Правителството взе решение да се откаже от забраната за внос на украинско зърно - това стана известно от изказване на министъра на финансите Асен Василев. По-рано, преди заседанието на МС, премиерът Николай Денков заяви, че вносът от Украйна трябва да бъде освободен.

Ето мотивите на премиера (и на кабинета) >>

На извънреден брифинг и съвсем лаконично Асен Василев изнесе данни за приходите и печалбите на сектор зърнопроизводство през 2022, когато вносът е бил свободен, и за загубите за хазната, когато импортът е бил ограничен. Той обвини служебния кабинет за непремерено взето решение - за забрана на вноса, което е увеличило инфлацията.

Финансови резултати на бранша и субсидии

Приходите от производство на зърнени култури за миналата година, когато украинският внос беше разрешен са 9,976 млрд. лв. Печалбата, на която са платени данъци, за сектор зърнопроизводство е 2,507 млрд. лв., отбеляза Василев. За 2021 г. пък приходите са 7,965 млрд. лв, а печалбата 1,862 млрд. лева.

Секторът е основен ползвател на субсидия по линията на освобождаването на горивата от акциз. Това са 100 млн. лв. невнесен акциз в хазната от сектора. Субсидията, която държавата е дала към всички селскостопански производители с основна част сектор зърнопроизводство за 2021 г., е 1,6 млрд. лв., за 2022 г. е 1,96 млрд. лв., от които 890 млн. лв. са европейски средства, 1,1 млрд. лв. са средствата от националния бюджет, каза още Василев.

Какво е загубил бюджетът

Забраната на внос на украинско зърно, което служебният кабинет поиска от Европейската комисия, към момента е нанесла щети на хазната в размер на 146 млн. лева от невнесен ДДС, заяви финансовият министър.

Сумата невнесени приходи по-рано съобщи и премиерът Денков.

До края на годината Василев очаква щетите за хазната, при запазване на забраната за внос, да са по 40 млн. лева на месец.

С това непремерено решение служебният кабинет лиши хазната от приходи и накара целия български народ да плаща по-скъп хляб, по-скъпо брашно, олио, фуражи, а оттам и по-високи цени на млечните и месните продукти, изтъкна Асен Василев.

Това служебният кабинет направи, за да защити сектор, който миналата година е генерирал печалба от 2,5 млрд. лева, подчерта финансовият министър. Според него разумно би било производители, които наистина са поставени пред трудности и загуба, да получат целеви помощи. Но вносът трябва да се освободи, за да се генерират приходи в хазната и да ядем по-евтини храни. Това е отговорното решение в полза на всички български граждани, категоричен е финансовият министър.

Попитан за възможно напрежение в правителството, породено от това, че министърът на земеделието Кирил Вътев не е знаел за внесеното в парламента предложение за решение забраната за внос да отпадне, Василев каза, че тази дискусия върви в МС от седмици и днес решението на ниво министри е взето - България не подкрепя удължаването на забраната за внос за украинско зърно. А за парламентарни предложения и решения е по-добре да се питат лидерите на партии, отбеляза финансовият министър.

Вчера Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) обяви, че с премахването на забраната за внос от Украйна "ще станем свидетели на масов колапс", че "крахът в земеделието не е просто затваряне на една фирма, това е домино, което ще доведе до сътресения в голяма част от доставчици, партньори и дългогодишни сътрудници". Заедно с това предупредиха, че "напрежението в сектора, което тлее с месеци, ще залее площадите"...

Днес лидерът на същата организация Илия Проданов на въпрос, зададен от журналисти - какво ще се случи при премахването на забраната за внос от Украйна, категорично заяви: "Нищо, защото няма да го допуснем."

На другия полюс - преработвателите на слънчоглед, приветстваха задаващото се анулиране на забраната за внос с аргумента, че добивът на слънчоглед е 2 млн. тона, а за да се задоволи търсенето им (нарасналия капацитет на заводите им за олио), са необходими 4 млн. тона.

Очаква се на 15 септември Европейската комисия да се произнесе дали ще удължи с още три месеца забраната за внос от Украйна или не. Тогава изтича срокът на действащите ограничения. Полша, Румъния и Унгария призоваха забраната за внос да се запази.