АЕЦ "Белене" е аут, един от руските реактори отива в "АЕЦ Козлодуй". Какъв е смисълът?
Последното решение на кабинета изглежда като хаотична реакция под външен натиск в края на мандата. Кой печели и кой губи?
Проектът за АЕЦ "Белене" за пореден път отива в историята. Няма да се строи. Ще се строи 7-и блок на новата площадка в АЕЦ "Козлодуй". Някога. Това следва от решението на Министерски съвет, взето под огромен политически натиск, както твърдят депутати от енергийната комисия в парламента. Същото правителство, което внесе в Народното събрание и прокара решението за сваляне на мораториума върху изграждането на АЕЦ "Белене", което от няколко години ни убеждава колко важна е втората АЕЦ, за да имаме ток на цени, които сме в състояние да плащаме и което а-ха да избере инвестиор за проекта, само за няколко седмици изживя невероятен катарзис, довел до пълен обрат. А това поражда въпроси.
***
- Защо се отказваме от "Белене", след като този проект беше на финалната права и, според правителството, беше икономичски, социално и технологично добре аргументиран?
***
- Какво се променя в проекта, ако руските реактори просто бъдат преместени от площадката на Белене, която е построена специално за тях, на новата площадка в Козлодуй, която трябва тепърва да бъде проучвана дали е подходяща за тези блокове?
***
- И двата блока ли ще бъдат преместени или само един? И какво ще стане с тези скъпи активи на НЕК, ако единият остане в Белене и трябва да бъде отписан? И колко ще струва, ако бъде съхраняван още 15 години докато се стигне до евентуален 8-и блок? А ако трябва да бъдат отписани и двата блока на стойност милиарди лева? Това също е вариант на фона на постоянните рокади в рамките на проекта за развитие на ядрената енергетика. Защото руснаците също трябва да дадат съгласието си блоковете им да бъдат използвани на различна площадка от тази, за която са предвидени. Руската страна е конструктор, а ако не иска да участва? Според енергийни експерти и депутати отписването на такива огромни активи може да доведе до фалит на НЕК и да направи предсрочно изискуеми всички кредити за милиарди лева, взети през последните години от Българския енергиен холдинг.
***
- Верни ли са твърденията, разпространени в публичното пространство, че решението на третия кабинет "Борисов" е взето под силен натиск от страна на САЩ, за което говори и засилената активност на USA-посланика Херо Мустафа? Припомняме, че само преди седмици тя се срещна по този повод с премиера Борисов, енергийния министър Теменужка Петкова и лично посети АЕЦ "Козлодуй". Именно тогава беше лансирана идеята за изграждане на нови блокове в АЕЦ "Козлодуй" - първоначално като проект, който ще се реализира паралелно с Белене, а от вчера - като заместващ проект.
***
- Означава ли последното решение на кабинета, че държавата най-после е приела да бъде 100% инвеститор в новите ядрени блокове? Това би бил единственият положителен ефект, ако се случи и не ни излезе много скъпо.
Въпросите са много и засега остават без отговор.
Началото на проекта за АЕЦ "Белене" е поставено преди 40 години през далечната 1981-ва. Периодът до 1987 г. е свързан с узаконяването на площадката и началото на строителните дейности.
Официално като дата за първото "замразяване" на проекта се сочи датата 28 август 1991 г. когато с решение № 288 на Министерски съвет проектът е спрян. Реално строителството на Белене е спряно много по-рано с телеграма от Москва до Андрей Луканов, спъред твърдения на участник в събитията от това време. Оттогава досега са опитите за изтупване на прахта от проекта и връщането му в реалността.
На какъв етап е проектът за АЕЦ "Белене"
Реално на този етап е в сила решение на Народното събрание от 2018 г. за рестарт на проекта на пазарен принцип - без държавна подкрепа, без дългосрочни договори за изкупуване на ток, без държавна гаранция.
Одобрена е кратката листа за избор на стратегически инвеститор. В нея са включени "Росатом" чрез компанията си "Атоменергопром", Корейската хидроатомна корпорация /KNNP/, Китайската CNNC, френската "Фраматом" и американската компания "Дженерал електрик". Компаниите "Фраматом" и "Дженерал електрик" са включени в този списък, поради заявено желание за участие с доставяне на оборудването и поемане на съответни гаранции. Всички кандидати за стратегически инвеститори управляват портфейли за милиарди долари.
