Формулата за успешна кариера на Бояна Авджиева

Портрет: Адриана Янкулова Чапкънова

Формулата за успешна кариера на Бояна Авджиева

Не обичам да си губя времето в излишни дейности

08:03 | 20 януари 2023

0 4125 Портрет: Адриана Янкулова Чапкънова

Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди малко повече от година Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.

Формулата за успешна кариера

"Много често се самозабравяме във вихъра от емоциите и хормоните на младостта, тръгваме да се водим по нечий чужд акъл, ентусиазирани от наивността на възрастта или пък заради представата за любов, която сме си създали в нашето въображение. И няма нищо по-естествено и чудесно от това - когато си млад, всичко ти се случва за пръв път. Но има един много тънък момент, който е адски лесен за изпускане - моментът, в който нещата започнат да се преповтарят. Идва по-скоро, отколкото сме си го представяли като малки. Той носи със себе си измамното чувство на познатото, на комфортната зона, много прилича на уюта на собствения ни дом и семейство, но не е същото...", споделя Бояна Авджиева, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".

Коя е тя?

Здравейте, аз съм Бояна Авджиева, актриса. Завърших НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2019 г. и в момента работя като актриса на свободна практика, след като бях щатна актриса в трупата на Сатиричния театър за една година. Предстои ми пътуване до САЩ през март месец, за да се обучавам за една година в Института за театър и кино "Лий Страсбърг" в Лос Анджелис, след като спечелих едногодишна стипендия. Освен театъра и киното, обичам книгите, мюзикълите и балета.

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Първите ми стъпки се случиха в невръстна възраст, когато на 4-5 годинки родителите ми ме записаха в музикална формация "Бон-Бон", а малко след това и в актьорска работилничка "Хлапетата". Бях от онези, артистичните деца, които не можеха да удържат своя артистизъм. Участвах в телевизионни предавания, в някоя и друга реклама, понякога имахме и представления. Когато започнах училище в НУКК Италиански лицей в Горна Баня, за известно време се отдадох само на танците, рисуването и уроците, но в десети клас започнах отново да посещавам актьорска школа - МТФ Студията в "Славянска беседа". В школата направих своя дебют на професионалната сцена в театър "Сълза и Смях" в детски музикални представления, там ме подготвиха и за НАТФИЗ. След училище ме приеха в театралната Академия и от тогава не съм спирала да се занимавам с актьорско майсторство, което много ме радва.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Много интересен въпрос. Тогава, когато бях на 16 години, имах една мечта - да стана актриса, заради две неща - за да играя някога в мюзикъла "Чикаго" на Боб Фос и Фред Еб, и за да отида в Холивуд, където да имам шанса да се обучавам и да работя с едни от най-добрите; по възможност в Института "Лий Страсбърг". Разбира се, тогава бях още малка и нетърпелива и ми се щеше тези неща да се случат час по-скоро, но започвайки от най-ниското стъпало, а именно - да започна с театралната школа, разбрах какъв е пътят: повтарях си "днес е "това", за да може един ден да бъде "онова". И така, стъпало по стъпало, 10 години по-късно, ми предстои да замина за Холивуд, където ще се обучавам в Института на пълна стипендия, а пък преди цели три години имах щастието да участвам и в мюзикъла "Чикаго", продукция на Варненска Опера.

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Вървим по план. Имам да сбъдвам още много мечти, тъй като съм си сложила доста висока летва. Но, както казах, една по една, ги отмятам. По принцип съм доста целенасочен човек и не обичам да си губя времето в излишни дейности. Гледам да добия ценен опит от всичко, дори когато на пръв поглед не отговаря на целите ми. През последните 10 години научих много, постигнах всяка една цел, която си бях поставила за този период, но най-силно ме радва това, че не се отказах. А в живота има много пречки, които могат да те откажат. Аз не се отказвам лесно и винаги търся някакъв начин, за да продължавам напред, не позволявам да се разсейвам. Щастлива съм, защото оправдавам очакванията на "малката" Бояна. Тя заслужава всичко, за което е мечтала и го чувствам мой дълг да го сбъдна. А и така се чувствам здраво свързана с детето в мен - като се боря всеки ден да му сбъдна детските мечти. Ето че дори най-невероятните могат да се сбъднат с труд и търпение!

