Предизвикателна година изпрати Белгия в областта на енергетиката. Няколко ключови проекта бяха във фокуса на правителството, които имат заряд да формират бъдещето на сектора в Европа през идните години.

Най-важната задача, която кабинетът си бе поставил е да не допуска недостиг на електроенергия след разразилата се криза в Европа заради войната в Украйна, скок на цените на газта и несигурни доставки на суровини за индустрията.

Затова премиерът Александър де Кро промени в ход стратегия си в областта на ядрената енергетика, реши да не се отказва от атомната енергетика (нещо, което беше отдавна записано в стар закон) и пое курс за модернизиране две от най-новите си работещи атомни електроцентрали. С този си ход, кабинетът ясно осъзнаваше факта, че потъпква свое законодателно решение. Но както се казва за общото благо и сигурност понякога се правят и жертви.

Битката с Engie

Безспорно най-големият успех за целия мандат на кабинета Де Кро и неговият ресорен министър Тине ван дер Стратен дойде в средата на годината когато официално стана ясно, че правителството и компанията-майка на двете атомни електроцентрали "Дул 4 и Тианж3 - Engie са постигнали ключово споразумение за удължаване живота с 10 години. Най-големият спор по сделката, за която се водеха преговори повече от 2 години, беше цената която трябва да платят французите за съхранението на отработеното ядрено гориво и демонтирането на ядрените отпадъци. След десетки срещи и спорове двете страни най-сетне стигнаха до компромисна точка - 20 млрд. евро от френска страна по сметката на белгийската държава.

В сключеното споразумение се казва, че двете страни ще създадат и нова компания която ще движи проектът. За да не се нарушава енергийната сигурност ректорите в двете АЕЦ ще работят до 2026 година ( а не както е записано в закона до 2025 и да бъдат закрити), след което ще бъдат спрени за цялостна модернизация. Към момента в страната действат 5 реактора oт общо 7. Остават в експлоатация Doel 1,2 и 4 и Tihange 1 и 3. След зимата на 2025 г. още три реактора вероятно ще излязат "в пенсия".

Паралелно с това, след продължили повече от 20 години преговори, властите в Белгия дадоха най-сетне разрешение за изграждане на ново надземно хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци. Обектът ще се намира в Десел.

Гордостта на Де Кро по света

Белгия ще си има още една принцеса в короната - казва се "Елизабет" и не е от двора на крал Филип, а остров. При това първият в света изкуствен остров, с който толкова много се гордее премиерът Де Кро и разказваше по всички възможни форуми и участия. За проекта се говори от години, но 2024 остава в аналите на белгийската енергетика с неговата първа копка. Зоната, с площ от 5 хектара, се намира на 45 км от брега на Остенде. Двигател на проекта е мрежовият оператор "Елиа", на който ще се разчита да оформи втората офшорна зона в Северно море. Тя ще свързва в бъдеще новоизградените вятърни паркове и междусистемни връзки между Великобритания и Дания с наземната електропреносна мрежа на Белгия. Плановете са да бъде завършен до две години. Първите перки ще се завъртят през 2028 година, а цялата инфраструктура ще има завършен вид до 2030 г. Според информацията на оператора, вятърните турбини първоначално ще генерират 3,5 гигавата мощност като до 2030 година ще достигне до 6 гигавата. Проектът е и с финансовата подкрепа на ЕК в размер на 3,7 млн. евро.

С фокус към суровините на бъдещето

След като стана ясно, че атомната енергетика ще продължи да има важна роля в енергийния микс на страната, кабинетът насочи внимание към редица ключови проекти в областта на водородната свързаност и нейните съседи. За тази цел в актуализираната стратегия на Белгия е записано, че ще се инвестират най-малко 250 милиона евро за инфраструктура и свързаност с Германия, Нидерландия и Франция. Развитието на връзките е от изключително значение за цяла Европа. От 1600 километра над 600 се намират на нейна територия, се казва в документа на кабинета.

