За два месеца Европа успя да замести почти половината от руския газ. Алтернативи има

Интервю с Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията

Снимка: БТА/AP

За два месеца Европа успя да замести почти половината от руския газ. Алтернативи има

Интервю с Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията

07:50 | 7 юни 2022 | Автор: Кристиан Костурков, 3е-news.net 418 12547 Снимка: БТА/AP

Продължаващата военна агресия в Украйна накара Европа да преосмисли сериозно взаимоотношенията си с Русия. Дори Германия видя че нарушеното доверие към Кремъл е непреодолимо. И всичко това тласка Стария континент да търси възможности за други енергийни доставки и да погледне към собствените си източници. Това обясни в интервю пред Dir.bg и 3eNews Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията. Според него част от дебата за зеления преход е и ядрената енергия с фокус върху бъдещото развитие на малките модулни реактори.

Green Transition

Руслан Стефанов ще бъде сред специалните гости в панела "Енергетика и зелена трансформация" на конференцията Green Transition 2022. За втора поредна година събитието ще фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си. "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" ще се проведе на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog, Клийнтех България, TotalEnergies EP Bulgaria. Green Transition 2022 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БНР, bTV Media Group, БТА, Bloomberg, Bulgaria on Air, Евронюз и OFFNews.bg. Green Transition 2022 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БНР, bTV Media Group, БТА, Bloomberg, Bulgaria on Air, Евронюз и OFFNews.bg.

- Г-н Стефанов, при сегашните условия на непрекъснати кризи, как е най-добре България да продължи своя преход към зелена и устойчива икономика, индустрия и енергетика? Няма ли да доведат тези кризи до забавяне на този преход?

- Би следвало да доведат до обратното. Кризите, особено войната в Украйна, има вероятност да засилят прехода. Всъщност това вече се случва. Стратегията на страните в Европа е да започнат по-бързо излизане от зависимостта си от изкопаеми горива. Разбира се, проблемът е, че първоначално това излизане ще бъде съпътствано от повече икономически проблеми, тъй като се случва не по план. Повечето страни смятаха да го направят на етапи до 2030 и 2050 г. Поне по отношение на доставките от Русия, целта сега е това да стане по-бързо. Което наложи някои преходни мерки като изграждането на допълнителни терминали за втечнен газ и др. Затова, според мен, по-скоро настоящата ситуация ще засили прехода.

Забележете, че началото на скока при цените на изкопаемите горива започна чрез природния газ и това се случи още преди да има война в Украйна. Това е дългосрочна тенденция, за която отдавна се знае, че ще доведе до намаление на потреблението на този тип гориво.

Винаги се е знаело, че изкопаемите горива са изчерпаем ресурс. Т.е. рано или късно техните цени щяха да започнат да растат. Между другото и в миналото е имало такива ситуации. Щом световната икономика започне да расте, неминуемо цените започват да се вдигат, тъй като това са горива, които имат краен ресурс и добивът им не може да се увеличи над определено равнище. И новите технологии не успяват да задържат по-високите цени. А тези по-високи цени съответно водят и до отказ от такива горива. И всъщност водят до това алтернативните източници - вятър, слънце, вода и т.н. да станат по-изгодни. Поради тази причина в дългосрочен период, а то вече и се случва, ВЕИ-тата стават по-конкурентоспособни. Съответно тези нови технологии навлизат по-сериозно вече и заради по-добрата си цена.

- Но когато миналата есен цените на газа започнаха да растат, не се знаеше и никой не очакваше, че ще се стигне до такива форсмажорни обстоятелства. А сега даже започва да се говори за връщане към въглищата, което е странно. Дори все по-сериозно се говори и за ядрена енергетика.

- В краткосрочен период дебатът за ядрената енергия, който не е спирал, не очаквам да затихне. Въглищата, според мен, по-скоро са някакъв остатъчен ресурс, който в момента се използва за намаляване на напрежението на пазара, следствие от войната на Русия в Украйна. Едностранното спиране на доставките на газ от Газпром за някои европейски страни, включително България, създаде натиск за използване на всички налични ресурси, включително въглища. Но едва ли искаме да разчитаме на въглищата в дългосрочен период. Защото, освен че цените им ще продължат да растат, те имат и много негативен ефект върху здравето на хората.

