Според предложенията за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), внесени от Менда Стоянова и група народни представители от ГЕРБ ден преди заседанието на бюджетната комисия, полученият в натура доход от служителя или управителя на фирмата ще се облага с „плоска“ ставка от 10%. Така върху сумата няма да се дължат данък общ доход и осигуровки.

Данъкът ще се плаща изцяло от работодателя, като служителят няма да дължи нищо, съобщи investor.bg.

Председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова увери, че това не е нов данък.

Данъкът ще е окончателен и подлежи на деклариране и внасяне веднъж годишно – в срок до 13 март на следващата календарна година.

Предвижда се промените да влязат със задна дата, а именно от 1 януари 2016 г. Като цяло на заседанието се посочи, че окончателният данък е по-изгодният вариант, тъй като чрез него се улеснява отчитането и администрирането. Освен това данъчната ставка е по-ниска, ако се плащат данък общ доход и осигуровки, например.

Според законопроекта новият данък върху „разходите в натура“ трябва да е ползван от служител на фирмата и да е свързан с употребата на собствени, наети или предоставени за ползване активи (служебни автомобили, телефони, имоти). Освен това на работодателя се дава право на избор – или да плаща окончателен данък върху разходите по използването на активите, или на служителя да му бъдат удържани данък върху доходите и осигуровки. А разходите се считат за доход в натура за служителя.

Ако работодателят избере да упражни право на избор от страна на работодателя получените от физическото лице непарични доходи под формата на разход, свързан с използването на активите, няма да се облагат с данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физически лица.

Заместник-председателят на Комисията по бюджет и финанси Диана Йорданова заяви, че законопроектът е „плод на няколкомесечна работа с представители на Министерството на финансите, НАП и почти всички заинтересовани организации, като вече имаме ясен, точно разписан текст, който да улесни прилагането на данък „уикенд“ в частта на корпоративното подоходно облагане“.

Георги Търновалийски от БСП разкритикува, че повечето от членовете на бюджетната комисия не са участвали в обсъжданията, макар че са продължили няколко месеца, и „не сме чули работодателските организации“. Той каза и че не е направена оценка на въздействието от законопроекта.

По време на заседанието на бюджетната комисия няколко работодателски организации изразиха подкрепата си за новите текстове. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев посочи, че законопроектът „ще способства и насърчи доброволното изпълнение, както и декларирането и внасянето на данъка“. По думите му данък „уикенд“ не се плаща масово заради неяснотите.

Според Велев законопроектът изглажда въпроса какви данъци се дължат, когато се ползва един актив за целите на икономическата дейност и за лично ползване. Председателят на АИКБ каза, че целта му е „насърчаване на отговорното изпълнение, тъй като в противен случай сумарно събраните средства биха били по-малко“, т.е. без въвеждане на единната ставка.

Сред изказалите одобрение беше и Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата (БТПП), докато от Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) подчертаха, че някои понятия в законопроекта трябва да се изяснят между първо и второ четене, тъй като допускат възможност за всестранни тълкувания.

Бюджетната комисия прие и правила за избор на членове на КФН. Предложенията за нова КФН трябва да бъдат направени до 5 дни след гласуването на правилата в пленарна зала.