Законът на привличането наистина работи, ако силно желаеш нещо

Снимка: Личен архив

Законът на привличането наистина работи, ако силно желаеш нещо

Много важно да има кой да ти напомни колко способен си

07:05 | 5 октомври 2022 | Автор: Бисер Кунчев 0 6014 Снимка: Личен архив

Имам удоволствието да ви представя поредният участник в платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат".

"Идеалният кандидат" представя...

"Идеалният кандидат" ме впечатли на първо място с мащабността си - изключително силен интерес от страна на много мои връстници, мащабно участие на голям брой фирми и университети в страната. Останах изненадана, че не бях попадала на платформата до този момент. Информацията в страницата е лесно достъпна, подредена, а самият сайт обещава да бъде качествен посредник между фирмата и студента", споделя Снежана Стоянова, следващият гост на автора на платформата Бисер Кунчев в рубриката "Идеалният кандидат" представя..

Кой е тя?

Казвам се Снежана Стоянова, на 21 години. Родена и израснала съм в град Добрич. Уча Медицина в Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" - град Варна, като това лято успешно завърших втори курс.

Откъде научи за платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат"? Какво най-много те впечатли в проекта?

Лично за себе си отскоро откривам, че законът на привличането наистина работи, ако силно желаеш нещо. Медицината за мен е бленуваният план А по отношение на професионалната реализация от много години насам. Като човек, изключително запален по четенето, творческото писане и работата с текстове обаче винаги тайно съм се чудела какво ли би било да си част от редакция. Известен период от време тази мисъл се въртеше неспирно в ума ми... Докато една вечер случайно не ми излезе реклама на платформата "Идеалният кандидат", и то с предложение именно за стаж на позицията "Стажант-редактор"! Не зная дали социалните мрежи четат мисли, но определено могат да бъдат полезни и да предоставят възможности. Проектът ме впечатли на първо място с мащабността си - изключително силен интерес от страна на много мои връстници, много предишни участници, мащабно участие на голям брой фирми и университети в страната. Изненадана останах, че не бях попадала на платформата до този момент. Информацията в страницата е лесно достъпна, подредена, а самият сайт обещава да бъде качествен посредник между фирмата и студента.

Сподели ни твоето лично виждане - от кой курс един студент трябва да започне активно да търси стаж и защо? Провеждала ли си други стажове досега?

Според моите наблюдения оптимално за един студент да започне да търси стаж е в началото или средата на трети курс. В този период той е преодолял (очевидно успешно) всички притеснения и колебания, които изпитва един първокурсник; започнал е да изчезва страхът от непознатото и се придобива самочувствието, че все повече навлизаш в бъдещата си професия. Рутината и спокойствието, че си свикнал с динамиката на студентския живот, ангажиментите и изискванията му, поражда желание да се опита нещо по-различно, по-разчупено, да се приложи наученото в реална среда. Именно затова се радвам, че рекламата на "Идеалният кандидат" се появи в идеалния за мен момент. Да започнеш да търсиш стаж в самия край на обучението си е късно, защото предстоят държавни изпити и практики преди дипломирането - момент, в който си на прага на реалния живот, изискващ реално финансово обезпечаване (а някои стажове, започнати по-рано, дават опция за предложение и за постоянна работа). Много бъдещи медици например прекарват летата си, включвайки се като стажанти или доброволци в болници. Така техните способности са забелязани от много по-рано и се увеличават шансовете те да бъдат наети като специализанти впоследствие. Търсенето на стаж не е хоби - то е отговорност. Чрез него можеш да развиеш пряко наученото в университета, но и да му дадеш свой прочит или да го съчетаеш с друг свой талант или интерес. Така се разгръща полето от възможности, които носят удовлетворение и намигване от бъдещето, че за теб винаги ще има отворени врати ( и дори вратички).

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Какви са обичайните проблеми, с които един студент се сблъсква, когато узрее за идеята и вече е активно търсещ възможности за стаж?

