Това заяви главният изпълнителен директор на банката Оливер Рьогл по време на среща с медиите.

Той не изключи възможността за нова консолидация на банковия пазар, след като бъдат публикувани резултатите от прегледа. Това според него може да стане в случай, че прегледът покаже например капиталова адекватност на някоя от малките банки, която не е на ниво.

Мениджъри от Райфайзенбанк заявиха, че обмислят закупуване на портфейли в различните сегменти, но не и придобиването на друга банка на българския пазар.

Оливер Рьогл заяви, че активите на Райфайзенбанк България са на стойност 6,4 млрд. лв. през 2015 г., което е лек ръст спрямо 2014 г. Депозитите са на стойност 4,7 млрд. лв. и показват солиден ръст. Кредитите са с обем 3,8 млрд. лв. и се отбелязва слаб спад заради слабото търсене от страна на клиентите. Втората половина на 2015 г. обаче е била по-динамична и ако този тренд се запази, е възможно по думите му през 2016 г. да бъде отбелязан ръст както в банката, така и в целия банков сектор.

Райфайзенбанк (България) ЕАД отчита печалба след данъци за 2015 г. в размер на 61.6 млн. лв., което представлява ръст от 32% спрямо края на 2014 г. (31.12.2014 г.: 46.6 млн. лв.). Кредитният портфейл на банката бе в размер на 3.834 млрд. лв. (31.12.2014 г.: 3.913 млрд. лв.), а депозитната база достигна 4.760 млрд. лв., спрямо 4.235 млрд. лв. в края на 2014 г.

Според банкерите нежеланието на бизнеса да се вземат инвестиционни кредити се дължи на относителната геополитическа несигурност и ниското ниво на безработицата - това означава, че по-голямата част от бизнеса в страната вече дори има проблем не само с качеството на работната ръка, а и изобщо с намирането на работници, дори и неквалифицирани.

Добромир Добрев от Райфайзенбанк смята, че прогнозираният ръст на икономиката ще се базира на висок процент усвоени евросредства от новите програми, което ще видим като ефект тази и следващите години, а също така и на започналото оживление в строителството.

"Пазарът на недвижими имоти се възстановява в София и големите градове. С това очакваме, че процентът на инвестиционната активност, зависим от еврофондовете, постепенно ще започне да спада и ще излезем от сянката на евросубсидиите", каза банкерът.

"Нашето желание е да излезем от толкова силната зависимост от европейското подпомагане. То е разпределено непропорционално - в приоритетни отрасли се изсипват пари, но големите предприятия обичайно са изключени. Този инструмент трябва да се използва, но и да разчитаме на инвестиционна активност и извън това", каза Добрев.

Според него в момента инвеститорите с проекти са склонни да ги реализират, дори да не получат евросредства, ако имат пазар.

Реалистично е да очакваме 2,5% ръст на икономиката и инвестициите Икономическият растеж изпрати 2015 г. на 7-годишен връх, каза Рьогл.

Според икономистите от банката бюджетният дефицит ще бъде 2,5% от БВП, а за периода 2017 - 2018 г. - около 2% от БВП. „Външната среда създава рискове заради тлеещия конфликт в Украйна, войната в Сирия, икономическата и бежанската криза в Гърция. Всичко това може да повлияе на България“,

Рьогл посочи, че отчетената в България безработица е по-ниска в сравнение с останалите балкански страни. Рьогл допълни, че България има стабилни публични финанси и нисък бюджетен дефицит, което е било особено важно по време на кризата с КТБ.

Над 80% от инвестиционните кредити са пряко обвързани с европейските фондове, коментира Добромир Добрев, член на УС на банката. Той припомни, че през предходния период са усвоени 95% от предвидените за България евросредства.

"Когато сме част от една общност, е добре да се възползваме максимално. Въпросът е обаче трябва ли българската икономика да се развива само върху европейските фондове. Ако искаме да градим диверсифицирана икономика, трябва да постигаме доста по-балансиран поход и инвестиционната активност да не зависи само от евросредствата", коментира банкерът.

Той допълни, че 7,7 млрд. евро са евросредствата за България до 2020 г., но беше категоричен, че е необходимо нещо повече - бизнесът, банките и администрацията да развиват икономиката и извън субсидиите.