Водородните проекти не чакат и не бива да се бавят - показаха действията на трите правителства и съсловните браншови организации - Белгийски водороден съвет, нидерландският NLHydrogen и германския Nationaler Wasserstoffrat, които със свои споразумения допълват и подпомагат усилията на държавните власти. А само през 2024 година между тях са сключени 2 споразумения за водородни проекти. Едното е за изграждане на система от тръбопроводи "Делта Рейн", която да свързва пристанищата в Ротердам и Антверпен с най-големите клъстери във вътрешността на Европа. Коридорът се възприема като големите надежди за водородната индустрия в Европа. Другият проект е за изграждане на водородна инфраструктура по Рейн и транспортен коридор по части от Дунав с нулеви емисии. И за двата проекта първи подробно ви разказахме в 3e News през годината.

Първи в света с водороден оператор

През 2024 година Белгия беше първата страна в света с избран оператор за водородна мрежа подобно на тези за електричество и газ. Неговият мандат ще е 20 години. Fluxys hydrogen е натоварен с планирането, разработването и управлението на водородната мрежа, задача, която е от съществено значение за енергийния преход. Федералното правителство вече одобри водородна стратегия, в която е заложено изграждане на цялостна водородна мрежа в цяла Белгия, подобна на електропреносните мрежи на Elia и на природен газ на Fluxys.

Заедно в депонирането на CO2

Белгия, Нидерландия и Германия с поредица от срещи, започнати през 2023 г., показаха, че ще продължат да развиват проекти за трансграничен тръбопровод за пренос на уловен CO2. Такова споразумение за сътрудничество вече има между 3 енергийни компании - Fluxys, OGE и Wintershall Dea, които ще пренасят от индустриалните зони в Южна Германия до центрове за експорт в Белгия.

Белгия обяви, че има амбициозна цел да намали най-малко с 14 милиона тона емисиите въглероден диоксид следващото десетилетие само от фламандската част, смятана за "сърцето на икономиката".

Амбициозният план се подкрепя и от нидерландските власти, които заявиха, че заедно с белгийските си колеги са готови да направят връзка за инжектиране на CO2 в изоставени кладенци на Северно море. Проектът щял да допринесе за усилията на двете страни да намалят парниковите емисии.

Транспорт и логистика

Водородни връзки и икономика не може да се правят без модерна инфраструктура. Затова властите започнаха изграждането на нов пристанищен терминал в белгийското градче Генк, което е в близост до нидерландската граница. Плановете са близките години да се превърне в мултимоделен комплекс. Мястото е стратегическо, тъй като се намира по протежение на канала "Алберт" - водната връзка с пристанището в Антверпен. Новият терминал, който е наречен "Пристанище Лимбург", ще може да обработва 350 000 TEU (20-футови контейнери) годишно и ще се фокусира главно върху вътрешното транспортиране до "портите на Европа" в Антверпен.

Бъдещето

Водородната инфраструктура, ядрената енергетика, екологичния транспорт са все ключови цели, които Белгия преследва по пътя си към климатична неутралност. За да ги постигне обаче страната има нужда от стабилно и редовно правителство - каквото обаче все още няма от половин година. В момента страната се управлява от същия кабинет на Александър Де Кро, който по закон изпълнява за неопределено време функциите на служебен до формирането на редовен. Като временен кабинет министрите са с орязани функции и не може да взимат дългосрочни решения. За това говори в едно от последните си интервюта енергийният министър Тине ван дер Стратен, според която върху всички тези цели, които споменахме в обзора, са надвиснали тъмни облаци и са поставени под риск да не се осъществят. А нито Белгия, нито ЕК искат такъв развой в енергийната перспектива на Европа.

Защото не еднократно Брюксел е заявявал, че тези проекти са в основата на бъдещата водородна индустрия в Европа. Пътят на тръбите от Антверпен - през Ротердам до Хамбург и по Рейн са гръбнакът на водородната инфраструктура. И никой няма изгода заради политически боричкания да поставя под риск бъдещето на зелената индустрия и климатичния преход, който ще преследва през втория си мандат Урсула фон дер Лайен.