Ако един първокурсник е притеснен заради новата среда в университета, то един търсещ си стаж студент също е "заек" за този тип заетост. Въпросите, които започва да си задава, са свързани с това дали ще успява да съчетава новите ангажименти с ученето, социализацията и необходимата почивка; дали ще бъде достатъчно полезен на длъжността си, ще получи ли одобрение; ще бъде ли това неговото място, ще се чувства ли спокойно и комфортно на него. Тревожността може да е различна при различните хора, но едно е сигурно. Появи ли се известен страх, той може да е вълнуващ и градивен, той е трепет - плаши неизвестното, в което обаче си убеден, че трябва да се впуснеш. Не е онзи тип страх, при който желаеш да избягаш от предстоящото - дълбоко в себе си знаеш, че то ще ти донесе само позитиви, опит, ще ти даде поглед. В началото неувереността е нещо нормално, но тя само показва, че човекът има възможност да се развива в бъдещето без граници.

Как си представяш идеалния стаж? Какво очакваш да се случи във времевите му рамки, което ще ти донесе необходимия опит, с който да се реализираш по-успешно в бъдеще?

Стажът за мен е отлична възможност да приложа наученото на практика, да открия и усвоя нови знания и умения. Вярвам, че в реална среда човек по-лесно разбира кое му носи удовлетворение и за какво е подходящ. Най-важното, което получаваме като опит от всичко това, е да не се страхуваме от това да правим грешки. Това е нещо нормално за нов служител, винаги има кой да коригира стажантите, а много често моментално запомняме нещо, когато в началото сме объркали нещо по него. Научим ли това, вече не се плашим от предстоящата работа и дори сме по-склонни да рискуваме и експериментираме в сферата си на интерес. Вероятно идеален стаж няма, но създадат ли се навици и самоувереност във времевите му рамки, то той вече се е отплатил на стажанта.

Нека си представим, че ти си на мястото на отдела "Човешки ресурси" на дадена компания. Кои са съществените опорни точки, които би структурирала и предала в обявата, за да стигне до съзнанието на младите таланти, които биха провели стаж в нея?

Амбицията на всеки човек трябва да му се отблагодарява. Не всяка фирма има възможност да предложи платен стаж (макар че това определено е едно от нещата, които главно привлича вниманието на търсещите). В този смисъл най-важно е да се представят възможностите за развитие и надграждане, които предлага позицията - какво точно се изисква от стажанта, какви способности се усъвършенстват, какви обучения се преминават, каква е средата, в която се работи. Ако има опция да се започне работа във фирмата след стажуването, е добре да бъдат представени последващите условия. Така човек може да прецени струва ли си за него да подаде документите си, а получените кандидатури от своя страна са наистина мотивирани. Добрият служител се води от стимула си - морален, финансов, кариерно насочен. Най-ценното е да се изгради доверие между стажанта и фирмата. Базата за него е максималната прозрачност в обявата, без неприятни изненади.

Колко важни са за теб първите стъпки в кариерата и защо?

Първите стъпки в кариерата са важни, защото чрез тях ти започваш да създаваш контакти, да доказваш способностите си и постепенно да градиш име. Не всеки започва да работи на мечтаното място още от самото начало, но стартът в областта ти на интерес само по себе си е незаменима възможност. От всяка длъжност може да се научат важни житейски и практически уроци, които да използваш в бъдеще. Ако си достатъчно жаден за развитие, винаги ще има шансове за надграждане. Човек трябва да превръща всяко едно предложение в шанс да се докаже и усъвършенства.

Дават ли университетите необходимото ниво на подготовка, за да възпитат професионалисти? Доколко е намесена практиката, в това което учите?

До втори курс включително повечето от предметите ни бяха с по-скоро теоретична насоченост. Те обаче дават незаменима база за клиничните дисциплини в по-горните курсове. Всеки випуск от моята специалност се състои от над 200 души - оказва се физически невъзможно лекарите и сестрите в университетската болница да успеят да обучат, наблюдават и тренират абсолютно всекиго практически. Затова много колеги търсят странични лечебни заведения, където да стажуват и да се научат как да поставят инжекции, катетри, абокати, да слагат системи (разбира се под наблюдението на професионалист), да се сблъскват със случаи в реални условия. Медицината е изключително обширна и ако всичко преподадено не се приложи на практика, много често остава недобре усвоено.

