Д-р инж. Богомил Манчев е председател на Управителния съвет на сдружението Български Атомен Форум (Булатом) - неправителствена организация, която събира фирми доставчици на услуги и оборудване и физически лица експерти в областта на ядрената енергетика. Публикуваме част от интервюто му пред Георги Велев и Маринела Арабаджиева за 3Е-news.net.

Целия разговор може да видите ТУК >>

Г-н Манчев, консултирал ли се е някой от правителство, от министерство на енергетиката с ядрените експерти в България във връзка с визията за развитие на електроенергийния сектор у нас?

Като представители на "Булатом" се срещнахме с министъра на енергетиката и представихме визията на нашата организация. От "Булатом" сме ползвали само официални данни от Електроенергийния системен оператор. Не ползваме данни, които си измисляме. Спрели сме се на 2053 година. Служебното правителство внесе тази визия в комисията по енергетика към 48-то Народно събрание, но тя не стигна до пленарна зала. Умишлено, или не, може да питате политиците. Както виждате, те си измислят някаква тема да си убият времето. Защото през тези 3 месеца какъв съществен въпрос решиха ? Никакъв.

Министърът подкрепи тази визия. Но тя трябва да бъде подкрепена от политическата класа, от представителите на парламента и да бъде "облечена" във "визия за развитие на енергетиката". Не става въпрос само ядрена енергетика. Ние поставяме ядрената енергетика в основата на базовата енергия и върху нея градим всичко, което трябва да бъде направено: производство на електроенергия от ВЕИ (вода, слънце, вятър, биомаса) и не на последно място - парогазови централи, които да работят с природен газ, смесен с водород. Това е задължително условие след 2050 г., за се намалят вредните емисии до под 200 кг/co2 на мвтч енергия. Най-малко, защото за изграждането на един блок от парогозава централа например, са необходими между 6 и 8 години - от разрешения, емисионна част до пускът й.

Това е, което се изисква, но само, ако искаме подобно развитие.

Какво се случва с проекта "Белене"? Енергийната комисия поиска правителството за води преговори за продажба на оборудването на Белене?

Народното събрание не може да задължи, а да препоръча на правителството да проведе, енергийният министър да проведе преговори, но това не може да се получи на всяка цена. Може да препоръча, както бе и взетото решение: правителството да проведе преговори и при достигане на адекватна договорка, с този, който иска да го получи да се стигне до продажба. Това не означава, че ще има продажба или, че няма да има продажба. Тоест, възложена е функция, задължение на правителството е, какво да направи.

Как оценявате всичко това, което се случи?

Единственото нещо, което направи Народното събрание е да покаже неразбиране от търговски преговори. На масата се слага оборудване, което струва около 700 млн. евро.

Нас ни осъдиха за 610 млн. евро, но бяхме платили 90 млн. аванс. Не съм убеден, че в тези 610 млн. евро е влизал аванса. Според мен за това осъдителната процедура е за 610 млн. евро. Защото, ако не беше така, и доставчикът си е отчел аванса, ние трябваше да платим 520 млн. евро. Нали така?

А ние си платихме 610 млн. евро. Вярно ли е ? А бяхме ли платили 90 млн. евро през декември 2008 г. (авансовото плащане) по допълнение №5 по Споразумението между "Атомтройекспорт" и НЕК с двата анекса със спецификацията, какво оборудване трябва да започне да се произвежда. Това е факт. И всеки път слушам някакви политически лица и някои енергийни експерти от колегията, които са неразбираеми. Ама нали платихме аванс от 90 млн. евро?

Ако обаче това оборудване трябва да се реализира като проект на площадка Козлодуй, то трябва да се направи нов проект. Трябва да се преработи чрез главния проектант.

Нека да уточним. Ние може ли да продаваме оборудването за АЕЦ "Белене"?

Оборудването може да го продаваме, защото е наше. Но не носим отговорност за оборудването, когато то е реализирано на място, извън уточненото в проекта с различен ЕPC контрактор Ние такава отговорност не носим. Ако украинците са взели решение да сглобяват нещо от рода на "каквото се получи", това е много интересна ядрена заигравка. Нали така? Ние ще си строим централа, пък ако ще да работи. Тук не знаем какво ще се случи.

Трябва ли да се пита производителя на оборудването за съгласие?

Не, не трябва да се пита. Когато го купува обаче дадена страна от нас, не трябва да се иска от нас да носим гаранция за оборудването в съответния смисъл на Закона за ядрена щета, който е по Виенската конвенция. И тогава тази ядрена щета се носи от техния EPC контрактор (EPC е съкращение на Engineering Procurement Construction) . EPC контрактора се казва "Атомстройекспорт" по официалното споразумение, което беше подготвено и по EPC договора. Съответно тази компания по вътрешни канали си го преразпределя към главен проектант, главен конструктор, научен ръководител. Това си е задължение на EPC контрактора. Ние, като сме решили, че няма да правим този проект с Русия и искаме да се правим с Франция, то французите ще носят отговорност по изискване за турбина , горивото, което ще ни достави, всички системи, които ще управляват, но не може да носят отговорност за доставеното оборудване. И тази отговорност щеше да падне върху нас. Ако се получи дефект, физически дефект - пукнатина, шупла, ще си е за наша сметка. Дори няма да може да имаме претенции към ОКБ Хидропрес. ОКБ Хидропрес е главният конструктор, но той не го е изработил. Изработил го е Ижорския завод.

Това е основният проблем на този бизнес - отговорността.

3e-news.net