17-11-2017 20-11-2018

Неправилно избрано работно място носи скептичност при избор на следващо

Мотивация можеш да намериш навсякъде и във всеки

Снимка: Личен архив

Неправилно избрано работно място носи скептичност при избор на следващо

Мотивация можеш да намериш навсякъде и във всеки

07:21 | 12 октомври 2022

| Редактор: Бисер Кунчев

0 1786 Снимка: Личен архив

Имам удоволствието да ви представя поредният участник в платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат".

"Идеалният кандидат" представя...

"Нека всички работоспособни новобранци намерим нашата движеща сила и създадем света около нас по наше усмотрение. Можем да го постигнем, но само когато се захванем и работим усилено в името на тази идея", споделя Михаела Петкова, следващият гост на автора на платформата Бисер Кунчев в рубриката "Идеалният кандидат" представя..

Кой е тя?

Аз съм Михаела Петкова, на 21 години. Родом съм от Велико Търново, но настоящият ми адрес е в София. Уча в Технически Университет - София със специалност "Автоматика, информационна и управляваща техника" и сега записвам трети курс.

Откъде научи за платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат"? Какво най-много те впечатли в проекта?

На въпроса как научих за dir.bg, в частност "Идеалният кандидат", краткият отговор е : Инстаграм. По-адекватният отговор е: Пределно ясно ми е, че реклами и обяви се появяват спрямо интересите и търсенията ни. От няколко месеца търся платформи, чрез които да намеря "мечтаното работно място". Благодарение на това ми излизат предложения, сходни с търсенията ми. Едно от тези предложения беше платформата на Дир.бг. Изуми ме това, че до сега не бях срещала начин на представяне - главно чрез въпроси. Определено ми привлече интереса.

Сподели ни твоето лично виждане - от кой курс един студент трябва да започне активно да търси стаж и защо? Провеждала ли си други стажове досега?

Според мен още в гимназията е редно да се търси стаж. Колкото по-рано се види света около нас, колкото по-рано разберем какво ни влече, толкова по-добре.

Моят опит е малко нетипичен. В гимназията, в която учех, имаше задължителни практики девети - десети клас. На първата такава практика отидох в една фирма, където директно след приключване на практиката ми подписах трудов договор. Сега за първи път търся стаж и е изключително вълнуващо за мен.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Какви са обичайните проблеми, с които един студент се сблъсква, когато узрее за идеята и вече е активно търсещ възможности за стаж?

Проблемите са изключително различни отначало.

Някои търсят стаж, защото имат прекалено много свободно време. Други защото в университета не могат да видят актуалните проблеми на пазара. Има такива, които имат достатъчно знания и усещат нужда да се изявят на друго място, освен университета. Но може би една от водещите причини е, че всички искаме да харчим повече от колкото можем. Когато вече може да се самоопредели като активно търсещ стаж човек - той е наясно как стои положението в сектора, който си е избрал. Тогава проблемите поетапно се концентрират в : "Искам в тази фирма, защото ...", "Искам да програмирам на ...., защото ...".

Как си представящ идеалния стаж? Какво очакваш да се случи във времевите му рамки, което ще ти донесе необходимия опит, с който да се реализираш по-успешно в бъдеще?

Представям си идеалният стаж като месец/и, пълен с изключително много нови запознанства. Да съм в сплотен екип от професионалисти, за които комуникацията не е никакъв проблем. Относно опита - очаквам, че в този времеви диапазон ще имам възможност да усъвършенствам знанията, които имам, и да преоткрия интереса си, в тази сфера след това, с нови очи.

Нека си представим, че ти си на мястото на отдела "Човешки ресурси" на дадена компания. Кои са съществените опорни точки, които би структурирала и предала в обявата, за да стигне до съзнанието на младите таланти, които биха провели стаж в нея?

Като човек, който е прегледал достатъчно обяви за стаж, мога да кажа кое определено се гледа и на кое се отделя по-голямо внимание. На първо място, за мен, е това да има кратко описание на предметната дейност на фирмата, след това и на дейността на стажанта. Не мога да кажа, че дистанционната работа в днешно време не е предпочитан метод, но според мен един стажант би бил привлечен ако има възможност да си избира къде да бъде - дали понеделник и петък ще бъде в офиса, а през останалото време на Малдивите, важно е работата да бъде свършена, което ме води на следващата точка: проектно ориентирана работа. Ясни срокове с ясна менторска подкрепа! Младите таланти не могат да станат професионалисти без ментор, без човек, който да събуждат в 3:00 с "То не работи". И разбира се - дали стажа е платен, или - не.