В допълнение през юни 2019 г. бе постигнато споразумение между руската държавна корпорация "Росатом" за сътрудничество с Framatome SAS (Франция) и GE Steam Power в рамките на процедурата за избор на стратегически инвеститор за проекта АЕЦ "Белене" в България. Подписани бяха меморандуми между компаниите. Според анкета, проведена от социологическа агенция "Тренд" по поръчка на 3eNews, този вариант се оценява от широката общественост като най-подходящ и най-изгоден за страната ни от икономическа и външнополитическа гледна точка. Подобно е и мнението на голяма част от енергийните експерти.
Процедурата за избор на стратегически инвеститор е в процес на изпълнение. Засега няма официално съобщение за преустановяването й.
Какво означава съобщението на правителството?
На въпросите, отправени към енергийното министерство дали се отказва от проекта Белене, ако за АЕЦ Козлодуй се избере за площадка и изпълнител на втора атомна с технологията АР1000, какво ще стане с оборудването за Белене и как ще се отрази всичко това на активите на НЕК, от ведомството съобщиха, че това ще стане ясно на предстоящо заседание на Министерски съвет.
Съотвеветно по-късно бе оповестено решението на правителството: ще се строи 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Мотивът: в резултат на решението от 14 октомври 2020 г. (МС) да се даде мандат на АЕЦ "Козлодуй" да влезе в преговори с американски компании, които разработват последните достижения в областта на ядрената енергетика. Доколкото е ясно обаче от данните от тази дата, става въпрос за мандат на БЕХ.
"Целта бе да търсим възможност за реализация на 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" на одобрената с решение на Агенцията за ядрено регулиране площадка №2 в АЕЦ "Козлодуй" и влязлата в сила оценка за въздействие на околната среда по отношение на този проект", се цитират в правителственото съобщение думите на енергийния министър Теменужка Петкова. Със заповед на министъра на енергетиката е сформирана (по думите й) работна група от експерти от АЕЦ "Козлодуй", регистрираната преди време "АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности", както и с привлечени и международни експерти (не се посочват). "В рамките на вчерашния ден бе завършен докладът, отразяващ резултатите от свършената работата и предложенията на сформираната работна група".
"В хода на работата на групата са проведени разговори, разменена е кореспонденция, включително с колегите от "Уестингхаус", тъй като три са одобрените технологии по ОВОС. Едната технология е американската за реактори "AP 1000", другите две са руски технологии, които са реакторите за АЕЦ "Белене", уточни министър Петкова.
В доклада на експертите се отбелязва, че се подкрепя реализацията на 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" с наличното оборудване от проекта за АЕЦ "Белене". Във видеосъобщение министър Петкова заявява, че представителите на американската компания са заявили готовност да работят с руското оборудване за АЕЦ "Белене".
Няма информация дали руските конструктори на оборудването са информирани. Както коментира енергийният експерт Иван Хиновски, "първо трябва да уведомим "Росатом", дали са съгласни, може да имат претенции за щети". В тази връзка, според източници, представител на руската компания вече е осъществил среща с министър Петкова още преди заседанието на Министерски съвет и е заявил категоричното си несъгласие. "Ще видим", заяви пък в коментар на случващото се депутат от ГЕРБ, който не желае да бъде цитиран.
Според гласувания от правителството доклад министърът на енергетиката трябва да предприеме необходимите действия за пълно използване на капацитета на одобрената със заповед на Агенцията за ядрено регулиране площадка №2 в АЕЦ "Козлодуй" за изграждане на нова ядрена мощност, включващо рационалното използване на доставеното оборудване за АЕЦ "Белене".
Министърът на енергетиката трябва да организира изготвянето на модел за финансово структуриране на проекта за изграждане на нова ядрена мощност и на правен анализ на приложимата национална, европейска и международна правна рамка. Също така министърът ще разреши продължаване на действията по проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност чрез използване на нови ядрени технологии за малки модулни реактори.
Въпросът сега е как и какъв ход ще предприеме правителството за отмяна на дадения от Народното събрание мандат за АЕЦ "Белене".
Фалит на НЕК?
