17-11-2017 20-11-2018

Финансовото министерство предлага промени в Закона за банковата несъстоятелност

Уреждат се права на защита на банка в производство по несъстоятелност по искане на ЕСПЧ по дела на две банки МБТР и КТБ

Снимка: Булфото

Финансовото министерство предлага промени в Закона за банковата несъстоятелност

20:15 | 31 август 2022

| Редактор : Лилия Чалева

10 2914 Снимка: Булфото

Министерството на финансите предлага промени в Закона за банковата несъстоятелност. Предложението е публикувано на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Предложения и коментари по проектозакона се приемат до 1 октомври.

Още по темата

Проектът е изготвен за изпълнението на решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от 2 юни 2016 г. по делото "Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България" и на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), приета с Решение на Министерския съвет номер 586 / 06.08.2021 г., както и с необходимостта от отмяна на някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банка, пише в мотивите на вносителите на проектозакона.

Междувременно през декември 2020 г. ЕСПЧ комуникира на българската държава жалби номер 46564/15 и номер 68140/16 - Корпоративна търговска банка срещу България, които съдържат сходни оплаквания във връзка с правото на собственост и на справедлив съдебен процес, отчитат от финансовото министерство.

Със законопроекта се цели изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото "МБТР срещу България" и гарантиране правото на защита на кредитна институция в производство по несъстоятелност, като се предвиди нормативна възможност за акционерите и лицата, които са представлявали банката към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или преди назначаването на квестори, да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ и да обжалват решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност.

Фондът за гарантиране на влоговете в банките е самостоятелно и независимо юридическо лице, създадено със Закона за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), чиято дейност се подчинява на изискванията на закона. Фондът е единственият орган, оправомощен да осъществява контрол относно законосъобразното и целесъобразното упражняване на правомощията на синдиците на банките. Наред с друго, тези правомощия на ФГВБ са в пряка връзка с общата му функция да защитава интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност на банка, както и се основават на факта, че фондът е най-големият кредитор на несъстоятелността на банка.

С предложените промени се цели постигане на консистентност на уредбата, съобразена с характера и правомощията на отделните органи, като се отменят неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по банкова несъстоятелност. Наред с това ще бъде гарантирана независимостта на ФГВБ като контролен орган в производството по банкова несъстоятелност и ще бъде постигната по-голяма яснота относно компетентните органи в производството по банкова несъстоятелност, посочват от Министерството на финансите.

Припомням, че вчера Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) установи единодушно три нарушения - две на правото на справедлив съдебен процес и едно на защита на собствеността по делото, образувано по жалби на отстранените изпълнителни директори на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ),

В жалбите беше оспорено отнемането в края на 2014 г. на лиценза на КТБ от Българската народна банка (БНБ) като се твърдеше, че това е станало без възможност за оспорване от страна на КТБ и без надлежния съдебен контрол. По това време управител на централната банка бе Иван Искров.

ЕСПЧ прие, че относимото законодателство и съдебната практика по тълкуването и прилагането му са лишили жалбоподателя от съдебна защита срещу решението за отнемане на лиценза. Освен това съдът прие, че КТБ е представлявана в съда от лица, зависими от БНБ и банката не е могла да изложи собствените си доводи пред българските съдилища и така да защити интереса си. Нещо повече - не е имало налице нито съдебни, нито други гаранции срещу произвол при вземането на решението за отнемане на лиценза на КТБ.

ИЗБРАНО