Вместо балансирано изменение на регулираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар, предложеният модел, при настоящата пазарна ситуация ще доведе до рязък скок на цените за крайните битови клиенти още на 1 януари 2024 г. или отложено най-късно на 1 януари 2026 г. Това предупреди Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в становище, изпратено до министъра на енергетиката във връзка с предложените промени в Закона за енергетиката. В становището си КЕВР заявява, че принципно не приема заложения в проекта модел.

Вчера неодобрението си по промените изрази и омбудсманът Диана Ковачева. 

Както е известно проектът, изготвен от Министерството на енергетиката (МЕ), беше публикуван на 27 юли в Портала за обществени консултации.

Със законопроекта се предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 г. Предлага се регламентирането на преходен пазарен модел, който ще действа до въвеждането на пълна либерализация на пазара на едро и на дребно.

Комисията смята, че премахването на регулирания пазар на едро от 1 януари 2024 г., по средата на текущия регулаторен период 1 юли 2023 г. - 30 юни 2024 г., ще създаде непреодолими трудности най-вече за крайните снабдители да осигурят необходимите им количества електрическа енергия за покриване потреблението на крайните битови клиенти.

В становището на Комисията се посочва, че съществува риск промените да създадат непреодолими пречки и невъзможност КЕВР да утвърди цени на доставчиците на електроенергия, считано от 1 януари 2024 г. Ако все пак се запази концепцията на предложения преходен пазарен модел, който ще действа до въвеждането на пълна либерализация на пазара на едро и на дребно, то КЕВР предлага да се заложи по-дълъг срок за премахване на регулирания пазар на едро. Този срок трябва да се съобрази с края на започналия ценови период - 30 юни 2024 г., съответно най-ранната дата за това да бъде 1 юли 2024 г.

Регулаторът изтъква, че определянето на разполагаемост за производство на електрическа енергия на производители, от които които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, и утвърждаването на техните цени е основният и най-важен регулаторен инструмент за поддържане на предвидими и стабилни цени на електрическата енергия за крайните битови клиенти. Премахването му следва да се извърши поетапно, под формата на плавен преходен период от най-малко 2-3 години, а не изведнъж, както се предвижда в проекта на ЗИД на Законаза енергетика. Това се налага, поради обстоятелството, че все още са налице значителни разлики в ценовите нива на регулиран и свободен пазар на електрическа енергия на дребно, които могат дори да се разширят с оглед пълната непредвидимост на ключови фактори - геополитическата обстановка, търсенето на енергия в световен мащаб, действията на основните централни банки и др., отбелязва КЕВР.

КЕВР изразява също категорично несъгласие с предложените нови текстове в проекта и по-специално с липсата на правомощия на КЕВР за контрол на разходите на доставчиците, в т.ч. оперативните разходи, разходите за балансиране, разходите за несъбираеми вземания, евентуалните загуби от препродажба на закупена електрическа енергия на краткосрочните пазари и др. Въз основа на опита с преминаването на небитовите крайни клиенти от регулиран на свободен пазар, регулаторът счита за нереалистично очакването крайните снабдители да държат в разумни граници размера на разходите си поради риск от загуба на клиенти в резултат от приемането на по-атрактивни оферти на конкуренти (търговци на електрическа енергия).

Във връзка с това проектът създава предпоставки за необусловени от пазара поведение и търговски практики на крайните снабдители, респективно прекомерни печалби и икономически необосновани цени на електрическата енергия за крайните битови клиенти и/или разходи за ФСЕС.

КЕВР посочва, че е обективно невъзможно да утвърждава регулирани цени на търговците на електрическа енергия на база себестойност. За разлика от крайните снабдители, търговците препродават електрическа енергия на широк кръг клиенти (на едро и на дребно), като крайните битови клиенти заемат пренебрежителна част от портфолиото им. В този смисъл няма как да се изчисли специфична себестойност на разходите им конкретно за битовите клиенти. Неясни остават също така мотивите за създаването на невъзможност търговци на електрическа енергия да сключват договори с крайни битови клиенти по свободно договорени цени, каквато възможност съществува в действащото законодателство, отбелязва КЕВР.

Регулаторът счита, че за да бъдат избегнати посочените потенциални рискове и неблагоприятни последици за всички участници на пазара на електрическа енергия е необходимо във ФСЕС да се осигурят допълнителни около 1,4 милиарда лв. на годишна база.

КЕВР критикува и предлаганото в проекта заличаване на думите "обществен доставчик", защото така ще отпадне нейното правомощие за публикуване на препоръки не само по отношение на обществения доставчик на електроенергия, но и по отношение на обществения доставчик на природен газ - "Булгаргаз" ЕАД. 

Омбудсманът Диана Ковачева също се изказа против предвидените първи стъпки за либерализацията на пазара на електроенергия от 1 януари 2024 г., т.е. по средата на отоплителния сезон. "Смятам определената дата за прибързана и необмислена, тъй като може да доведе до непредвидими ситуации преди излизането на битовите клиенти на свободния пазар. Предвидената поетапност към либерализация на пазара на електрическа енергия не бива да започва по средата на зимния период, без нормативна уредба за въвеждане на механизъм за предоставяне на финансова подкрепа на домакинствата, които са в положение на енергийна бедност", написа в своето становище Диана Ковачева.

в началото на август министърът на финансите Асен Василев каза, че цената на електроенергията за бита няма да се увеличи от началото на 2024 г. Бизнесът не е на регулиран пазар и продължава да плаща не повече от 200 лева на мегаватчас, отбеляза той. При по-висока цена се задейства компесаторният механизъм.