"Няма да има Белене. Ще се строи 7-и блок на Козлодуй", категоричен е депутат от енергийната парламентарна комисия. По думите му "политическият натиск е огромен", а изборите в САЩ са изиграли своята роля за засилването му. В отговор на въпрос какво ще стане с оборудването за АЕЦ "Белене", той потвърди съобщението на правителството, че "ще се използва за 7-и блок". Изрази също така и частична увереност, че "може и да има съгласие от руската страна".
Както на този етап е ясно обаче - съмнително е, че руската страна ще участва. Става въпрос за имиджа на компанията "Росатом" с портфейл от над 100 млрд. долара, но и за имиджа на руската държава. От една страна.
От другата са "Уестингахус", която мина през фалит, и интересите на САЩ. Директен пример за политическите и икономическите интереси на Вашингтон в този проект е документ, разработен от администрацията на САЩ и озаглавен "Стратегическата визия на Отдела за ядрена енергия към Департамента по енергетика в САЩ". В него е записано, че през настоящата година САЩ имат за цел да си сътрудничат в международен план с пет държави по отношение на развитието на ядрената енергетика. Сред тях е България. На пръв поглед - нищо лощо. Все пак излизаме на пазар от близо 700 милиарда долара.
Друг е въпросът колко ще струва на българската държава, т.е. на всеки от нас като данъкоплатци, това люшкане от запaд на изток и обратно. И какво показва това за визията на правителствата и политиците за развитието на енергийния сектор, за енергийната и национална сигурност на България.
Накратко, цялата тази заигравка ще излезe скъпо на българските граждани. Досега сумата, изхарчена за проекта за АЕЦ "Белене", по официални данни достига над 3,5 млрд. лева. Тя обаче не включва всичко, което се числи. Ако се сметнат всички елементи от пъзела, сумата ще достигне до 5 милиарда лева. Прехвърлянето и използването дори и на половината от това ообрудване за използване за 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" изглежда на пръв полед проста счетоводна операция, но реално за банките това ще е сигнал за изпадане на държавните НЕК и БЕХ във финансова несъстоятелност. За всички е ясно, че това ще доведе до преразглеждане на кредитния рейтинг на БЕХ, а оттам срутването е много лесно. Няма да има нужда от следващи поправки в закона за енергетиката и неслучилото се засега отпадане на НЕК като обществен доставчик. Просто компанията ще фалира.
В допълнение отписването с лека ръка на класни международни инвеститори - кандидати за стратегически инвеститори като "Росатом", Корейската хидроатомна корпорация /KNNP/, Китайската CNNC, френската "Фраматом" и американската компания "Дженерал електрик" ще е лош сигнал към чуждите инвеститори. Това може да доведе до непредвидими щети. Дори до отлагане на приемането на България в така мечтаната зона на еврото.
Това не е всичко
Бъдещето, което чертае този сценарий, е дефицит, липса на ток или другия вариант - много скъп вносен ток. Например от турската АЕЦ "Аккую".
Предвид факта, че Европа е в процес на енергиен преход и предстои извеждането от експлоатация на огромни мощности, вносът на ток също може да се окаже лукс.
Нова ядрена мощност до 10 години? Не. По-скоро може да загубим и 5 и 6 блок
Обещанието за нова ядрена мощност първо до 4-5, а сега до 10 години българските граждани го чуват толкова отдавна, че вече им досмешава.
Реално на етапа, на който се намира проектът за АЕЦ "Белене", може да бъде построен до 6-7 години. Предвид строгите регулаторни норми и етапи на лицензиране нова ядрена мощност 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" може да има след 15 и повече години, но не и преди това. Това коментира председателят на "Булатом" и енергиен експерт Богомил Манчев. Нещо повече, според него има и друга опасност, а тя е, че "ще изгубим и 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй".
Манчев мотивира думите си в все по-често появяващите се твърдения в медийното пространство, вече в употреба и от премиера, че двата блока на атомната централа ще работят само още 10 години. Твърдение, което е неистина - АЯР има право да издава лиценз за 10 години, но това не означава, че 5 и 6 блок не могат да работят и ще бъдат затворени през 2030 година.
Идеята за Седми блок на АЕЦ "Козлодуй"
През март 2012 г. Министерският съвет (МС) на Република България възложи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да внесе в МС предложение за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй" (РМС № 250 от 29.03.2012 г.).