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Не, нищо. Често съм се чудила какво ли щеше да бъде, ако бях споделила с родителите си малко по-рано, че искам да се занимавам сериозно с актьорско майсторство? Тогава, може би, баща ми щеше да има възможността да ме гледа поне в едно представление на сцена, тъй като той се разболя и почина няколко месеца преди първата ми премиера в театралната школа, когато бях на 16 години. Но разбирам, че всяко нещо идва, когато си готов. Със сигурност, ако бях започнала да се занимавам с актьорско преди да съм поставила ясно целите в главата си (а те се раждаха и навързваха в главата ми доста дълго време), нямаше да мога толкова съсредоточено да ги погна, дето се вика. Ако не знаеш какво гониш, за къде си тръгнал, нали? Щеше да е чудесно татко да можеше да ме гледа поне една година по-рано, но истината е, че просто не бях готова. А човек трябва да бъде готов, иначе няма да потръгнат нещата насила.

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Аз харесвам, когато срещна млади хора, които имат някакъв план за бъдещето си. Дори и да не е максимално ясен в съзнанието им, стига да имат посока, е достатъчно, за да се пуснат по своя път. Стажовете са полезно поле, в което човек може да усети какво е "на терен", да проучи, да види кое му харесва, кое му се удава и какво може да му послужи за пример в бъдеще.

Преди малко повече от година и половина dir.bg стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалният кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

Идеалният кандидат е този, който истински иска да участва в работния процес. На това се убедих през годините опит, макар че в моята сфера няма такова нещо като "стажант-актьор". Или присъстваш активно в работата, или не. И според мен това може да се приложи и във всяка друга професионална сфера - искаш ли го истински, имаш ли глад да научаваш още и още, имаш ли желанието да ставаш по-добър, можеш да предложиш много повече, отколкото някой, който на пръв поглед е по-квалифициран, но мотивацията му е по-ниска.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Предполагам, че много зависи от това каква специалност изучават и в каква сфера искат да се развиват. Не за всеки, обаче, е лесно да реши каква кариера иска да гради още като студент или ученик. Може би отговорът на този въпрос се крие в това какво го е привличало като дете, какво му е било най-интересно и какви са били причините (ако е имало такива) да не доразвие този интерес още в детска възраст? Обикновено е ясно какви ще бъдем още отрано, а ако се загубим някъде по пътя, то това е резултат от нечие чуждо влияние или от някакъв вътрешен конфликт в самите нас.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Основното нещо, което липсва е финансиране. Няма достатъчен финансов ресурс за училища, университети, подновяване на бази, техника и материали; за извънкласни дейности, школи, семинари, курсове. И за да не звуча като поредния огорчен песимист, ще добавя, че според мен българските деца са много добре подготвени и имаме много примери за големи постижения в областта на изкуството и науката. Знам, че мнозина са на друго мненине и донякъде са прави в своята оценка, но истината е по средата. Задължителният учебен материал е обемист, натъпкан с неща, които няма да послужат на абсолютно всеки ученик в бъдеще, но с добри учители, и най-сложната материя може да бъде усвоена. Когато това не се случи, обаче, учениците възпитават в себе си лоши навици на работа, които в последствие пренасят и в университета, а по-късно и в професионална обстановка. Често се срещат и хора с елементарни пропуски в четенето с разбиране, граматика и правопис на български език - само един поглед във Фейсбук е достатъчен, за да се стигне до този извод. Най-големият проблем, според мен, е липсата на кадри сред обучителите - няма кой да ги замести, след като се пенсионират или си отидат от този свят. Всеки иска да стане шеф на бизнес, без значение какъв, никой не иска да стане учител или възпитател. Хората на изкуството също са възпитатели. Друг проблем е и значително по-ниският брой на кандидат-студенти. Така летвата за прием пада много ниско и "вредните навици", за които споменах, не се изкореняват поради липсата на конкуренция и мотивация. Образователната система не може да продължава да съществува по начина, по който е била по времето на нашите баби и дядовци. Светът се движи много бързо, технологиите се развиват с всеки ден и образователната система изостава зад светкавичния поток от информация, в който живеем в днешни дни. Ценен кадър, според мен, е младият учител. С изключително уважение и благодарност се отнасям към отдадените по-възрастни учители, които са посветили живота си на своята професия, но също толкова уважение изпитвам и към мои връстници, които се ориентират към преподавателската професия.