Смятам, че и в останалите университети ситуацията е подобна - много теоретична подготовка и по-малко практическа. В реални условия много от научените неща не се използват или протичат по различен начин, преобръщайки представата на студента спрямо това какво е очаквал. Университетът е школовка, създава дисциплина и навици, дава знания. Ако си достатъчно мотивиран, останалото лесно се доизглажда. Затова е хубаво стажуването и тренирането на способностите да започне от по-рано.

Каква е значимостта на семейството ни, за да бъдем успешни?

Много често се оказва, че семейството те познава много по-добре, отколкото ти като млад човек познаваш себе си. В хода на лутанията и търсенията, през които младият човек преминава, близките са тези, които могат да го изслушат, да изкажат мнение, да го насочат (но, без да се налагат). А за хора като мен, които често са склонни да се подценяват, е много важно да има кой да им напомни колко способни са всъщност те. Винаги съм получавала от моето семейство подкрепа, опора, окуражаване; винаги ми е било осигурявано спокойствието да върша задълженията си по пътя към своите цели. Изключително благодарна съм за това и оценявам колко по-трудно би ми било да се справя при различни обстоятелства.

Какво е влиянието на приятелите ни върху бъдещите ни идеи за кариерно развитие? Успяваш ли да разграничиш личния живот и забавленията, така че да се съсредоточиш достатъчно върху обучението и придобиването на умения?

Първата ми академична година протече в онлайн среда поради COVID-обстановката. Тогава далеч нямах възможност да опозная колегите си, силната мотивация трудно се поддържаше постоянна. През втората година всичко това се промени. Немалко от състудентите ми дори се превърнаха в мои приятели. Смятам, че вече успешно балансирам между обучението си, почивката и социализацията - три важни момента от ежедневието на всеки студент, за да бъде то пълноценно. По някои предмети самостоятелната подготовка и концентрация са от съществено значение. Друг път колективното учене помага много за запаметяването и упражняването на материала. Човекът е социално животно - той винаги трябва да има спокойствието, че има към кого да се обърне. Хората в моето обкръжение са изключително мотивирани, дори съществува и състезателния елемент. В повечето случаи той е градивен и се стараем колегиалността да остане на първо място. Споделяме един на друг за предложенията, които се се открили пред нас - това ни дава поглед върху професионалните възможности, които бихме могли да обмислим в бъдещето. Старая се да съм активна и отговаряща на такава будна, постоянно жужаща от идеи и стремления среда - качество, което вярвам, че ще ми помогне и за кариерното развитие впоследствие.

Къде би желала да развиеш кариерата си - България или чужбина?

Спокойната и отдадена работа предполага човек да се чувства в свои води, да усеща, че се намира на своето място. Така съм се чувствала винаги не къде да е, а в България. Вярвам, че мога да допринеса с много именно тук. Предпочитам да гледам на страните в чужбина като на прекрасни места, където човек може да си открадне мигове почивка, да се обогати културно, да обмени опит и да научи много (Програма "Еразъм" например дава страхотни възможности на нас, студентите, в това отношение). Животът в чужбина обаче никога не е стоял на дневен ред за мен, никога не е било опция, която да си поставя за цел. Баща ми беше емигрант дълги години и покрай него от рано се уверих, че добре устроената система на която и да е държава не гарантира добро отношение към чужденците, не ти обещава щастие. Където и да си, носиш себе си там. В България също може да се роди и да узрее щастието. А дори почвите ни да не са достатъчно плодородни за това, ние сме хората, които можем да променим това.

Какъв съвет би дала на всички хора на твоята възраст, за да ги мотивираш да обърнат сериозно внимание на старта на професионалния си път?

Не се страхувайте да приемате колкото се може повече от възможностите, които ви се предоставят, и дори да експериментирате с бъдещата си кариера - много специалности предлагат повече от една алтернатива за професионално развитие след завършване на образованието. Да откриеш точната ниша за себе си е великолепен късмет, биха казали някои. И може би биха били прави. Но вярвам, че като млади и осъзнати хора можем да насочим птичката да кацне точно на нашето рамо, като сами посеем семената за това. Да моделираш съдбата си по своите желания носи удовлетворение... а, не е ли именно това целта на всичко, което правим - щастието?

ИЗБРАНО