На 11 април 2012 г. Министерският съвет взе решение по принцип за предприемане на действия за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй". Решението задължава министъра на икономиката, енергетиката и туризма да внесе в МС доклад за вземане на решение по същество за изграждане на ядрена централа. Една от предпоставките за вземане на такова решение от МС е наличието на издадено от компетентните органи и влязло в сила решение за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).
В началото на май 2012 г. е учредена проектна компания "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" ЕАД с основна цел проектиране, лицензиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на нова ядрена мощност от най-ново поколение в района на АЕЦ "Козлодуй".
На 13 декември 2012 г. "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" ЕАД подаде в АЯР заявление за издаване на разрешение за определяне на местоположението (избор на площадка) на новото ядрено съоръжение - ядрена централа.
В АЯР е извършен преглед и оценка на заявлението и приложените към него документи за установяване на съответствието им с нормативните изисквания, международните стандарти по безопасност и установените добри практики. Въз основа на резултатите от този преглед, на 26 август 2013 г. председателят на АЯР издаде разрешение за определяне на местоположението на ядреното съоръжение.
През юни 2015 г. след извършване на всички необходими проучвания "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" ЕАД подаде в АЯР заявление за издаване на заповед за одобряване на избраната площадка. В АЯР е извършен преглед и оценка на представените документи, като са отчетени и резултатите от извършената външна независима оценка на представения Предварителен отчет за анализ на безопасността (ПОАБ).
През юли 2017 г. в АЯР приключи процесът на преглед и оценка на документите, представени със заявлението, при който нe са установени несъответствия, възпрепятстващи издаването на заповед. Поради обжалване на решението по ОВОС пред Върховния административен съд (ВАС) по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в АЯР е прекратено производството по издаване на заповедта за одобряване на избраната площадка до окончателно произнасяне на съда. Тричленният състав на ВАС отменя взетото решение по ОВОС. Наличието на решение по ОВОС, към момента на започване на процедурата по разглеждане на документите, се явява предпоставка за издаването на такава заповед.
С решение от 2018 г., петчленен състав на ВАС отмени първоначалното решение на тричленния си състав за отмяна на решението по ОВОС и съответно отхвърли жалбите срещу него, с което решението по ОВОС влезе в сила.
Във връзка с това през април 2019 г. "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" ЕАД направи искане за възобновяване на производството и издаване на заповед за одобряване на избраната площадка. Производството е възобновено от АЯР и на 21 февруари 2020 г. председателят на АЯР издаде заповед за одобряване на избраната площадка за разполагане на ядрено съоръжение - ядрена централа.
За информацията
Проектът за АЕЦ "Белене" се развива по уникален за световните стандарти начин. За него едва през последните години може да се каже, че се наблюдава последователност в действията на държавата и всички ангажирани с проекта. Представяме на вашето внимание хронологията на проекта за Втора атомна централа у нас.
ХРОНОЛОГИЯ НА ПРОЕКТА АЕЦ "БЕЛЕНЕ"
- През 1981 г. Министерският съвет утвърждава площадка за изграждане на втора атомна електроцентрала в България на р. Дунав, източно от гр. Белене. През същата година започва подготовка и инженерно усвояване на площадката за строителството на АЕЦ "Белене".
- През 1990 г. Бюрото на Министерски съвет разпорежда ограничаване строителството на централата и през 1991 г. се спира изграждането на АЕЦ "Белене". Следва да се отбележи, че оборудването за АЕЦ "Белене" е било поръчано, платено, произведено и доставено в България от руската страна.
- През 2004 г. Министерският съвет взема принципно решение за изграждане на ядрена централа АЕЦ "Белене", а през 2005 г. определя проекта за обект с национално значение и взема решение за изграждане на ядрена централа на площадка "Белене" с максимална инсталирана електрическа мощност от 2000 МВт.
- На 29.11.2006 г. НЕК подписва споразумение с избрания в резултат на проведена обществена поръчка изпълнител "Атомстройекспорт" АД ("АСЕ") , с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ "Белене". Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан.
- На 5.11.2008 г., въпреки че между НЕК и АСЕ не е налице Договор за ИДС, се подписва Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство (ОДЦП) за блокове 1 и 2. В това допълнение е включено основното оборудване за централата (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и др.).