Каква е рецептата за кариерен успех на Бояна Авджиева?

Много хора са ми споделяли, че според тях успехът се постига с много труд, а препятствията по пътя към него се преодоляват с вярата, че ще ги преодолееш. Аз пък мисля обратното - трудностите се преборват с много труд, успехът се постига с огромна вяра, че ще успееш. Ако не вярваш, колкото и да се бъхтиш от работа, никога няма да успееш.

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

Растяща, обещаваща, устойчива.

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

Да, всички сме много щастливи. Аз съм им много благодарна, защото имах късмета да се родя и да израсна в изпълнена с обич и подкрепа среда. Всички мои близки ми помогнаха изключително много в набирането на средствата за визата, което беше голямо предизвикателство само по себе си, въпреки че вече бях спечелила стипендията. Ако не бях събрала голямата сума в краткия срок, който имах, като нищо можех да си сложа стипендията в рамка и да си я гледам вкъщи. Най-честият съвет, който получавам от близките си е да не забравям, че винаги мога да разчитам на тях, каквото и да се случи. Никога няма да бъда сама. И ми казват, че много вярват в мен и че никога не са се и съмнявали в моя талант и потенциал, за което съм безкрайно благодарна.

А, какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Ще посъветвам всеки млад човек, който чете това, да си помисли какъв човек би искал да бъде утре. Да напише писмо до себе си за след 5 години или след 10 години. Много често се самозабравяме във вихъра от емоциите и хормоните на младостта, тръгваме да се водим по нечий чужд акъл, ентусиазирани от наивността на възрастта или пък заради представата за любов, която сме си създали в нашето въображение. И няма нищо по-естествено и чудесно от това - когато си млад, всичко ти се случва за пръв път. Но има един много тънък момент, който е адски лесен за изпускане - моментът, в който нещата започнат да се преповтарят. Идва по-скоро, отколкото сме си го представяли като малки. Той носи със себе си измамното чувство на познатото, на комфортната зона, много прилича на уюта на собствения ни дом и семейство, но не е същото. Домът е там, където ти е сърцето, семейството също, а измамната комфортна зона е толкова крехка, че при най-лекия повей на съдбата (като световна пандемия, например), тя се разпада и те оставя сам в тъмното. Затова е добре човек да се запаси с малко светлинка. Може да е кибрит, може да е огромна факла, но стига да гори, дори и да е сам в тъмното, човек ще се оправи. Не позволявайте вашата светлинка да угасне, това ми е съветът. Независимо от какво. И не се страхувайте да излезете от зоната си на комфорт. Колкото по-често го правите, толкова по-малко непознатото и необятното ще ви плаши и тогава светът няма да ви се струва толкова страшен.

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

"Бояна Авджиева издаде книга по случай 70-годишнината си на сцена, в която разказва за невероятните си приключения по света и у нас; цялата ѝ рода, включително и братовчедите от Дания, присъстваше на премиерата на книгата."

ИЗБРАНО