България е заплашена от санкции заради квотите на енергийни компании на регулирания пазар
"Трябва да си осигурим буфери при евентуална нестабилност на енергийния пазар", заяви министърът на енергетиката Румен Радев
Европейската комисия ни критикува заради твърде много забавена либерализация на пазара на електроенергия; критикува ни не заради помощите за битовия потребител, а заради квотното участие на енергийни компании на регулирания пазар - на АЕЦ "Козлодуй", ВЕЦ-овете в структурата на НЕК, двете т. нар. американски централи. Това каза министърът на енергетиката Румен Радев след правителственото заседание и във връзка с предложените промени в Закона за енергетиката.
Предложеният за обществено обсъждане проектозакон предвижда от 1 януари 2024 г. да отпаднат квотите на производители за регулирания пазар, както анулиране на ролята на НЕК като обществен доставчик на електроенергия. Квотите се определят всяка година от регулатора (КЕВР). На практика това са количествата (дяловете), които се изкупуват задължително и влизат в енергийния микс. Тоест квотите гарантират пазарното присъствие на производителите.
Горещият картоф - държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", участва в микса не с квота от регулатора, а с определен със заповед на министъра на енергетиката дял. В началото на юни служебният министър Росен Христов включи в микса допълнителни обеми енергия от държавната ТЕЦ (2.2 млн. мегаватчаса). Председателят на КЕВР Иван Иванов реагира, че това ще вдигне цената на регулирания пазар (за бита) през задаващия се (от началото на юли) регулаторен период - средно с 3.63% - заради по-скъпата енергия от ТЕЦ Марица-изток 2". Именно заради по-скъпата електроенергия, която произвежда, централата трудно би пробила на свободния пазар.
Росен Христов защити заповедта си за включване на ТЕЦ "Марица Изток 2" в микса на регулирания пазар с решение на Народното събрание от 2020 година и на член 4 от Закона за енергетиката, с които министърът на енергетиката е задължен да осигури дейността на държавното дружество.
България е вече в санкционна процедура, а санкциите са парите на българския потребител - това налага да променим закона, включително с регламентиране на статута енергийна бедност, каза днес министър Румен Радев.
Във връзка с битовия потребител (който е предвидено да излезе на свободния пазар от 2026 г.) Радев каза, че все още сме в режим на защитена регулирана, адекватна, цена.
Наскоро КЕВР обяви, че предложеното премахване на регулирания пазар на едро от 1 януари 2024 г., по средата на текущия регулаторен период 1 юли 2023 г. - 30 юни 2024 г., "ще създаде непреодолими трудности най-вече за крайните снабдители да осигурят необходимите им количества електрическа енергия за покриване потреблението на крайните битови клиенти". И може да доведе до рязък скок на цените за крайните битови клиенти още на 1 януари 2024 г.
Затова регулаторът предложи да се заложи по-дълъг срок за премахване на регулирания пазар на едро - не от началото на 2024 г., а от 1 юли 2024 г., защото на 30 юни с.г. ще изтече започналият (годишен) ценови период.
Във връзка с подобен риск по-рано днес премиерът Николай Денков каза, че правителството няма да допусне увеличаване на цената на електроенергията за бита до края на действащия регулаторен период (до юли 2024 г.).
Няма причина да се притесняваме за цената на електрическата енергия за бита, категоричен бе и министър Радев.
Той обаче предупреди, че е напълно възможно отново да има нестабилност в енергийния пазар, не само в електроенергийния пазар като цени, но и на пазара на природен газ, на пазара на енергоносители. Затова трябва да сме предпазливи, да си създадем определени буфери, резерви, за да можем да посрещнем едни или други негативни тенденции, цитира БТА думите на Радев.