- На 29.03.2012 г. Министерският съвет приема решение № 250/29.03.2012 г., с което:
(i) Отменя решение №259 на МС от 2005 г. за определяне на енергиен обект "Ядрена централа на площадка "Белене" като обект с национално значение;
(ii) Отменя решение №260 на МС за изграждане на ядрена централа на площадка "Белене";
(iii) Отменя точка 2 от решението по т.57 от протокол №17 от заседанието на Министерския съвет от 2004 г.
(iv) С решението се възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да организира провеждането на преговори за уреждане на отношенията между НЕК и АСЕ във връзка с предходните решения и да внесе в Министерски съвет предложение за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Решението е взето поради невъзможността да се намери стратегически инвеститор и да се структурира проектът по начин, който да защити националните интереси в условията на световната финансова и икономическа криза.
Със свое решение от 29.03.2012 г. Народното събрание на Република България:
(i) подкрепя действията на Министерски съвет за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка "Белене".
(ii) за рационално използване на изградената материална и производствена база на площадка АЕЦ "Белене" препоръчва на правителството да проучи технико-икономическите условия за изграждане в следващите години на парогазова централа на площадката на АЕЦ "Белене", която да функционира на пазарен принцип.
(iii) възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да извърши необходимото за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй", като се използва платеното от Република България оборудване.
(iv) Задължава министъра на икономиката, енергетиката и туризма периодично да информира Народното събрание за действията по т. 2 и 3, както и за преодоляване на последиците от прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка "Белене".
На 27.02.2013 г. Народното събрание взема решение във връзка с проведения на 27.01.2013 г. референдум, с което:
(i) подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на площадка "Белене" и настоява за окончателното му прекратяване.
(ii) настоява за ускоряване на процедурите по удължаване срока на експлоатация на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй".
(iii) препоръчва на правителството да обяви открит международен търг за строителство на нова ядрена мощност от поколение 3+ на площадка "Козлодуй".
- В периода юли 2011 г. - юни 2016 г. пред Международният арбитражен съд ("МАС") при Международната търговска камара в Париж ("MTK") се води арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM между АСЕ и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ "Белене" ("Арбитражното дело"). Арбитражното дело се гледа от Арбитражен трибунал в състав от трима арбитри, с мястото на арбитража в Женева (Швейцария) по Арбитражните правила на МТК от 1998 г.
- На 14.06.2016 г. МАС при МТК постанови решение по Арбитражното дело ("Арбитражното решение"), с което задължи НЕК да заплати на АСЕ цената на произведеното оборудване съгласно Допълнение 5 от 05.11.2008 г., срещу което НЕК ще придобие собствеността върху произведеното оборудване.
- На 28.09.2016 г. Българският парламент прие Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията на НЕК съгласно решението по горепосоченото арбитражно дело.
- На 26.10.2016 г. между НЕК и АСЕ е подписано споразумение за окончателно уреждане на отношенията по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM в изпълнение на изискванията на чл.2 от Закона за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията на НЕК ЕАД.
В резултат на проведените преговори, НЕК и АСЕ постигнаха съгласие, че ако НЕК извърши пълно плащане на сумата от 601,617,133 евро с левова равностойност 1 176 660 837 лв. към АСЕ на или преди 15.12.2016 г., АСЕ ще се откаже от натрупаните след постановяване на арбитражното решение лихви (общо в размер на 90 млн. лв.). При пълно плащане НЕК придобива собствеността върху произведеното оборудване с дълъг цикъл на производство.
С Постановление № 328 от 30 ноември 2016 г. Министерският съвет одобри промени по бюджета на Министерство на енергетиката в размер на 1 176 660 837 лв., представляващи левовата равностойност на 601 617 133 евро за предоставяне на възмездна финансова помощ на НЕК за изплащане на присъдените суми по арбитражното дело.
Условията за предоставяне и възстановяване на помощта са определени с Решение № 1024 от 30 ноември 2016 г. на Министерски съвет. Същите предвиждат НЕК да възстанови получената възмездна финансова помощ в срок от 7 години, като в случай че преди изтичане на този срок, НЕК реализира приходи от продажба или друг вид сделка с оборудването с дълъг цикъл на производство, следва да преведе по бюджета на Министерство на енергетиката получените суми за възстановяване на възмездната финансова помощ, до размера на непогасената част.
- На 06.12.2016 г. Министерството на енергетиката извърши валутен превод по сметка на НЕК в размер на 601 617 133 евро.
