Цените на пшеницата скочиха с 3 процента в понеделник и за пръв път на стоковата борса в Чикаго - най-голямата в света, пробиха границата от 10 долара за бушел. Този рекорд не е краят - запасите са на 30-годишно дъно, износът на зърно е пред нови ограничения в Китай, Русия и Аржентина, търсенето е толкова силно, а финансовите инвеститори толкова много, че се говори за цени от 11-13 долара напролет, коментира пред агенция "Блумбърг" Брет Купър от брокера на земеделски продукти MF Global Australia Ltd. На невиждани от години ценови равнища са рапицата, соята и царевицата, което пък предизвиква поскъпване на месните и млечните продукти.
Всичко това вещае нова вълна от инфлация заради храните, която ще се усети в следващите месеци. "Още не сме стигнали до стагфлация, но виждаме първите й признаци", каза бившият председател на Фед Алън Грийнспан в интервю пред телевизия ABC. Догодина Европа не само ще забави растежа си, но не е изключено и да изпадне в рецесия, заяви в интервю за "Файненшъл таймс" италианският финансов министър Томазо Падоа-Скиопа, който е и председател на комисията по международни монетарни и финансови въпроси на Международния валутен фонд. "Аларменият сигнал за здравето на световната икономика се включи отново, особено с новите данни за забавянето на услугите в еврозоната и неспирното поскъпване на храните", коментира Рос Финли от Ройтерс. "На този фон централните банки няма да могат да си позволят гъвкавост според желанията си", каза пред "Блумбърг" Дейвид Хенсли, директор за световните икономически въпроси към "Джей Пи Морган". Логиката е, че за да стимулират растежа, банките трябва да понижат лихвите, което обаче надува още инфлацията.
Пшеницата поскъпна почти двойно от началото на годината, а експерти посочват, че за десетилетието ръстът на цените й изпреварва този на петрола и медта. На чикагската борса в понеделник пшеницата поскъпна с 30 цента (максимално позволеното за една сесия) до 10.095 долара за бушел. На европейските пазари доставките за март бяха при най-висока цена от 267.50 евро за тон. "Всяко поскъпване с 10 на сто на основните храни ще доведе до повишаване на инфлацията на еврозоната с 0.3 процентни пункта", каза Монсеф Кааби, директор за стоковите пазари във френската инвестиционна банка "Нексис", цитиран от Ройтерс.
Централната банка в Латвия - бързо растяща до прегряване икономика, до която напоследък често е поставяна и България, съобщи, че очаква през януари рекордна годишна инфлация от над 15%, движена основно от цените на хляба, месото, млякото и яйцата. В България пикът в цените на брашното започна с известно закъснение през октомври, защото предишните два месеца мелниците все още работеха със зърно от старата реколта. Докато през септември тон брашно се търгуваше по 630-650 лв. за тон, месец по-късно пазарът полудя и цените вече достигнаха 850 лв. за тон. В резултат хлябът поскъпна от 80 ст. до 1.30 лв. за килограм. Прогнозите на хлебопроизводителите са, че от януари цените ще се покачат с още 15% и килограм хляб вече ще се продава по 1.60 лв.
"Земеделските стоки само поскъпват и поскъпват. Динамиката тук е толкова силна, че инвеститори, производители и потребители са почти имунизирани от трусовете на кредитния пазар - хората искат да ядат, а на борсите има все по-малко храна", обяснява пред Ройтерс Едуард Хендс от Комерцбанк. Родолф Рош от инвестиционната къща "Шрьодерс" допълва, че тенденцията ще се задържи поне до пролетта и не се изключват резки ценови скокове.
Ефектът на скъпата пшеница, соя и царевица се усеща във всички хранителни сегменти. Проучване в британските супермаркети показва най-бързото поскъпване от 14 години насам - 6.6 процента за годината официално и вероятно далеч повече неофициално.
Търговията на Уолстрийт и в Лондон в понеделник продължи понижаването от миналата седмица заради страховете от бързо растяща инфлация, но с нов елемент - прогнози за слаби коледни продажби. Това се възприема като потвърждение на сигналите още от октомври, че потребителите заделят парите си за погасяване на поскъпващите ипотеки, а не за коледни подаръци.