Мисля че българската икономика още не е загряла достатъчно, за да имаме основание да твърдим, че навлиза в прегряване -  този коментар направи икономистът Румен Гълъбинов в ефира на “Хоризонт“  по повод опасенията, изразени от финансовия министър, че може да се достигне до прегряване на икономиката у нас. Гълъбинов посочи и аргументи, в подкрепа на своята теза:Прегряването се характеризира с, това че търсенето изпреварва значително предлагането на пазара  - на пазара на труда, на пазара на недвижими имоти, на пазара на бързооборотни стоки и така нататък. Ние не виждаме чак такова нещо в търсенето и толкова много драстично да се е увеличило вътрешното ни частно потребление, за да имаме тези притеснения.  Другото, което е, че прегряването винаги се изразява в някакъв ускорен темп на инфлацията, а ние в България не забелязваме да имаме толкова висока инфлация, още повече, че тук ни пазят някои фактори като валутния борд например.  Но при всички положения, пак казвам  - ние трябва да загреем в това състояние, в което сме в момента, още доста време и да променим някои неща, преди да твърдим че можем да прегреем. Българската икономика много забави своето капиталообразуване  -  почти са спрели потоците, входящите на преки инвестиции, ние виждаме, че пак имаме спад към полугодието с 55% на преките инвестиции. Така че капиталообразуването в България се движи много бавно. Освен това управлението на България отчита бюджетен излишък, но той е заради ненаправени капиталови разходи и неизпълнение на някои неотложни, как да кажа .-  гласувани вече на разходи, които е трябвало вече да се случат  - например за военна техника или за други неща, които се отлагат във времето, коментира още икономистът, като отбеляза, че съседни страни като Сърбия и Румъния ни изпреварват при привличането на чужди инвестиции. Според Гълъбинов основните фактори, които пречат за привличането на още инвестиции у нас, са корупцията и недостигът на кадри, свързан с демографската криза. Българската икономика трябва да бъде много добре оценена като потенциал за растеж, а това е нещо, което аз не виждам да е направено от сегашното управление по един убедителен начин, за да може да се представи пред нас  - обществеността, експертите, професионалистите - да се моделира една потенциална възможност за растеж на икономиката и когато растежът е над потенциала, тогава можем да твърдим, че ние изпреварващо загряваме и прегряваме. Обаче когато е под потенциала, ние имаме още какво да добавим, обясни още експертът. Той коментира и данните от Доклада за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум, където България се предвижва с едно място напред: Да, придвижваме се с едно място напред, но това бих го определил по-скоро като едно посредствено подобрение, отколкото като някакъв рязък и ускорен скок.Да, технологично стоим добре и то благодарение на компаниите, които инвестираха -  частните компании, които дойдоха, инвестираха в България в технологичните сектори  - в аутсорсинг на услуги, индустриален аутсорсинг с висока добавена стойност, и продължават да го правят, но пак казвам  - все по-малко.Другото, което е  - макроикономически стоим добре, благодарение на валутния борд  - валутният борд ни осигурява рамката, която ни позволяваме да имаме един минимум, добра стабилност на нашата финансова и икономическа система. Оттук нататък обаче  - отново пазарът на труда. Малко повече усилия трябва да се вложат пазара на труда -  не само да осигуряваме заетост тук по временни програми, които са финансирани от Европейския съюз и еврофондовете, а наистина да има предлагане на работа, а то пак идва от инвеститорите инвестициите. Не може държавата да бъде основният работодател.Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.