Ако предложенията на Георгиев бъдат одобрени, гражданите с жилищноспестовен влог към 31 декември 1990 г., който към тази дата е престоял поне 5 години, трябва в едногодишен срок от влизането на закона в сила да докажат жилищните си нужди. Пред тези хора сегашният закон поставя и абсурдното ограничение да нямат жилище или банков влог на стойност над 15 000 лв., ако искат да осребрят лихвоточките, което лиши десетки хиляди от тази възможност. Предложението сега е този таван да се вдигне на 40 000 лв.
До 2 години от влизане в сила на закона гражданите, които отговарят на условията, трябва да влязат в окончателните списъци на общините. Пари ще получат онези, които са попаднали в списъците и до 3 години след влизането в сила на закона придобият жилище или започнат да строят. Проектът на Георгиев включва и още едно от исканията на гражданите - хората с лихвоточки да могат да прехвърлят правата си на съпруга или на децата. Предвижда се и възможност лихвоточките да се превръщат в компенсаторки, които могат да се търгуват на борсата. Последното обаче може и да не се приеме, защото ще противоречи на Закона за сделките с компенсаторни инструменти, в който в края на миналата година бе записано, че държавата спира да издава реституционни книжа.
От 1 септември срещу една лихвоточка гражданите вече получават 6 ст. За полугодието Националният компенсационен жилищен фонд е компенсирал притежателите на 1441 влога. Средно хората са получили по 3785 лв., които са крайно недостатъчни за покупка на жилище или строеж. През 12-те месеца на миналата година фондът осребри 4420 влога. От началото на 90-те години компенсация са получили притежателите на 85 220 влога. 46 257 души по данни към 30 юни 2007 г. пък имат право да вземат парите си, но трябва да представят документ за закупено жилище или започнат строеж. Около 140 000 влога обаче са на българи, които не са достатъчно бедни според закона и съответно няма изглед в скоро време изобщо да получат възможност да си вземат парите.