За ядрената енергия дебатът вероятно ще продължи да се води, особено, ако се стигне до някакви технологични пробиви. Малките реактори са едно възможно такова развитие, но все още са далеч от пазарно приложение. Ядрената енергия, каквато е сега, е доста проблемна от гледна точка на капиталовите разходи, възможните рискове и неразпространението на ядрен материал. Особено от държави с по-малки икономики и неподготвена администрация, като България, проектите в тази сфера са доста непрозрачни и трудно управляеми,.

- Наскоро ЦИД публикува доклад на тема дали България може да оцелее без руския петрол. А можем ли да оцелеем без руския газ? Сега, лятото, оцеляваме, но дългосрочно как стоят нещата?

- България не само може, но и трябва да елиминира зависимостта си от руската енергия. И условията за това се подготвят от поне 2009 г. насам, когато отново Кремъл еднократно наруши договорите си за доставка. Множеството зависимости в България, обаче, не позволяват това да се случи или позволяват то да стане много бавно. И цената за подобно забавяне е огромна. Само по договорите след 1998 г. България надплащаше около 300 млн. евро годишно, спрямо цените в Германия. За загубите от монополната власт при нефта да не говорим. Спомнете си, че едва успяхме да задължим рафинерията да сложи измервателни уреди и то преди 10 г.

Тази стратегия на отделяне от руската енергия съществуваше и преди февруари 2022. Идеята беше до 2050 г. на практика Европа, като континент, да излезе от зависимостта от изкопаемите горива или да ограничи техния въглероден отпечатък до нула. Така че в дългосрочен период се работеше именно в тази посока. Сега по-скоро наблюдаваме краткосрочни реакции, които трябва да бъдат предвидени. Очевидно е, че Европа в момента индиректно финансира войната на Кремъл в Украйна чрез огромните финансови ресурси, които й дава за нефт и газ. Така че при всички случаи е възможно оцеляването без руски газ, макар някои правителства в Европа с близки връзки с Кремъл да твърдят, че това е или невъзможно или самоубийствено. Най-голямата икономика Германия, след малко колебание в началото, пое ясен курс към елиминиране на зависимостта от руските доставки и към ембарго. С войната в Украйна, Кремъл наруши доверието на Германия, изграждано последователно от всички правителства в Берлин след поне 1960 г. Индустрията в Германия много би искала да запази печалбите си от Русия, но дори и на тях им стана ясно, че подобно нарушение на доверието е непреодолимо.

Европа, както и което и да било правителство, биха били изключително недалновидни, ако не мислят за излизане на зависимостта от Русия. Германия, като водещия представител на ЕС, работи до последния ден преди войната за добросъседство с Русия, като реализира всички енергийни проекти, инициирани от руската държава - "Северен поток", "Южен поток", "Турски поток" и т.н. Олаф Шолц настоя пред САЩ да запази Северен поток, въпреки увеличаващите се признаци, че Русия ще нападне Украйна. Кремъл отговори на тази политика на отворената търговия и доверието с агресия и прекъсване на отношенията. Така че едва ли някой може да си прави илюзии, че Европа може да продължи напред сякаш нищо не се е случило.

В същото време историята показва, че има доста алтернативи за намиране на изход. Само за последните два месеца Европа успя да замести почти половината от руския газ, който получаваше. Така че нямам съмнение, че могат да се намерят алтернативи и за останалите количества. Особено, ако Европа помисли за собствените си ресурси, с които разполага, включително преосмисляне на табута, като шистовия газ, който има своята цена по отношение на околната среда.

- Т.е. трябва да се помисли за по-адекватна и рационална употреба на собствения ресурс, включително шистов газ, производство на литиеви батерии, на метали и т.н. И Европа да си стане един вид самодостатъчна, така ли?

- Не е задължително, а и не е реалистично, да сме си самодостатъчни, просто трябва да се търсят алтернативите. И все пак трябва да има достатъчно собствен ресурс в този микс от алтернативи. Спомнете си за проекти като EastMed, Nabucco, които бяха изоставени много преди войната в Украйна, и които вероятно са засилили убедеността на Кремъл, че Европа няма алтернативи или поне не иска да ги търси. Сега те трябва да бъдат възстановени. Така че алтернативи, според мен, има доста и Европа е в състояние да намери тези алтернативи. Основното нещо, което ще се говори на конференцията Green Transition, е как Европа трябва да търси изход чрез възобновяемите енергийни източници. И мисля, че това много добре се разбира.

