Водещият интервю за работа също прави грешки и е добре да научи урока си

HR Guest представя Маргарита Станчева

Снимка: Личен архив

Водещият интервю за работа също прави грешки и е добре да научи урока си

HR Guest представя Маргарита Станчева

07:28 | 16 декември 2021 | Автор: Бисер Кунчев 0 4067 Снимка: Личен архив

"Надъхваме хората да търсят отговори на въпроси, които ще им гарантират, че попадат в добра за тяхното развитие среда.", споделя Маргарита Станчева, следващият гост на Бисер Кунчев в поредицата "HR Guest".

HR Guest

Коя е тя?

Аз съм Маргарита Станчева, основател на Sofia Tech Recruitment. Преди минута отворих профила си в LinkedIn за да проверя, колко години опит съм придобила. След този жокер, бих споделила, че съм изключително подготвена да говоря за "Как да се провалим в стремежа си да наемем IT специалисти" и всеки ден търся отговорите на това "Каква е правилната формула". Освен това съм майка и добър приятел.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

Няма задължителни въпроси, когато търсиш индивидуално усещане от един разговор. Вярвам, че добрият интервюиращ не трябва да кара кандидата си да се чувства неудобно с въпросите, които задава. Добрият интервюиращ трябва да създаде здравословна среда най-вече с маниера си да получи историята на кандидата. При някои хора има неудобни моменти в кариерата, които ние сме длъжни да адресираме внимателно. Нашата роля не е да вкарваме стрес в разговора. Едно от първите ми интервюта, беше пълен провал, тъй като се опитах да задам въпрос свързан с честата смяна на работа на кандидата си. Направих го припряно и получих добър урок от човека. Той ми каза "Ако искаш да разбереш, какво стои зад всяко напускане, поговори с мен за компаниите с фокус върху всяка от тях, "ако искаш просто да ме накараш да се почувствам неудобно - поздравления успя". Беше лошо интервю, взех своят урок.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготовил наистина?

Универсалните ми съвети, вероятно ще звучат твърде тривиално за читателите. Ще кажа само, че имаме възможност да прекараме време с кандидатите си, преди да ги поканим на интервю при клиент. Даваме индивидуални съвети, съобразени с много неща. Надъхваме хората да търсят отговори на въпроси, които ще им гарантират, че попадат в добра за тяхното развитие среда.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Много ми се иска да отговоря, но забравих напълно за живота на човек, който прави интервюта на живо :) През камерата е винаги приятно, освен когато осъзнаеш, че малките детайли от усмивката на рецепцията, аромата на кафе, прокрадващите погледи с които огледаш офиса и хората са били освен симпатичен нюанс и възможност на човека да усети, какво се случва наоколо - да попие първите минути и да ги възпроизведе, като първи впечатления пред интервюиращите. Това което се опитвам да кажа, е че често тези първи секунди са резултат на начина по който човек реагира на видяното до момента.

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Първото и най-важно нещо при нас е, че решението да посрещнем нов колега се взима от целия екип. Търсим сродни души, затова и наемаме изключително рядко. Имаме финансовата възможност да привлечем още хора сред редиците си, но не на всяка цена. Хиляда пъти бих наела човек, който не покрива пълния списък с изисквания. Ще мине време и ще се научи. Работата ни е изключително приятна, ако имаш правилното отношение към нея.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Не съм фен на корпоративните ценности. Харесвам хора, които са "бунтовници" и могат да подложат всичко под съмнение, стига да имат правилните двигатели. През годините се научих, че "идеален кандидат" и "идеален работодател" съществуват само, като понятия. Оценавам, когато и двете страни се уважават до такава степен, че могат да си кажат недостатъците понеже усещат, че могат да ги елиминират заедно.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

Трудно ми е да отговоря, понеже все още не сме имали удоволствието да реализираме стажантска програма. Въпреки това едни от най-талантливите ми колеги направиха първите си крачки в подбора именно при нас. Имам рецептата, как да изграждам добри професионалисти, но реализацията и отнема време. В тази професия е важно хората да се подготвят психически, какво ги очаква и да бъдат готови да се изправят пред едни от най-големите си страхове. За да не звучи, сякаш сме SWAT отряд, бъзарм да дам примери с: постоянно излизане от зоната на комфорт, възможост да бъдеш директен, когато не ти се иска, да разбереш, че понякога провалът е обстоятелство въпреки добрата ти работа и не на последно място, да се справяш и с успехите си, което също не е лесна работа. Вярвам, че трябва да се радваме тихо, докато работим по следващата си задача.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Помня първите няколко години и постоянният стрес, че не разбирам много неща. Стресът сам по себе си не ми даде нищо положително, по-скоро го обърнах в много четене и чатене с хора, които ми помогнаха да сглобя картинката в главата си. Това което бих променила е трудно да променя и сега - подборът не е игра на числа "колкото повече, толкова повече". Имах мениджъри, които искаха да видят, че съм покрила квотата, качеството нямаше значение. Това ме подтискаше и бързо си намирах друго "семейство". Сега имам възможност, да изградя културата в която вярвам. Само времето ще покаже, дали съм на прав път.

Промениха ли се критериите ви за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

Промениха се, категорично. Това което прави един remote специалист успешен в тази екосистема е постоянна проактивност, желание да опита да реши възникнал проблем сам, преди да потърси помощ. Важно за мен е да работя с хора, които търсят своята автентичност в работата си, не ползват предварително написани текстове, вникват във нещата с техния детайл, уважават всички и са естествено любопитни.

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

Екипът ни работи пръснат из най-красивите кътчета на България. Внедрихме тази култура преди пандемичната обстановка, която само затвърди модела ни. Живеем с идеята, че имаме офис, който от време на време ни вижда заедно. Ще продължим по този начин, докато хората се чувстват добре. Същото се случва и със софтуерните компании. Работодателите, които не анализират правилно настроенията са тези, които най-често страдат от дефицит на кандидати.