17-11-2017 20-11-2018

Какви са стъпките за професионално развитие след университета

Виктор Тенев споделя, че именно стажовете са необходимата съставка за успешна кариера

08:54 | 8 декември 2021 0 4434 Снимка: Dir.bg

Всеки, който е бил студент, се е питал ще успее ли да се реализира по специалността си. В днешния динамичен и висококонкурентен свят придобиването на диплома не е достатъчно. Много по-ценни от нея са реалните умения в дадена сфера, които за жалост не винаги се учат в университетите.

Тук на помощ идват работодателите. Организираните от тях стажантски програми са крайъгълен камък на всяка добра кариера. И колкото по-добра е компанията, предлагаща стаж, толкова по-високи са шансовете за добра реализация по специалността.

Доказателство за това, че стажантските програми са ключът към успеха, е Виктор Тенев. Неговата история е наистина интересна.

Виктор е магистър фармацевт от МУ София, когато през 2018 година участва в организирано за студенти посещение във фармацевтичния завод на Тева Фармасютикълс.

Видяното го мотивира да потърси стаж във фирмата. След дипломирането си Виктор решава да се върне на мястото, където е бил стажант. След успешно преминат подбор е избран за позицията и става част от екипа на Тева.

Всяка година над 30 стажанта усвояват ключови знания, благодарение на програмите на Тева Фармасютикълс. От Виктор Тенев можем да научим повече за реалната полза от стажовете и каква добавена стойност, които дават те.

- Здравей, Виктор! Нека се върнем три години назад, когато се проведе първото ти посещение в завода на Тева. Как попадна на стажа? Разкажи ни малко повече, за да придобием представа и да ни стане интересно и на нас.

- Преди 3 години не вярвах изобщо, че ще работя в завода на Тева в град Дупница.

Дойдохме на посещение с колеги, организирано от Българска Фармацевтична Студентска Асоциация. Впечатлих се изключително много от мащаба на завода.

Заводите на Тева са модерни и с най-съвременната инфраструктура

Снимка: TEVA

След това ни беше представена и стажантската програма на компанията, за която сметнах, че ще е добре да кандидатствам.

Все пак бях на финала на своето образование и исках да видя какво е да работиш във фармацевтичен завод. Исках да видя индустрията отвътре. Това бе перфектният шанс за мен, дошъл в точния момент.

- Какви бяха първите ти впечатления от стажантската програма? Колко дълга беше тя през 2018 г. и какви спомени са останали в теб от тогава, сравнявайки ги с настоящата си позиция в компанията?

- През 2018 година стажантската ми програма бе в рамките на 2 месеца, които не бяха много, но не бяха и малко. Причината за това е, че студентите по фармация имаме много дълга сесия през юни месец.

От завода бяха изключително любезни, защото изчакаха да си взема всички тежки изпити, след което ме посрещнаха изключително топло. Имах само 2 месеца до началото на учебната година и през тях бях стажант в завода.

По време на самата стажантска програма имах много дружелюбни ментори, които се постараха да ми дадат максимално много от знанията си - при това за доста кратък период от време.

Беше уникално, колко сърдечни бяха с мен.

Стажантската програма ми беше много полезна и от чисто житейска гледна точка, защото видях какво е да работиш по 8 часа на ден. Точно тогава осъзнах, че 8 часа на ден не са никак малко и съответно - работното място трябва наистина да ти доставя удовлетворение. Все пак там прекарваш основната част от деня си.

Освен всички знания, които ми даде стажът, аз си изградих и представа по какъв начин искам да развия кариерния си път напред.

- Виктор е един чудесен пример за човек, който следва своя професионален път или по-скоро сам избира как да поеме по него. Ти си родом от Стара Загора, учиш в София, а в момента работиш в Дупница. Това е една доста интересна крива, но е доказателство за това, че когато един човек иска да стигне далеч - за него няма бариери. Как се чувстваш след извървения до момента път?

- Наистина чувството е уникално. Аз никога не съм си представял, че животът ми ще се раздели със София, в която съм учил 7 години. Аз не си представях, че професионалният ми път може да продължи в Дупница, но в момента се чувствам много добре. Смятах, че може да има един период, в който се разделям с приятелите си и може да не се почувствам ОК.

