Парите, които Гърция иска от Европейския механизъм за стабилност не са пари, които се дават, за да бъдат похарчени, а рефинансиране на стари заеми. Това каза за предаването „Конструкция“ по „Хоризонт“ Лъчезар Богданов от Индъстри уоч. Според него не може да има „подстригване“ на дълга от официалните кредитори. Това е на практика да платим стар дълг с нов дълг, но дългът остава. Няма увеличение на дълга в смисъл на нов дълг. Този нов заем всъщност ще позволи на Гърция да си плати старите заеми. Лихвите по гръцкия дълг са по-ниски отколкото тези за дълга на Италия, допълни той. Страната плаща между 0.5% и 1.5% лихва по голяма част от дълга си. Подстригването на дълга на Гърция през 2012 г. всъщтност е било загуба за частните  кредитори, заяви Богданов, според когото ново подстригване не може да има, а само предоговаряния за по-голям срок на изплащане: Голяма част от частните кредитори на Гърция – 97% от тези, които държаха гръцки дълг всъщност бяха  „подстригани“. Те получиха или ще получат около половината от това, което имаха да взимат. Вече частният сектор понесе тази загуба. Спекулацията говори, че някой ги е спасил изцяло. Не ги е спасил изцяло. Като цяло частният сектор понесе загуби. В момента публичният сектор носи загуби, тъй като в някакъв смисъл дава твърде дългосрочен заем на една страна. Не всеки може да получи 30 или 40-годишен заем при 1 процент лихва или 1.5%Икономистът отхвърли твърдението, че част от гръцкия дълг трябва да бъде опростена, тъй като размерът му е твърде голям, за да бъде обслужван: България в края на 1996 г. беше в същото положение -  имаше същото ниво на дълг спрямо икономиката. Пък някак си почти го изплатихме. От доклада на МВФ става ясно, че за да има подобряване на ситуацията в Гърция са необходими Структурни реформи, реформа на данъчната администрация и дисциплина в публичния сектор и приватизация, обясни Богданов. За миналата година постъпленията от приватизация в Гърция са били  2 пъти по-малко отколкото в България в края на 90-те. Това е отказ от приватизация, допълни той.  Гърция иска да заобиколи МВФ, защото той е извън европейската система  на демокрация, коментира Богданов: На него не му пука за това дали Европа е голямо семейство, дали Европа ще се интегрира, ама какво си мисли еди кой си в Чехия, във Франция. Затова Меркел иска  МВФ, защото трябва да е „лошо ченге“ някой, който не е „вътре“, защото гърците могат да влияят с гласа си в Европа на другите европейци, но на МВФ – по-трудно могат да влияят. Българският брутен външен дълг в частният и публичният сектор е малко под 100% от БВП, но голяма част от него всъщност са реални инвестиции в българската икономика на чужди компании, каза Богданов в отговор на слушателски въпрос. Гръцкият проблем е толкова голям финансово, че, за да може Гърция да не зависи от европейската солидарност, някой трябва да плати огромна сума, която е непосилна за никой, освен  може би за Китай. Гърция дължи толкова, колкото са, да речем, валутните резерви на Бразилия, на Русия или на Индия. Прогнозата на Богданов е че Гърция няма да напусне Еврозоната „все още, макар че са много на ръба“, защото доверието на останалите страни към Гърция вече е много по-малко и те ще настояват да видят реални стъпки преди да преведат следващи пари на Атина.