Затова... Опорните точки, по които бих структурирала и предала в обявата, биха били :

- Месторабота;

- Дейности (на фирмата и стажанта);

- Присъствие;

- Начин на работа;

- Ментор/и;

- Приходи;

Колко важни са за теб първите стъпки в кариерата и защо?

Повечето от хората прекарват голяма част от деня си на едно място - на работа. Няма как да кажа, че първите стъпки не са важни, защото най-малкото на този етап от живота по-голямата част от деня ще бъда на работа, ще бъде с колегите, ще направя първият досег до тази сфера, първото опарване, първата стратегия как да стана по-добра. Убедена съм и в това, че ако първото работно място не може да се оприличи на "перфектното" - ще се отрази на работния процес, а после при търсене на нова работа ще има доза скептичност.

Дават ли университетите необходимото ниво на подготовка, за да възпитат професионалисти? Доколко е намесена практиката, в това което учите?

Университета ми дава повече, отколкото очаквах. Определено първите две години са много теоретично насочени. Мога да кажа, че има доста общообразователен материал дори. Да, но се уверих със собствените си очи, че света не е създаден само от едно нещо.

Най-използваният пример - когато се прави машина която да пакетира лед, освен конструирането, програмирането, окабеляването и сглобяването и има въпроси като: няма да се опитвате да пакетирате леща или тор на тази машина, нали? (физика, биология, химия, математика).

Нашите преподаватели са толерантни. Разбират, че някои аспекти са на моменти абстрактни и тогава те започват да ни дават допълнителни източници на информация, караме извънредни упражнения в лабораториите. Практиката в инженерната сфера е основна. Някои процеси не могат да бъдат описани с математически модели докато не се видят на живо. Затова лабораториите са местата, за които университета и неговите партньори отделят най-много време и средства.

Каква е значимостта на семейството ни, за да бъдем успешни?

Винаги съм казвала, че семейството ми е причината да бъда такава, каквато съм. Всички успехи са реалност заради подкрепата на тези хора. Факторът семейство определено отслабва с годините, но продължава да фигурира. Ако едно дете иска да се занимава с роботика, а родителите му кажат - не, то неговите интереси няма да угаснат, но няма да има никакво развитие, поне докато не стане достатъчно голям за да взема сам решения.

Какво е влиянието на приятелите ни върху бъдещите ни идеи за кариерно развитие? Успяваш ли да разграничиш личния живот и забавленията, така че да се съсредоточиш достатъчно върху обучението и придобиването на умения?

Приятелите ми винаги са ме съветвали и помагали, но когато става дума за работа - решенията са единствено и само мои. Мога да кажа с ръка на сърцето, че за три годишен трудов опит започнах да разграничавам личния живот от работата, въпреки че съм изключително емоционално създание.

Къде би желала да развиеш кариерата си - България или чужбина?

Уповавам се на създадения в главата ми идеал за човек: когато се работи - се работи, когато се учи - се учи, когато се купонясва - България, България, България! С всяка една клетка от мен вярвам, че България е място пълно с ресурси и можем единствено и само да подпомогнем тяхното правилно използване. Имах възможност да уча и работя в чужбина - избрах България. Винаги ще избирам България - и сега и в бъдеще.

Какъв съвет би дала на всички хора на твоята възраст, за да ги мотивираш да обърнат сериозно внимание на старта на професионалния си път?

Съвет се дава, когато се поиска. Мотивация можеш да намериш навсякъде и във всеки.

За мен мотивацията е два типа :

- като се видиш какво си постигнал и си кажеш "Има смисъл! Аз мога! Аз съм пример за себе си!"

- когато прецениш, че това, което е постигнал друг човек, е нещо, което и ти искаш. Че това са твоите мечти, това са твоите цели.

Аз съм преподавател, ментор на 5 човека, лидер. Тези млади инженери растат пред мен, надминават ме. Моята мотивация е те да бъдат повече от мен, защото съм видяла техния потенциал. Те са намерили нещо в мен, което ги подтиква да продължават да се развиват. Ако някой четящ намери нещо, което може да го подтикне да направи първата крачка за своето професионално развитие - ще бъде още един повод да се усмихна! Искам посланието ми да бъде:

Нека всички работоспособни новобранци намерим нашата движеща сила и създадем света около нас по наше усмотрение. Можем да го постигнем, но само когато се захванем и работим усилено в името на тази идея.

ИЗБРАНО