На първо място е офшорната вятърна енергия. И това трябва да се случи вече и в България, тъй като все още ни няма на тази карта. И това трябва да направи много бързо, тъй като офшорната вятърна енергия има огромен потенциал да замести именно базови мощности като въглищните централи и други изкопаеми горива.

На второ място трябва да се търси повишаване на гъвкавостта на системата. Нужно е излизането от тези огромни мощности, които задоволяват потребностите на домакинствата и подпомагането им да заместят тези източници на енергия с възобновяеми. Между другото България е една от страните, които са в перфектно състояние да направи това с огромния ресурс, който е отделен от Европа. Както и с това, че самият държавен бюджет, тъй като страната ни е с един от най-ниските публични дългове, т.е. може да си позволи такива инвестиции. Фокусът, обаче, е много важно да бъде върху домакинствата, върху фирмите и върху общностите, а не толкова върху големи мегапроекти. Тъй като вероятността там да стане това, което обикновено се случва с мегапроектите, движени от държавата или от държавни фирми - да бъдат завладени чрез определени правила, процедури, корупция и т.н. - все неща, които едва ли някой иска. Докато при тези високи цени на енергията, които наблюдаваме в момента, най-разумното нещо е да се доставят възможности на уязвимите групи да влязат в тези алтернативни източници като се разработят съответните пазари и възможности. И това да се случи включително чрез банките, чрез засилване на изискванията за енергийна ефективност. Ако преди инвестициите в последното не бяха толкова изгодни, то при сегашните цени на електроенергията и енергията изобщо, нещата сериозно се променят. Затова енергийната ефективност трябва да се подобри.

Ако кажем, че в Плана за възстановяване и развитие трябва да мислим именно за тези неща - енергийна ефективност, домакинства, алтернативни източници, последното нещо, което трябва да се направи, но не и по важност, е да се подобри стратегическата комуникация. Все още, поради огромната зависимост от изкопаеми горива, в много бизнеси и компании в Европа зеленият преход няма или не се ползва с добро име. Инвестициите в зелени източници на енергия се свързват с повишаване на цените или с невъзможност да се покрие потреблението, или с други негативни ефекти, което досега винаги е било опровергавано. Но никога не се говори, че инвестицията в който и да било източник на енергия, включително въглищата, означава увеличение на цените на енергията. Колкото по-капиталоемки са новите инвестиции, толкова те водят до вероятността за увеличение на цените без след време да се стигне до използването им. Затова т.нар. стратегическа комуникация е важна, особено в България, където непрекъснато имаме един "фонов шум", който се създава и от руска дезинформация, че видите ли без руски нефт и газ по никакъв начин не може да се оцелее. А много хора и общности, включително у нас, вече доказват, че това може да стане, все повече фирми постигат своята енергийна независимост чрез използването на собствени източници, задоволяващи потреблението им.

- Т.е. можем спокойно да кажем, че на предстоящата конференция Green Transition, в което и вие сте лектор, може да се отправи послание, че Зелената сделка не е лоша, тя не повишава цените, а може да бъде ключът към решението, така ли?

- Зеленият пакт е ключът към решението. Особено, ако искаме да не зависим от такива агресивни партньори като Русия и от източници, които така или иначе се изчерпват. Не е нужно да се заблуждаваме. И преди икономиката винаги е била ограничавана от липсата на енергия. И реално ръстът в Китай, например, основно идва от инвестициите в нови енергийни източници. Не е случайно, че Китай се превърна в лидер в много от ВЕИ-тата. Нуждата от такава енергия е много ценна и за тях, тъй като цените падат много бързо, а съответно и е налична по всяко време.

Хубавото нещо за България е, че тя е част от най-развития в технологично и иновационно отношение блок - Евроатлантическия, който все още държи преднина в тези области пред всички останали. И страната ни трябва да се възползва от тази си принадлежност и непрекъснато да се стреми да разширява тези нови източници на енергия. Това се включва и във веригите на добавена стойност, например това, което все още имаме да направим - включването в офшорния вятър. Пак казвам, това е все още неизползвана от нас възможност, която очевидно има голям потенциал в Европа. Последните големи проекти, които бяха обявени в Северно море от Дания, Нидерлнадия, Германия и др. са именно в областта на офшорния вятър. Това е една от индустриите с подчертано европейски облик и верига на добавена стойност. България трябва да се възползва от тази възможност.

ИЗБРАНО