17-11-2017 20-11-2018

В края на април приходите в бюджета са близо 20 млрд. лева, разходите - близо 21 млрд. лева

На въпрос на БСП дали първият транш от парите по Плана за възстановяване не е изхарчен по предназначение, финансовата министърка отговори, че законът не позволява това на МС

Снимка: БТА

В края на април приходите в бюджета са близо 20 млрд. лева, разходите - близо 21 млрд. лева

11:58 | 12 май 2023

| Редактор : Елза Тодорова

8 471 Снимка: БТА

Приходите в хазната от данъци нарастват, обяви на изслушване пред парламента служебният министър на финансите Росица Велкова, която представи информация за изпълнението на бюджетните приходи и разходи и състоянието на фискалния резерв.

Кабинетът "Радев"

Питането по темата дойде от БСП, които искаха да знаят и дали са харчени пари от Националния план. Министърът отговори, че по закон това не е възможно.

Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма нарастват с 2 051,4 млн. лв. или 11,5 на сто през първите четири месеца на тази година в сравнение със същия период на 2022 г. Те са в размер на 19 840,4 млн. лева. Данъчните и неданъчните приходи отчитат ръст спрямо първите четири месеца на предходната година, докато постъпленията в частта на помощите, където се отчитат основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС са по-ниски, обобщават отговора на Велкова пред депутатите.

В частта на данъчните и осигурителните приходи се отчита най-голямо номинално нарастване - с 1 989,4 млн. лв. или 14,2 на сто.

Информацията за приходите по отделните данъци е:

от корпоративни данъци - 788,7 млн. лева.
от данъците върху доходите на физическите лица - 1 851,1 млн. лв.
от ДДС - 4 905,3 млн. лева.
от акцизи (нето) - 2 064,8 млн. лв.
от мита - 105,7 млн.лв., което е с 37,7 млн.лв. по-малко спрямо приходите от мита към месец април 2022 година.
от другите данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) - 1 384 млн. лв.
от социално и здравноосигурителни вноски (по бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на НЗОК) - 4 889,4 млн. лв. лв.
неданъчните приходи - 3 218,1 млн. лв.
помощите и даренията са в размер на 610,8 млн. лв.

Разходите по консолидираната фискална програма, или КФП, (включително вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 20 937,6 млн. лв. При тях също се отчита номинален ръст от 4 031,1 млн. лв. (23,8 на сто) спрямо първите четири месеца на предходната година. Най-значително нарастване има при социалните разходи (1 594,0 млн. лв.), в т.ч. разходите за пенсии (1 348,1 млн. лв.), както и в частта на разходите за персонал (770,0 млн. лв.), разходите за издръжка (681,6 млн. лв.), разходите за субсидии (606,0 млн. лв.) и други.

Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, увеличени размери на възнагражденията в редица администрации, действащи програми за изплащане на компенсации на небитовите крайни потребители на електрическа енергия и други.

Фискалният резерв на страната намалява

Министър Велкова представи и състоянието на фискалният резерв към 30 април 2023 г. Той е в размер на около 11,95 млрд. лева, в т.ч. наличности по сметки в БНБ и банки в размер на 10,8 млрд. лв. и вземания от ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други в размер на 1,2 млрд. лв. Той намалява до около 10,4 млрд. лв., основно поради разходите за пенсии по бюджета на ДОО. Министър Велкова съобщи, че допълнителен фактор за поддържане на относително висок по размер фискален резерв през изминалите месеци на 2023 г. е разпоредбата на §15 от ПЗР на т.н. удължителен закон. Съгласно тази разпоредба Министерският съвет не може да използва средствата по единната сметка на Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и средствата по програми и проекти на Европейския съюз за извършване на разходи и трансфери.

Това ограничение, приложено към 30 април 2023 г., регламентира, че от наличните средства по сметки в БНБ в обхвата на фискалния резерв в размер на 10,1 млрд. лв., за разплащане на разходи и трансфери са налични едва 1,8 млрд. лв. (малко над необходимите около 1,5 млрд. лв. за изплащане на пенсиите до 10-то число на месец май), докато остатъкът от 8,3 млрд. лв. в БНБ (3,7 млрд. лв. на ДФГУДПС и 4,6 млрд. лв. по програми и проекти на ЕС) са условно "блокирани" от посочената разпоредба, а към 10 май за разплащане на разходи и трансфери (след изплащане на пенсиите) вече са налични едва 0,2 млрд. лв.

В изпълнение на член 87 от Закона за публичните финанси би следвало да се вземе решение от Надзорния съвет на НОИ за индексиране на пенсиите, съгласно член 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), каза още министър Велкова пред депутатите, цитирана от БТА.

Вярно ли е, че първият транш от парите по Плана за възстановяване не е изхарчен по предназначение?

Министър Велкова бе в парламента, не само за да обясни как върви изпълнението на бюджетните приходи и разходи и какво е състоянието на фискалния резерв. От БСП, по чието искане тя отговаря на депутатски въпроси, попитаха и "вярно ли е, че за първите месеци на годината са изхарчили повече от предвиденото по закон, а първият транш от парите по Плана за възстановяване не е изхарчен по предназначение".

На този въпрос Велкова обясни, че по силата на закона Министерският съвет не може да използва средствата от Сребърния фонд и от Плана за възстановяване и устойчивост. Лидерът на левицата Корнелия Нинова обаче припомни изказване на президента Румен Радев по време на последните консултации.

"Служебното правителство, от което се очакваше да прави само избори, успя да внесе и да договори по Плана за възстановяване и устойчивост. Миналата година ние получихме първия транш", цитира държавния глава Нинова и припомня, че първият транш е 2.7 млрд. лв. "Този транш обаче отиде за социални плащания. Сега задачата е още по-тежка, защото те трябва да се извадят и да се вкарат на ново в инвестиции за модернизация на страната, където им е мястото", цитира още от думите на президента лидерът на БСП. В крайна сметка на част от депутатските въпроси Велкова ще отговори писмено, а председателстващата заседанието Росица Кирова направи забележка на представители на левицата да не търсят политически отговори на въпросите си.

ИЗБРАНО