябва да отстрани "оставащите технически пропуски в спазването на законодателството и да гарантира, че информацията за действителните собственици (на активи - бел. ред.), която се съхранява в регистрите, е точна и актуална", посочва FATF.

Междуправителствената организация отбелязва, че България трябва да подобри процедурите по разследване и "наказателното преследване на различните видове изпиране на пари, включително корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност".

Необходимо е нашата страна да осигури "възможност за провеждане на паралелни финансови разследвания" при всички операции срещу тероризма, посочва FATF.

Освен това България трябва да "отстрани пропуските при прилагането на целенасочени финансови санкции във връзка с финансирането на разпространението на оръжия".

Българските власти трябва "да идентифицират организациите с нестопанска цел, които са най-уязвими към злоупотреби, свързани с финансирането на тероризма".

България трябва да организира мониторинг, чрез който да бъдат предотвратени злоупотреби, свързани с финансирането на тероризма, допълва FATF.

В "черния" списък на групата са включени три страни - Северна Корея, Иран и Мианма.

Какви са възможните последиците за страна в "сивия" списък"?

Най-значимият ефект е репутационното увреждане на страната, тъй като нейната ефективност в борбата с финансовите престъпления като корупция и изпиране на пари, както и финансирането на тероризъм се считат за такива, които са под допустимия праг на международните стандарти.

Ако могат да бъдат обобщени съвсем накратко, възможните и вероятни (но не задължителни) негативни ефекти от включването на България в "сивия списък" на FATF от икономическа гледна точка биха могли да бъдат свързани с: проблеми с кореспондентското банкиране при кредитните и финансовите институции; евентуален отлив на чуждестранни инвестици (проучване на МВФ изчислява, че страните са имали отлив на чуждестранен капитал в размер на средно около 7,6% от БВП след поставяне в "сивия списък"); затруднения в сферата на чуждестранното и международно финансиране; спад в размерите на паричните потоци (средно с около 6 до 8 % на годишна база според МВФ); намаление на БВП (средно от 3 до 5 % на годишна база според изследване на МВФ) и др.

Кой стои зад FATF?

FATF (Financial Action Task Force) или Групата за финансови действия срещу изпирането на пари е групата, създадена с Решение на държавните глави на страните от Г-7 и председателя на Европейската комисия по време на срещата на върха на Г-7, състояла се в Париж през 1989 г., където и до днес е ситуирана централата на организацията.

FATF е глобалната организация за наблюдение на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Междуправителственият орган определя международните стандарти (The FATF Recommendations), които имат за цел да предотвратят тези незаконни дейности и вредите, които те причиняват на обществото. Като орган, определящ политиката, FATF работи за генериране на необходимата политическа воля за осъществяване на национални законодателни и регулаторни реформи в тези области.

39-членният орган определя международните стандарти в борбата срещу изпирането на пари, финансирането на тероризма и пролиферацията, за да гарантира, че националните власти могат ефективно да преследват незаконни средства, свързани с трафик на наркотици, незаконна търговия с оръжия, кибер измами и други сериозни престъпления. Общо повече от 200 държави и юрисдикции са се ангажирали да прилагат стандартите на FATF като част от координиран глобален отговор за предотвратяване на организираната престъпност, корупцията и тероризма. FATF наблюдава държавите, за да гарантира, че прилагат Стандартите (Препоръките) на FATF напълно и ефективно. Държавите и юрисдикциите се оценяват с помощта на девет организации асоциирани членки на FATF (наричани FSRBs /FATF-Style Regional Bodies/) и други глобални партньори, Междунарoдния валутен фонд и Световната банка.

FATF посочва и наблюдава страните, които не спазват стандартите на FATF. Ако една държава многократно не успее да приложи стандартите на FATF, тогава тя може да бъде наречена юрисдикция под засилено наблюдение или юрисдикция с висок риск. Списъците, поддържани от FATF, в които се посочват тези държави и юрисдикции често биват наричани и са познати като "сив" и "черен" списък.

Организацията - асоциирана членка на FATF (или регионалната FSRB), която оценява Република България за съответствие и ефективно изпълнение на стандартите на FATF е Комитетът от експерти към Съвета на Европа MONEYVAL.

Оценката се извършва въз основа на Методологията на FATF за оценка на съответствието с Препоръките на FATF и ефективността на системите за превенция на изпирането на пари и противодействие на финансирането на тероризма (AML/CFT или ПИП/ПФТ). За резултатите от оценката се изготвя доклад, който се представя на държавата и се публикува на страницата на MONEYVAL и на страницата на FATF.

ИЗБРАНО