Това предупредиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България, цитирани от БНР. Те призовават Министерството на образованието за по-тесен диалог за въвеждането на работещи модели и за целенасочена кампания, която да промени обществените нагласи и да провокира интерес към техническите и природо-математическите специалности.

По данни на Асоциацията в момента средната възраст на инженерния състав в българските предприятия е 55 години.

Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията, и Бойко Недялков от УС, смятат, че вносът на работна ръка е последният вариант от всички други възможни, които бизнесът трябва да избира, за да реши проблемите си с кадрите.

"Предпочитаме да инвестираме време, усилия и ресурс, за да решим въпроса тук, но това изисква промяна на обществени нагласи, устойчива държавна политика, а не да се сменя на всеки пет години и много работа със семействата, и мотивацията на младите хора в България", каза Недялков.

Според работодателите в средното образование е много тежко, защото в предприятията им трябват ценни техници. Същото става и с висшето образование.

В момента редица предприятия в България притежават и работят с такава техника, за която висшето образование няма идея. Не срещаме достатъчно разбиране в работата ни с Министерството на образованието при определянето на план-приема в професионалните училища и инженерните специалности в университетите, казва Милена Ангелова.

По думите й не е сериозна досегашната практика на министерството веднъж годишно, с писмо, да пита колко инженери са необходими на фирмите. Според нея трябва:

"Да се направи сериозен инструментариум, както примерно композитния индекс за сивия сектор, който да дава продукт от предприятия, от браншови организации да се преценяват, да се екстраполира за следващите 20 години".

Пета година преговаряме с Министерството на образованието и според тях те имат чудесна система за планиране на план-приема. Всички виждаме колко е чудесен! Няма нужда да се оптимизира, лаконична бе Ангелова.