Кои са факторите, създаващи ни работен дискмофорт
Липсата на признание от ръководството ни демотивира най-много
Обратно в новинатаКоментари - Кои са факторите, създаващи ни работен дискмофорт | Бизнес.dir.bg
Коментари
То е така по целия свят. Тези отгоре натискат тия отдолу. Всички са шушумиги и слагачи, а на запад имаме и екстремна политкоректност. Експлоатация на макс, а като стане въпрос за увеличиение си правят оглушки и почват да философстват. Кариерно развитие, само ако си много, ама много гъст с точните хора. Най ме зарадва, когато един с 10 000 евро заплата ми обясни, че видите ли не ми били нужни повече. Абе, както вика един умен човек, работодателите по целия свят са правени по калъп.
Страха липсва. Санкции няма. Санкционира се работника. В бг провинцията Ганьо плаща 400 лв и слага глоби. Това е масово, независимо колко е минималната заплата. Дори минималната заплата е невъзможен максимум. Ще кажете всеки си знае цена. Масово е хора. А се работи. Подвеждането е признай си, че нищо не правиш. Признай си ти, че бизнеса ти е за издръжка на внуци. Гъделичкаш някакви изгубени души с четки и накрая им показваш уважението си с недостойна сума. Ама на младите не им се работи. Аланколу, никой не се е родил работник. По неволя става такъв, за да се храниш ти и слузестата ти червива семка. Когато дойде някой съд да не кажа какъв да не питате защо избиха интелигенцията. Т.е. вие-интелигенцията. Алъж-вериж. Мн жалко, че се наричате хора. Яхтата като на човек. Мнението ни като за червей.
само това ли успяхте да измислите? безумно работно време (твърде рано, твърде късно, неспазване на правото да си тръгнеш навреме), прекалено продължителен път до работата и обратно в комплект със строго следене за спазване на работното време, липса на елементарни битови условия, абсурдни "фирмени правила", които само налагат ограничения без никакъв смисъл, ежедневни отчети какво си свършил, недостатъчен платен годишен отпуск, невъзможност да излезеш при необходимост при възникване на личен ангажимент...
Споменавате, че някои "усещат лошо отношение от колегите им", но пропускате обратното - един, който трови всичко около себе си и разбива колектива. Може да бъде бегемама, твърде сериозно вживяла се в задачата нейното чаве да е номер едно във всичко и о всичко, или пък да му осигури всичко по-по-най- здравословно в живота, или пък да осведомява всички незаинтересовани в какъв цвят и с каква консистенция ака детето, какво биля казала някоя от другите мами, какво направиля лелята в детската градина ... Може да е изкукала хипохондричка, ежедневно страдаща и оплакваща се от нови екзотични болести ... Може да е истерясала стара мома, която сериозно се е захванала да превъзпита поредния идиот, решил, че може да завърже връзка с нея ... и да му звъни през час, за да му дава наставления или да провери дали не се чува женски глас някъде около него ... такива ми ти работи ...
И ... да, примерите ми са все с жени. Проблеми от такъв характер с мъжете твърде рядко има. Мъжът може да го мързи и да се скатава, може да се намуа с шкембе с чесън на обяд и да разплаче колектива след обяд, може да попръцква и да се урига ... с което да дразни другите, но рядко създава интриги, които ще накарат хора да напуснат работа или да търсят начин да се преместят на друга позиция, някъде далеч от дразнителя. Жените в това отношение са много напред, в комплект със стандартната неориентираност тип "искам всичко, но си сменям приоритетите през половин час", прави работата в преобладаващо женски колектив трудна и ниско продуктивна.
Липсата на ебливи колежки
На запад изобщо не трябва да си помисляш за колежките. Дори и комплимент да направиш има 90% шанс да завършиш с дело за сексуален тормоз и уволнение. Мойте и без това са грозни или с по 20 години по-дърти, та си ги нямам тия проблеми.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}