Емигрантите ще изпитат на гърба си рецесията и вероятно мнозина от тях ще загубят работата си. Въпреки това те няма да се върнат у нас, а ще предпочетат да си търсят късмета в други страни, които са по-слабо засегнати от кризисните явления, прогнозират икономисти и работодатели. Тези предвиждания се подкрепят от предварителните данни от проучването на нагласата на емигрантите в Испания да се завърнат, направено от българското социално министерство. Отговорите на анкетите, разпространени сред най-голямата общност в държава от Европейския съюз, се събираха до 25 септември. Дни преди това проучване на международната компания за управление на човешките ресурси Manpower показа, че работодателите в Испания имат намерение да съкратят 9% от персонала си само до края на тази година, от което най-потърпевши ще са чужденците. През август безработните в страната достигнаха над 2.5 млн., от които всеки четвърти е емигрант. По официални данни в Испания изкарват прехраната си над 120 хил., а по неофициални - 200 хил. българи. Въпреки че работните им места вече изглеждат застрашени, повечето гледат скептично на възможността да се приберат. Около 40% от анкетираните от социалното министерство са заявили, че биха работили в България срещу поне 2000 лв. на месец. Някои пишат във форумите за емигранти, че не биха го направили и за 5000 лв. на месец, защото са в чужбина не за пари, а за да избягат от "корупцията и посредствеността". Производителността на труда и печалбите на фирмите в България са такива, че малко компании могат да си позволят да плащат подобни заплати, заяви управителят на сайта за човешки ресурси "Джоб тайгър" Светлозар Петров. Според него най-вероятно емигрантите ще потърсят работа в друга страна. Работодателите, които изпитват недостиг на кадри, също не смятат, че заминалите в чужбина ще се приберат, а от друга страна, са скептични, че сред българската диаспора в Испания ще намерят търсените хора. Това, че някой е работил в чужбина, не е свидетелство за квалификация, каза Светлозар Петров. На работодателите им трябват конкретни изпълнители за конкретна работа и им е все едно къде и какво са работили преди това, смята той. Неотдавна социалният министър Емилия Масларова заяви, че фирмите не оценявали възможността за наемане на работници чрез борси в чужбина, каквито ведомството възнамерява да организира и за чиято подготовка беше направена анкетата сред преселилите се в Испания. Част от компаниите очакват дори държавата да им плаща, за да участват в тях, оплака се тя. Вероятността работещите в Испания или другаде да се завърнат намалява и от очакваното свиване на бизнеса и в България. "Цяла Европа е в рецесия, която няма да отмине и нас. Очаква ни голямо сътресение в следващите 6 месеца, което ще доведе до инфлация и безработица, както в САЩ и Западна Европа", смята изпълнителният директор на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България Евгений Иванов. Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии процесите отвън ще се отразят, ако се забави инвестиционният процес и се повиши цената на кредита. Това може да стане след 1-2 години, прогнозира икономистът. Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч" е на мнение, че емигрантите по-скоро биха отишли да работят в Италия или Франция, вместо да се приберат. На Апенинския полуостров има икономическа криза от 10 години, но българите там не само че не намаляват, но и се увеличават, беше неговият пример. Ако някой е бил с 300 лв. заплата в България, той ще получава многократно повече в Испания или Италия независимо от рецесията там, добави икономистът. Според него повече проблеми ще имат тези, които са достигнали по-високо професионално ниво. На тях ще им е по-трудно да си намерят сходно платена позиция, докато смяната на работното място няма да промени стандарта на живот на този, който кара камион или чисти улиците. По думите му много емигранти няма да имат проблеми с намирането на работа в Европа, защото полагат нискоквалифициран труд, който е конвертируем навсякъде. "Тези хора нямат тясна специализация. Един ден могат да се трудят като общи работници в строителството, на другия - в кухнята, след това в озеленяването или като чистачи на улици. За тях намирането на нова работа е относително лесно", каза Богданов. Според данните от анкетата на социалното министерство над 35% вършат нискоквалифицирана работа, а 60% не работят по специалността си.