С два превода от 26.10.2016 г. и от 08.12.2016 г. НЕК преведе по сметка на АСЕ дължимата сума в размер на 601 617 133 евро, съгласно Арбитражното решение и Споразумението за окончателно уреждане на отношенията по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM, като по този начин бяха уредени отношенията между НЕК и АСЕ по арбитражното дело, в резултат на което НЕК придоби собствеността върху произведеното оборудване с дълъг цикъл на производство.
- На 16.01.2017 г. НЕК и АСЕ подписаха Споразумение за доставка на завършеното оборудване с дълъг цикъл на изпълнение, а от месец март 2017 г. започна поетапната доставката на това оборудване. Към настоящият момент оборудването е в България и се съхранява на площадката на АЕЦ "Белене".
- На 16.05.2018 г. - Министерски съвет предлага на Народното събрание рестарт на проекта, но задължително на пазарен принцип. Правителството одобри доклад на министъра на енергетиката, в който са разгледани конкретни предложения, свързани с възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ "Белене", в това число и отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно юридическо лице".
- На 20.08.2019 г. - Общо 13 компании са заявиха желание да участват в конкурса за строежа на АЕЦ "Белене". Седем от тях кандидатстват като стратегически инвеститор за изграждането на централата. Заявления за стратегически инвеститор са подали руската държавна корпорация "Росатом", корейската хидро и ядрена корпорация Korea Hydro & Nuclear Power Co, Китайската национална ядрена корпорация, "Бектрон риас техническо инженерство", "Електроцентрала Белене 2019" и "АЕЦ Белене", "ИПК и УП ЕООД". За доставка на оборудване кандидатстваха "Фраматом", "Дженерал Електрик", За миноритарен дял и изкупуване на ток кандидати бяха "Юропиан трейд оф енерджи", "Гранд Енерджи Дистрибюшън","Атоменергоремонт" и Република Северна Македония.
ИЗПЪЛНЕНИ РАБОТИ И ОТЧЕТЕНИ РАЗХОДИ ПО ПРОЕКТА КЪМ 31.03.2018 г.
Към 31.03.2018 г. стойността на активите, относими към Проект АЕЦ "Белене" е в общ размер на 2 268 746 072,26 лв., в т.ч.:
Разходи за активи в процес на изграждане - 2 173 459 482,43 лв., включващи: разходи по Споразумение от 29.11.2006 г. между НЕК и АСЕ; капитализирани разходи за Архитект-инженера - Worley Parsons; капитализирани лихви по заеми; разходи за консултантски услуги; разходи за държавна такса за разрешение за проектиране към Агенцията за ядрено регулиране; разходи за придобиване на ДМА за активи в процес на изграждане сгради, инфраструктура и съоръжения, машини и съоръжения на склад; осчетоводено оборудване с дълъг цикъл на производство ("ОДЦП")
Балансовата стойност на земи, подобрения върху земи/терени, сгради, машини, съоръжения, обзавеждане и други дълготрайни материални активи в размер на 93 102 176,38 лв.
Материални запаси на склад в размер на 2 184 413,45 лв.
Следва да се отбележи, че при евентуално решение за възобновяване на проекта следва да бъде извършена оценка на отчетените разходите за придобиване на нематериалните активи /права, лицензии, разрешителни и др./, с цел представянето им във финансовия отчет по справедлива стойност, което ще доведе до съществено увеличаване на стойността на активите по проекта.
Общата стойност на пасивите, относими към Проект АЕЦ "Белене" е в размер на 1 322 195 570,84 лв. към 31.03.2018 г., в т.ч.: преоценъчен резерв; заем от БЕХ и заем от Държавния бюджет, чрез бюджета на Министерство на енергетиката.
...
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДОСТАВЕНОТО ОБОРУДВАНЕ ЗА АЕЦ "БЕЛЕНЕ"
4.1 Оборудване с дълъг цикъл на производство (ОДЦП), доставено за първи и втори блок на АЕЦ "Белене" в периода 2017 г. - 2018 година.