След 1-2 месеца се адаптирах и днес се чувствам повече от добре.

Открих много плюсове в това да не живееш в столицата и да си в един по-малък град, където обаче да имаш повече време за себе си. Това в крайна сметка е много важно.

- "Наука, производство и технологии" - сподели какво е да работиш в този отдел и кое е важното за него.

- За да работиш в този отдел е много важно да си квалифициран кадър. Да имаш подходящо образование. Магистър фармацевтите са едни от най-подходящите хора за този отдел. Това се дължи на знанията ни в областта на технологията на лекарствата.

Работата е интензивна, свързана с много умения.

Реално ние отговаряме за новите продукти, които ще се произвеждат в завода. Ние сме отговорни за бъдещето на завода, защото когато внедряваш един продукт, трябва да знаеш, че този продукт ще се произвежда дълги години след това. Съответно трябва да си свършиш работата максимално добре, защото тя ще има отражение дори вече да не си служител на компанията.

Тева предлага изключително добри условия на работа

Снимка: TEVA

Това е огромна отговорност, която трябва да се осъзнае. Всички в отдела даваме максимума от себе си, за да се случват нещата по възможно най-добрия и професионален начин.

Само така продуктът ще е стабилен през времето и няма да има никакви проблеми.

- Дават ли достатъчно ниво на образование университетите и как те се отнасят към практиката. Спрямо това, което ти се случва в завода, близо или далеч са те от реалността?

- Бих казал, че има какво да се желае. Има нужда от повече практика. Това, в което се убедих, още когато станах стажант в завода е, че едно е на теория, друго е на практика. На големите машини нещата са различни, спрямо малките машини в университета. Със сигурност има какво да се желае.

Стажантски програми са възможно най-добрият начин един студент да разбере какво е истинската работа и да осъзнае защо учи някои неща на теория. Много от студентите си мислят, че голяма част от нещата, на които се обучават са излишни, но осъзнах, че не е така.

Ако си бил подготвен по всички дисциплини, в момента се справяш по-добре с работата си и си по-добър специалист.

Стажантските програми са изключително важни за кариерното развитие на младите хора.

- Не всеки студент осъзнава, че стажът е важна стъпка към това да се започне работа. Мнозина искат да започнат да се трудят директно без опит, но това е невъзможно. Именно затова стажовете са пътят към успеха. Трудно ли бе решението три години по-късно да се върнеш в Тева? Да смениш града? Какво е цялостното усещане от процеса?

- Беше трудно решение. Разделих се с изградения до тогава начин на живот и излязох от зоната си на комфорт.

Аз смятам, че именно това е начинът, по който растеш - с излизане от зоната на комфорт. Ако си там се отпускаш и забравяш за високите си цели.

Решението ми бе трудно, но всяко трудно нещо - води до по-добро бъдеще. Не съжалявам за избора си.

- Как се изгражда нагласата как да премине студентството, как да премине стажа, къде да започне кариерата на един млад човек? Всички тези процеси свързани ли са или всичко е въпрос на случайност, на попадение или на емоция?

- Тук е много важно още когато влезеш в университета да си наясно, че времето минава много бързо и ти да го използваш оптимално. Моята нагласа е била да пробвам от всичко, защото не се знае кое ще ми хареса. Да не се фокусирам само върху едно нещо, защото другите го правят. Винаги съм се плашел, че където са повечето хора, нещо не е наред. Там където има повече хора, ще има по-малко за теб.

Конкуренцията е добра, но до една степен. Ако има огромна конкуренция и не биха ти се давали големи отговорности, то ти не може да растеш. Ти растеш, когато ти се дават все по-големи отговорности.

В първи курс си казах - никога да не казвам не. Ако е грешка, дори по-хубаво, защото ще си извадя поука.

- Гъвкавостта и адаптивността на всеки един от нас се оказва ключова. Ако ти предложат да отидеш да работиш в Троян в Тева и ти се наложи да смениш още един път града, би ли се справил?

- Не бих имал проблем, макар че си харесах много Дупница, защото много обичам природата и не бих заменил Рила за Стара планина.

Имам чувството, че мога да работя навсякъде, така че съм уверен, че ще се справя.

ИЗБРАНО