Работодателите смятат, че добавката за стаж трябва да бъде премахната, тъй като е дискриминационна спрямо по-новите служители, както и спрямо държавните служители, за които т.нар. клас прослужено време беше отменен. След отпадането на класа за прослужено време ще се преодолее необоснованото различие във възнаграждението на работници, извършващи една и съща дейност, но с различна продължителност на трудовия стаж, смята бизнесът.

Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България и ротационен председател на АОБР Васил Велев заяви в началото на дебата по темата, че с преструктуриране на работната заплата и отпадането на допълнителното възнаграждение за прослужено време, което ще се инкорпорира в основната месечна заплата на работника или служителя, ще се даде възможност за равнопоставеност на работниците и служителите. Позицията на работодателските организации е, че отмяната на добавката за стажа ще даде възможност за връщане на трудовия пазар на работници и служители.

Според бизнеса отмяната на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит няма да ограничи права на хората, защото размерът на получаваното от тях възнаграждение няма да бъде намалено. В момента добавката за стаж вдига заплатите с около 0,6 процента годишно. От синдикатите са категорично против премахването на добавката за стажа.

На пресконференция вчера лидерът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че не е ясно защо темата за класа отново излиза на дневен ред. Очевидно това е нещо, което сплотява част от редиците на бизнес организациите в София, тъй като това не е проблем на хората в предприятията, в това число и на мениджърите и собствениците, отбеляза Пламен Димитров.

Според него основният проблем на България не е добавката за стаж, а липсата на кадри.Той изрази убеденост, че добавката за стаж няма да отпадне. По думите му, ако обаче някой се опита да отнеме клас "прослужено време", федерациите в синдиката са изразили готовност за сериозен отпор и радикална реакция.

На заседанието днес ще бъде обсъден и проект за промяна на Кодекса на труда, с който се цели да се защитят работниците, в случаите, когато работодателите не им изплащат заплатите и обезщетенията. С предвидените промени се цели да се засилят контролните функции на ГИТ, като се предоставят правомощия на инспекцията да прави проверки по повод изплащането на трудови възнаграждения и след прекратяване на трудовите правоотношения и да дава задължителни предписания в тази насока.

Предвидено е и изрично регламентиране на срок, с който работодателят да е обвързан и да е задължен да изплати обезщетенията, дължими на работниците и служителите му, като се дължи и законната лихва при неизпълнение. С промени в ГПК се предвижда възможността работниците да могат бързо и лесно да искат въз основа на влезли в сила предписания на ГИТ издаване на заповед за незабавно изпълнение. Така те ще бъдат улеснени да търсят от неиздължилия се към тях работодател съответните признати и начислени възнаграждения, без да се налага да водят съдебни дела за установяване на размера на дължимото.

В проекта се предлага също работодатели, които дължат възнаграждения и обезщетения на работниците си, да не могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители. Законопроектът предоставя допълнителни възможности за работещите да получават вземанията си от Фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители, като в него се предвижда увеличение на срока за подаване на заявление за получаването им от Фонда и периода между прекратяване на трудовото правоотношение и вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя.

В дневния ред на Тристранния съвет са и предложения за промени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), с които се цели намаляване на административната тежест. Отменя се изискването за ежегодно представяне на писмено уведомление за липсата на промяна в условията на труд.

Сега юридическите и физическите лица са задължени ежегодно да удостоверяват липсата на промени през предходната година за местонахождението; вида и характера на производствената дейност на предприятието; броя на работниците; условията на труд; рисковите фактори и мерките, които гарантират недопускането на аварии и злополуки. Уведомленията не съдържат данни, които биха могли да бъдат източник на информация при извършването на контролната дейност или при идентифицирането на обектите на контрол, а само потвърждават липсата на промяна по отношение на вече декларирана информация, пише в мотивите.

Според вносителя - социалното министерство, в този смисъл, процесът на администриране ненужно се натоварва с обработка на документи, които не се използват.