В изпълнение на Споразумение № 17ИД-Х19А006/16.01.2017 г., сключено между НЕК и Атомстройекспорт, на площадка Белене е доставено оборудването, за всеки един от Блокове № 1 и № 2 на АЕЦ "Белене", произведено в ПАО "Ижорски заводи" и ПАО "ЗиО - Подолск": Съхранението на доставеното оборудване се осъществява в съответствие с изискванията на заводските инструкции по консервация, транспортиране и съхранение и техническите паспорти на изделията.
Доставените реактори са от типа ВВЕР-1000/ В-466 и притежават повишено ниво на безопасност, както и подобрени технически и икономически показатели. Главните предимства в сравнение със съществуващите АЕЦ с реактори ВВЕР - 1000 от предишните поколения са следните:
- осигурено е бързо и надеждно прекратяване на верижната реакция на делене в активната зона на ректора чрез две отделни напълно независими системи за контрол на реактивността на реактора;
- дублирани са всички функции по безопасност, което се постига чрез използване както на активни системи за безопасност, така и на пасивни такива включително пасивна система за отвеждането на остатъчна топлина - СПОТ и пасивна система за филтриране на пространството между двете защитни обвивки;
- пасивните системи за безопасност са проектирани така, че да могат да приведат поддържат блока в безопасно състояние за време най-малко 24 часа;
- предвидена е четирикратна резервираност на активните системи за безопасност;
- използва се специална защитна конструкция, която да предпазва от възможни аварии. Тази конструкция се състои от първична защитна обвивка (containment), изградена от предварително напрегнат стоманобетон и покрита с херметична метална обвивка, и вторична защитна обвивка от стоманобетон, които могат да издържат въздействието на широк спектър от вътрешни и външни събития (включително удар на голям пътнически самолет);
- предвидено е специално устройство ("core catcher"), което е предназначено за улавянето и задържането на разтопената активна зона на реактора при тежки аварии, водещи до разтапяне на ядреното гориво и пробиване на корпуса на реактора. Това устройство гарантира запазване на целостта на защитната обвивка и предотвратяване на изхвърлянето на силно радиоактивни вещества в атмосферата;
- сумарна стойност на честотата на повреждане на активната зона от вътрешни и външни въздействия 5.1.10-7.Тази стойност е показател за много високо ниво на безопасност на проекта;
- 60 години срок на експлоатация на основното оборудване;
- очакваното общо количество кондиционирани РАО, които изискват последващо съхраняване, е по-малко от 50 mЗ на година за един блок;
- имат следните преходни режими при работа на мощност: Изменение на мощността на енергоблока с +10 % NHOM със скорост, осигурена от системата за регулиране; Изменение на мощността на енергоблока от 15 % NHOM ДО 100 % NHOM със скорост 5 % NHOM/ min; Намаляване мощността на енергоблока с 85 % NHOM СЪС скорост 20 % NHOM/min; Понижаване на мощността е последващо увеличаване в диапазон на регулиране на натоварването (30-100 %) NHOM.
4.2. Оборудване за АЕЦ "Белене", доставено в периода 1989 г. -1990 г., което може да бъде използвано при реализацията на Проект А-92 на АЕЦ Белене, както следва:
оборудване, което може да се интегрира в проект А-92 на АЕЦ Белене - гайковерти за обслужване оборудването на първи контур, блочни трансформатори ТЦ- 630000/400 У1, технологични съдове, металорежещи и металообработващи машини, ресивери 80 куб.м. за газообразен водород;
оборудване, което може да бъде използвано в хода на строително- монтажните работи и в състава на строителната и монтажната бази - заваръчна техника, повдигателни съоръжения, енергийно оборудване, съдове с общо предназначение;
оборудване в качеството на резерв, което може да бъде използвано по възможност в зависимост от проекта - фасонни детайли, помпи, вентилатори. Описаното по-горе оборудване, доставено за изграждане на АЕЦ Белене, се съхранява в складовата база на площадка Белене в закрити складови помещения, във временни метални постройки, под навеси, на открити складови площадки, в помещенията на обект "Обединен спомагателен корпус" и на складовата площадка на обект "Лиман за тежки товари".
Данните са от доклада на министъра на енергетиката Теменужка Петкова до Народното събрание относно: Изпълнение на Решение на 44-то Народно събрание на Република България от 02.03.2018 г., с което са възлага на министъра на енергетиката, в срок до 30.06.2018 г. да внесе конкретни предложения, свързани с възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ "Белене", в това число и отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно юридическо лице.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}