Костов и икономистите на БАН представиха своите виждания за промени в данъчната политика. Бившият премиер в момента е ръководител на Лабораторията за управление на риска към НБУ.

Костов препоръча да се мисли в посока намаляване на ДДС и прогнозира увеличаване облагането на доходите на физическите лица.

"Ако целта е била стимулиране на инвестициите, то въвеждането на плоския данък при корпоративното облагане е било напълно неуспешно. Това съвсем очевидно не е постигнато! Всъщност, след като се въвежда, се пречупват темповете. Разбира се, не е само заради данъка, но основно заради кризата и факта, че не е изиграл ролята да преодолее тази влошена конюнктура", каза бившият премиер.

Според него е видно, че корпоративните данъци много силно зависят от конюнктурата. Причините за стагнацията на инвестициите след кризата следвало да се търсят извън данъчната политика.

Предложението за ДОД на Костов съвпадат с предложенията на икономистите от БАН, според които плоската ставка трябва да е между 15 и 20%.

Миналия месец от БСП предложиха прогресивна данъчна скала и дори изготвиха калкулатор за проверка на дължимия данък. Според левицата хора със заплати до 1500 лв. ще плащат по-нисък данък.

Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания при БАН, посочи, че няма обяснение защо между 2000 и 2005 година броят на пенсионираните заради инвалидизация е скочил тройно. Разходите за пенсии надхвърлят 1,5 млрд. лв., а 80% от работещите са осигурени.

"Ако приемем, че осигурителните вноски, които се събират за прослужено време и за възраст, се изразходват само за тази цел, ако наистина се постави съответствие между начина на събиране и начина на изразходване на средствата, то НОИ може да функционира като една автономна, независеща институция", каза Димитров.