Провокирам с директни въпроси на интервю за работа, не обичам заучени фрази

08:54 | 9 декември 2021 | Автор: Бисер Кунчев 0 9312 Снимка: Виктория Сиракова

"Когато дойде нов човек в екипа и ми каже, че иска да се учи, но не може да отделя време извън работното, се връщам към тези си спомени и си казвам, че може да е по-бързо адаптивен от мен, но практиката ми показва, че за да станеш добър в нещо, са необходими големи дози часове работа", споделя Десислава Авджиева, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".

HR Guest

Коя е тя?

Вече повече от 13 години съм управител и собственик на агенция за бранд идентичност и събития, Алтърнатив Адвъртайзинг ЕООД. През 2020 година станах съдружник във втори бизнес за решения за виртуална и добавена реалност, а през септември 2021 година първият ми бизнес се обедини с дигитална агенция Seomax, с което компанията вече предлага пълен набор от онлайн и офлайн комуникационни средства и решения за своите клиенти. От февруари 2020 година съм ръководител на Основен клас по събитиен мениджмънт в Първата практическа академия за събития. От ноември 2020 година съм заместник председател на Асоциацията на жените предприемачи, където се занимавам с маркетинг, ПР, реклама и структуриране на оперативните процеси на Асоциацията. По моя идея бяха създадени видео и фото визитки на членове на Асоциацията, криейтив с видео анимации и рисувани персонажи на Асоциацията, а също така организирах за поредна година Ден на жената предприемач 2021. От април 2021 година съм представител за София на Фондация Digital4, която обединява дигиталното общество в България и по света. През 2020 година по моя идея беше създадена историческа книга-игра "Асверг. Из хрониките за кан Крум", чиято цел е да провокира интереса на хората към българската история по един по-различен начин. В следващите два месеца предстои да излезе от печат първата професионална книга, която издавам в съавторство "Първи стъпки в бизнеса". От години съм ментор на бизнеси как да направят своите първи стъпки в бизнеса или как да създадат своята устойчива маркетингова стратегия и да преструктурират бизнес процесите си, за да имат време за стратегията на компанията си. Преди няколко месеца станах съосновател на Академия за бранд идентичност и развитие на личен и корпоративен бранд, в която обучаваме хората как да развиват и изличат максимален ефект от своя личен и бизнес бранд.

За мен екипа е основната и най-ценната съставка за съществуване, оцеляване и развитие на един бизнес. Разбира се и човека, който прави подбора и ръководи екипа е ключов, но ако един екип е с желание за развитие и на ниво това е предпоставка за успеха и на мениджъра и на компанията.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

Да, има всякакви въпроси. Особено такива, свързани със семейното положение и представата за бъдещо развитие на всеки един представител на екипа. Аз лично обичам да провокирам с въпроси, които са директни и лични, за да видя истинската същност на човека срещу мен, а не заучени фрази. Щом едно интервюирано лице мине през всякакви въпроси му давам практическа задача с разработването, на която преценявам кандидата дали е подходящ да се присъедини в екипа.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготовил наистина?

Най-ценният съвет, който се сещам, е всеки кандидат да не лъже за нищо, за да гледа да се хареса, защото още в началото ще си проличи в комуникацията му. Бих дала и допълнителен съвет всеки кандидат да е погледнал в коя фирма отива точно на интервю, да се е запознал като е проучил социалните канали на компанията и си е създал първоначално впечатление. Възможно е да се изпращат онлайн въпросите и задачите и после при жива среща да се представят и да се задават допълнителни.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Първото впечатление е важно, но не е основно. Харесвам различни типове личности и зависи за каква позиция ги интервюирам. Все пак, ако трябва да изкажа предпочитания, харесвам по-спокойните хора. Не обичам хора, които се самоизтъкват и са прекалено експресивни в комуникацията. Аз лично се настройвам към самия кандидат и не се оставям моментно състояние и емоции да влияят на момента на опознаване на нов кандидат.

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Да, определено за мен е ключово желанието за развитие и то да не е само на думи. Харесвам хора с опит, които знаят как да правят нещата, че да се случват и то на високо професионално ниво. Ако човек изяви желание, показва го в работата си всекидневно, умее да се учи от грешките си, това за мен е човек, в който бих инвестирала време и усилия, защото притежава правилната емоционална ориентация според мен, а именно да дадеш, за да получиш, а и никой не се е родил научен, нито е лесно да си с 5 години стаж на 25 годишна възраст.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Трите най-ценни качества според мен са: Лоялност, Отдаденост, Екипност и всички те проявени с настроение и позитивизъм.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

Имала съм и доста добри резултати и хора, които са оставали с години в екипа. Последните години стажантите, които идват от университетите са двете крайности: или са млади, много съвестни и отговорни хора, които остават в екипа или не могат да пишат добре, не се изразяват гладко на български език, имат повече очаквания, отколкото искат да дават посредством труда си. Преди години по-голямата част бяха по-съвестни хора, а сега са просто двете крайности.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Ако се върна назад не бих променила нищо. Първите ми стъпки бяха трудни и до ден днешен виждам позитив, че съм преминала през какво ли не като знания и умения в кариерата си. Започнах да работя като ПР още в първата седмица, когато записах ПР в Софийския университет и учех всичко в движение. Започнах работа в испанска компания с офис в България и нямаше кой да ме внедри в работния процес, тъй като замествах дама, излязла по майчинство, която нямаше желание да ме внедрява. Това ме провокира до ден днешен да помагам на новите хора в екипа, защото знам, че на мен ми отне 2 години да разбера къде се намирам въобще и да натрупам добър опит, а ако някой ми беше показал някои неща щях да успея пъти по-бързо. Първата си работа като ПР започнах като се самопрепоръчах, обещавайки че ще положа неимоверни усилия, за да бъдат доволни от мен и да упражнявам професията на ниво. Търсеха човек с опит, но въпреки това ми дадоха шанс и аз две години работех почти х 12 часа всеки ден, дори имах дрехи в офиса, за да се науча да упражнявам професията. В днешно време като дойде нов човек и ми каже, че иска да се учи, но не може да отделя време извън работното, се връщам към тези си спомени и си казвам, че може да е по-бързо адаптивен от мен, но практиката ми показва, че за да станеш добър в нещо, са необходими големи дози часове работа.

Промениха ли се критериите ви за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

Критериите ми не са се променили. Може би толерантността е една идея по-висока, но определено търся хора със същата ценностна система и никой вирус няма да промени тези ми предпочитания. Правим си конферентни разговори и се виждаме за определени работни дейности при нужда, но въпреки това усещам екипа си отдаден, сплотен и помагащ както един на друг, така и за общото благо, а това е моята представа за екипност.

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

Предпочитам гъвкав модел на работа, какъвто и имаме. Хем всеки може да работи, откъдето пожелае, хем да има офис, когато имаме работа и е добре да обсъждаме нещата на живо, за да сме по-ефективни, да имаме това удобство. Очаквам тази тенденция да работим, откъдето си пожелаем да продължи и това да дава свобода на всеки един, когато работи 8 часа да дава максимално позитива от своята дейност, а когато почива да взима максимален ефект от своята почивка.