Положителните последици от ERM II за цялата икономика могат да бъдат илюстрирани с три примера. Това е казал управителят на БНБ Димитър Радев пред Американската търговска камара в България (AmCham), съобщиха от Централната банка.

Първо, според думите му е установяването на суап линия между ЕЦБ и Българската народна банка. Както може да се види на интернет страницата на ЕЦБ, суап линии с такива благоприятни условия се отпускат само на трите държави в ERM II - България, Хърватия и Дания, посочи Радев. Това според гуверньорът представлява много силен сигнал към пазарите.

Второ, страната ни емитира дълг от 5 млрд. лева на международния капиталов пазар. "Интересът на инвеститорите бе безпрецедентен не само за България, но и за сегашните пазарни условия. Участието ни в ERM II изигра важна роля за този резултат", заяви Радев.

Трето, неотдавна Moody"s повиши кредитния рейтинг на страната ни в период, когато по-често се случва обратното - например преди дни Moody"s понижи кредитния рейтинг на Великобритания.

"Изводът е, че участието в ERM II доведе до по-добри условия на финансиране на нашата страна, нещо много важно в настоящите трудни времена", заключи управителят на БНБ.

Припомняме, че на 10 юли страните по споразумението за ERM се договориха да запазят сегашния валутен курс евро-лев, т.е. 1.95583, като централен курс на еврото спрямо българския лев. Освен това, въз основа на едностранен ангажимент на българските власти, страните в ERM се договориха България да запази своя режим на валутен борд, включващ нулев диапазон на колебание, през периода на участие в ERM II.

"Това сложи край на спекулациите, че валутният курс в условията на ERM ще е различен от фиксирания валутен курс, който е в сила в България повече от 23 години. Следователно, участието на българския лев в ERM II не изисква промени в режима на фиксирания курс на валутния борд. Затова нямаме никакви притеснения за стабилността на валутния ни курс нито сега, нито за периода на участие в ERM II", обобщи управителят на БНБ.

Предизвикателства

Най-важният въпрос, сподели Радев, е какво трябва да бъде свършено, докато сме в ERM II.

"Ние трябва напълно да изпълняваме критериите за конвергенция (т.нар. "критерии от Маастрихт"). Те изискват контрол върху инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, стабилността на валутния курс и вътрешните лихвени проценти. Това означава, че трябва да поддържаме инфлация от не повече от 1.5 процентни пункта над средната стойност от трите държави членки с най-ниска инфлация, бюджетен дефицит под 3% и брутен държавен дълг под 60% от БВП, стабилен валутен курс в условията на ERM II, както и номинални дългосрочни лихвени проценти до 2 процентни пункта над тези в трите държави членки с най-ниска инфлация", изброи Димитър Радев.

Той подчерта, че към днешна дата България най-общо покрива критериите за конвергенция и имаме добри шансове да продължим да ги покриваме, ако продължаваме да провеждаме стабилна фискална и парична политика въпреки кризата.

Уточняваме, че освен критериите от Маастрихт цялостният процес включва изпълнение на ангажименти, както преди присъединяването към ERM II, така и след това до приемането на еврото. Преди ERM II България пое ангажименти в шест области. Две от тях попадаха в рамките на мандата на БНБ - става дума за банковия съюз и макропруденциалния надзор. Четири области бяха от сферата на компетенциите на правителството - надзора върху небанковите институции, рамката за несъстоятелността, рамката срещу изпирането на пари и държавните предприятия.

"Ангажиментите след влизане в ERM II включват по-нататъшни мерки в същите четири области от мандата на правителството. Вече има приет план за действие във връзка с прилагането на тези мерки", допълни управителят на БНБ. Обстоятелството, че повече нямаме ангажименти за изпълнение на мерки по отношение на банковия сектор, е още едно признание за значителния напредък в тази област, подчерта гуверньорът.