17-11-2017 20-11-2018

Управителят на БНБ от трибуната на НС: Изоставаме с ключов меморандум за Еврозоната

"Държавата ни е готова технически, но сроковете се скъсяват - вече говорим не за месеци, а за дни", предупреди Димитър Радев

Снимка: БТА

Управителят на БНБ от трибуната на НС: Изоставаме с ключов меморандум за Еврозоната

15:00 | 27 октомври 2022

| Редактор : Виктор Стефанов

271 8433 Снимка: БТА

Народното събрание изслуша управителя на Българската народна банка Димитър Радев за готовността на България да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2024 г.

Пътят към Еврозоната

"Изоставаме поне с месец и половина за подписване на ключов меморандум за присъединяване към еврозоната, като основната причина е липсата на категорична политическа воля - затрудненията в политическата рамка, и липса на мандат за подписа на управителя на БНБ. Като цяло държавата ни е готова технически да влезе в еврозоната", предупреди Димитър Радев.

"Кои са главните предизвикателства - това са сроковете, които се скъсяват с много. Вече говорим не за месеци, а за дни. Ако нямаме макроиномическа прогноза (бюджет), каква ще е позицията ни по Мастрихтските критерии, особено за дефицита", подчерта той и призова депутатите да се фокусират върху това как да разрешат политическата криза. По думите му със служебно правителство "тази работа с Еврозоната няма как да стане".

В началото на изказването си Димитър Радев заяви категорично, че темата за присъединяването на страната ни към зоната на еврото е преди всичко политическа. И отговорът на този въпрос трябва да бъде даден от Народното събрание, заяви управителят на БНБ.

Истинският дебат днес е "за" или "против" еврото като символ на европейския проект и нашата ангажираност с този проект, каза Димитър Радев.

Ползите от членство са много повече, отколкото рисковете и неблагоприятните последици - заяви още Димитър Радев, като се позова на изводи на Икономическия и социален съвет и на Софийския университет.

Радев отбеляза и сериозната аналитична работа, свършена и от БНБ по темата. Добавянето на нови анализи ще затрудни процеса, категоричен бе Радев.

"Сега трябват действия, а не анализи", каза той във връзка с исканията от много страни да се анализират ползите и вредите от членството в еврозоната.

Финансовите ползи са далеч по-големи, включите;но за българските банки, отбеляза Димитър Радев.

Пропускаме един след друг важни индикативни срокове, обяви Радев и подчерта като сериозен проблем е липсата на редовно правителство.

Всъщност въпросът е дали България да остане неопределено дълго време в бъдещето, закотвена в дълбоката периферия на Европа с присъщата на тази периферия бедност, корупция, институционална немощ и външни зависимости, или трябва да бъде направено общо усилие това да се промени чрез ускоряване на сериозно вече забавения процес на присъединяване към еврозоната, коментира Димитър Радев, като отбеляза, че изразява личното си мнение.

БНБ си върши необходимото, но дори и нейната работа понякога зависи от политически решения, стана ясно от изказването на Радев.

Управителят на БНБ даде пример за бързия, голям напредък на Хърватия, която вече сече евромонети. Хърватия не само ни настигна, но и ни изпревари след силен политически демарш.

Депутатът от БСП Борислав Гуцанов атакува управител на БНБ, че не е отговорил на конкретни въпроси, а изнесъл лекция на депутатите. Набеди председателстващия заседанието Йордан Цонев, че позволил това да се случи.

Георги Свиленски от БСП от своя страна помоли Цонев да даде нови 10 мин. на Димитър Радев, за да отговори наистина на зададените въпроси. Председателстващият обаче не даде допълнително време, тъй като по думите му такава процедура няма, а и в доклада на Радев е имало отговори на зададените въпроси.

Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС попита как се развиват институционалните взаимоотношения на България с Европейската централна банка.

"От 1 октомври 2020 г. БНБ е член на Европейския банков съюз, което означава, че сме членове на една от най-важните институции в Еврозоната. Бихте ли споделили какъв опит ние придобихме от това двугодишно членство в Банковия съюз", добави Ананиев.

Димитър Радев му отговори, че ангажиментите ни в структурите на Банковия съюз са много сериозни.

