България ще е готова да приеме еврото през 2023-2024 г. Това казва управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за списание Noblesse Oblige, издание на БСК.

Преди да приемат еврото, отделните страни са имали различен период на участие в ERM II. Рекордьор е Литва - 10 години и половина, като изключим, разбира се, Дания, която участва в ERM II от 1999 г., но която не планира присъединяване към еврозоната, отбелязва Радев в отговор на въпроса колко време, ще останем в чакалнята.

Нашето очакване, както и това на европейските ни партньори, е престоят във валутния механизъм да не се проточва във времето. Целта на този престой е да демонстрираме формално изпълнение на един от маастрихтските критерии (за стабилността на валутния курс) - нещо, което валутният борд ни осигурява безпроблемно, коментира управителят на националната банка.

След изпълнение на този и останалите маастрихтски критерии, както и при постигната съответна степен на институционална и реална конвергенция, България ще е готова да приеме еврото през 2023-2024 г., категоричен е Димитър Радев.

Управителят на БНБ отговаря и на въпроса ще се повишат ли цените и какво ще се случи с лихвите и главниците по кредитите и депозитите на фирмите и домакинствата.

Дали еврото ще повиши цените? Краткият отговор е - не. Това е спекулативно твърдение, което не е подкрепено с факти от историята на въвеждане на еврото в други страни, отговаря Димитър Радев.

Цялата историческа статистика в такива случаи е категорична - повишение се отчита при много малко стоки и услуги. И даже при такива индивидуални повишения не е ясно дали са причинени от смяната на валутата.

В дългосрочна перспектива както цените, така и доходите в България, се очаква да се движат нагоре. Това ще бъде едно нормално следствие от реалната конвергенция на икономиката ни към еврозоната. Валутата, която ползваме, сама по себе си не е фактор за повишение или понижение на цените, коментира управителят на БНБ.

За цените на банковите продукти и услуги Димитър Радев изтъкна, че те са функция главно от равнището на развитие и конкуренция в сектора. Те не следват пряко от валутата, която ползваме.