По време на един безумен уикенд в средата на март Бен Бернанке пренаписа правилата като председател на Федералния резерв. Като военен ръководител, прилагащ непреодолима сила, тогава и през следващите два месеца, той предприе стъпки, които някои в централната банка сега наричат Доктрината Бернанке. Днес изглежда, че той е успокоил много критици, специално на Уолстрийт, които по-рано казваха, че е прекалено академичен и неспособен да реагира бързо на пазарните условия. Но в същото време изплуваха нови критики – че Бернанке подклажда инфлацията и допринася за спада на долара чрез агресивното понижаване на лихвите. Някои казват, че той е изложил на риск милиарди публични фондове, приемайки девалвирани активи като ипотеки и авто заеми за обезпечение на заеми за финансови институции. И че тласкайки Фед в нова сфера на интервенции и регулации, той е повдигнал въпроси за независимостта на институцията. “Това беше наистина главозамайваща поредица от безпрецедентни и смели действия”, казва Чарлз Каломирис, професор по финанси в Колумбийското бизнес училище. “Така и трябва да бъде. Но не казвам, че тези мерки нямат цена и са безрискови.” Тимъти Гейтнър, президент на Банката на Федералния резерв в Ню Йорк и близък съюзник на Бернанке, определя “доктрината” на председателя на Фед като съкрушително използване на паричната политика и заемите с цел избягване на икономически колапс. “Бен промени по много последователен начин рамката, в която оперират централните банки при криза. Някои ще го критикуват, други ще го хвалят, но това със сигурност ще бъде изучавано с десетилетия.” “Изкушавам се да мисля за него като за нещо, подобно на Буда”, казва Ричард Фишър, президент на банката на Фед в Далас. “Той разви спокойствие, базирано на нарастващото разбиране за безжалостните механизми, по които работи системата. Това вече не е академично или теоретично упражнение за него.” Една от причините Бернанке да поеме рискове е неговата увереност, че възстановяването на цялата икономика зависи от жилищния сектор, който остава в дълбока криза. Много нови доказателства, че този сезон ще е мрачен за покупката на имоти, изплуваха във вторник. Един доклад разкри, че цените са паднали с 14.1% през март в сравнение с година по-рано, продажбите на нови домове – с 42% на годишна база. Бернанке, който републиканец, бе критикуван преди от такива светила на демократите като придишните финансови министри на Клинтън Робърт Рубин и Лорънс Самърс, които се безпокояха, че той подценява опасността от рецесия. Но това виждане се промени. За да намали вероятността от финнасов колапс, Бернанке организира поглъщането на инвестиционната банка “Беър Стърнс” и хвърли кредитно спасително въже към другите чрез екзотични нови кредитни улеснения – те вече са седем на брой, като някои са предназначени и за инвестиционните банки. Той също позволи Фед да приема активи на спорна стойност – обезпечени с ипотеки книжа, заеми за коли и дългове по кредитни карти, като обезпечение за някои заеми, които институцията отпуска. За първи път той настани инспекторите на Фед в инвестиционните банки, за да проверят техните книжа. За ужас на консервативните икономисти Бернанке също така проведе една необичайно агресивна серия от понижения на лихвените проценти, понижавайки ставката по федералните фондове седем пъти – от 5.75% на 2.0%. Тази политика предизвика критики отвън и несъгласия в рамките на Фед. Икономистите, които играеха важна роля в предишната републиканска администрация, Джон Тейлър и Мартин Фелдстайн, са измежду критиците. Тейлър, автор на т. нар. правило на Тейлър, което изисква внимателно подравняване на лихвите и инфлационните очаквания (правилото е формула за лихвените проценти и , казано накратко, предписва високи реални лихви, когато инфлацията надхвърля целта или икономиката е над капацитета си, и обратното – бел. ред.), казва, че политиката на Фед е рискова с оглед на инфлацията и на долара. Неговата критика и фактът, че други икономисти цитират правилото на Тейлър, постави Фед в малко защитна позиция. В скорошна реч Кевин Уорш, съюзник на Бернанке и член на борда, каза, че докато правилото представя “смислено описание” на последните 20 години, то не е успяло да се справи при скорошните условия. Фелдстайн заяви, че по-ниските лихвени проценти и новите възможности за кредитиране на банките, заедно с приемането на спорни обезпечения го правят нервен. Тези стъпки, добавя той, няма да помогнат на една икономика, която се нуждае от време, за да асимилира кредитната кризата и дефицитът на потребителско доверие. “Честно казано, не мисля, че Фед има какво повече да прави, за да се справи с фундаменталните проблеми на икономиката точно сега”, казва той. “Те направиха поне толкова колкото трябваше, а може би и повече”. Пол Волкър, бившият председател на Фед, който се пребори с инфлацията през 80-те, също предупреждава за свръхреакция. В свои изказвания, той предположи, че интервенциите на централната банка и по-специално, нейната директна роля в продажбата на пожар на “Беър Стърнс” на “Джей Пи Морган Чейс”, може да компрометират нейната независимост. Друг приятел на Бернанке, икономистът от Харвард Кенет Рогоф, казва, че председателят на Фед води централната банка към нова ера, в която ще е трудно да я предпази от политически натиск. Another friend of Mr. Bernanke, Kenneth S. Rogoff, a Harvard economist, said the Fed chairman was taking the central bank into a new era in which it could be difficult to ward off political pressures in the future. “Фед имаше забележителен успех в поддържането на своята независимост. Това ще бъде много по-трудно, ако те се наемат с нови регулативни отговорности.” Администрацията на Буш предложи в бъдеще на Фед да бъдат дадени разширени правомощия. Но финансовият секретар Хенри Полсън в представянето на проекта за реформата остави неясно каква точно роля ще има Фед. Във всички случаи последните действия под ръководството на Бернанке бяха взет в атмосфера на дискусии и терзания. Политиката на снижаване на лихвите е била горещо дискутирана в рамките на Фед, според протоколите от последните заседания. “Фед работи усилено през последните 30 години, за да създаде доверие у публиката, че ние ще осигурим ниска и стабилна инфлация”, казва Чарлз Плосър, който като президент на Федералния резерв във Филаделфия гласува срещу последните две понижения на лихвите. Но и Плосър, и другият дисидент по въпроса за лихвите Фишър казват, че оценяват усилията на Бернанке да се вслушва в опонентите и в неговата креативност. През последния месец Бернанке и неговият екип работеха заедно с демократите в Конгреса, за да разработят законодателство, насочено срещу просрочените ипотеки, макар че републиканската администрация на Бум заплашваше с вето една от версиите на проекта. От друга страна, Бернанке зарадва администрацията, като натисна неохотните демократи за по-драстични промени в управлението и капитализацията на двете федерални компании за ипотечно финансиране - Fannie Mae и Freddie Mac. Със съкращения, заглавието е променено