"Аз посочих, че само по темата за банковия надзор и за механизма за преструктуриране сме разгледали и приели около 200 решения за последните две години", отбеляза управителят на БНБ. Много от служителите в банката са ангажирани и в много комитети, имаме съвместни екипи с Европейската централна банка, така че дейността ни по банковия надзор и по механизма за преструктуриране е напълно интегрирана в Европейския банков надзор и съответно и в Европейския механизъм за преструктуриране", допълни Радев.

По думите му страната ни участва във всички решения, свързани с европейския банков сектор - "участваме равноправно и това ни дава добър опит, не виждам текущи проблеми или възможни рискове".

За въпрос към Радев на парламентарната трибуна излезе и представителят на ПП Иван Христанов. Той поиска от управителя на банката да обясни дали 1 януари 2024 година е изпълним срок и дали има забавяне в работата на работните групи.

"Ако тези забавяния биха компрометирали срока, то кой е новият срок", попита Христанов.

Радев отбеляза, че действително има такова сериозно забавяне от около 18 месеца, но то е заради взимането на политическо решение.

От ДПС Петър Чобанов заяви от трибуната, че увеличените лихвени проценти по държавния дълг се дължат на това, че изпълняваме бюджет за 2022 година, който има трайни проекции в бъдещето и те са в посока високи дефицити от над 11 млрд. лева за следващите 3 години и дългове от порядъка на 15-16 млрд. лв. всяка година.

"Трябва ли да спазваме фискална дисциплина и какво ще се случи с нашите резерви", попита Чобанов.

На неговия въпрос подуправителят на БНБ Калин Христов заяви, че трябва да е ясно, че при присъединяване на България в Еврозоната, резервите ще намалеят.

След неговия отговор думата взе и лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.

"Аз съм малко объркан какво точно да питам, защото господин Радев обезсмисли този разговор и това изслушване по две причини - първо, защото не каза нищо конкретно, слушахме само общи приказки, заклинания, сравнения с Хърватия на няколко пъти, но все пак ние не сме в хърватския парламент, а в българския. Освен това най-важният въпрос не получи отговор - къде е анализът, без който всъщност не можем да водим каквото и да е било обсъждане и не можем да приемем каквито и да е било решения", подчерта Костадинов и попита Димитър Радев следното:

"Каква част от активите на активите на управление ще отиде за финансиране на фалирали държави като Гърция и Италия, защото това, което трябва да кажем на българските граждани, е, че членството в Еврозоната с получаване на пари".

Калин Христов поясни, че има механизми за гарантиране на държавите.

"На базата на какви сравнителни анализи решаваме ние българите, че ще влизаме в Еврозоната на 1 януари 2024 г.? Защо Швеция и Дания с референдуми към момента дума не става за Еврозоната и защо по-развити от нас страни Полша, Чехия са решили, че не желаят", гласеше въпросът на Румен Гечев от БСП.

От своя страна шефът на БНБ подчерта, че решението за 1 януари 2024 година не е на БНБ. "Ако се преценява, че това решение трябва да се промени, има начин това да стане, но то не е в компетенциите на БНБ", обясни Димитър Радев.

От името на ДБ Владислав Панев попита за критериите за Еврозоната - инфлация и 10-годишните лихви, и дали България ще отговаря на тези критерии до 1 януари 2024 г.

"Много е важно как ще се развият инфлацията и нашият дълг до датата", обясни Димитър Радев. По думите му има 1 критерий, който не се изпълнява, и 4, които вървят добре.

От "Български възход" Лилия Недева се поинтересува какво е състоянието на малките български банки и готови ли са те да отговорят на регулациите на ЕЦБ - има ли опасност за тяхната стабилност.

Миленков от БНБ заяви, че регулаторният импакт ще е по-скоро технически.

Преди изказването въпроси зададе председателят на БСП Корнелия Нинова, която е инициатор на изслушването. Тя постави въпроси към управителя на БНБ, сред които вярно ли е, че за да отговорим на изискванията за влизане в еврозоната, трябва да свалим рязко инфлацията на 6-7%, дефицитът да влезе в рамките на 3 %, това може ли да стане с много рязко намаляване на разходите за заплати, социални плащания и това би ли довело до рецесия на икономиката. Нинова попита и за доклада, който трябваше да бъде изготвен за плюсовете и минусите от влизането в Еврозоната.

ИЗБРАНО