Механизъм за единен надзор на банките в еврозоната:

Той има за цел да се избегнат фалити на банки, като се предотвратяват по-успешно техните затруднения. Този надзор ще бъде поверен на Европейската централна банка (ЕЦБ) чрез надзорен съвет. Тъй като окончателният вот по този механизъм се състоя едва вчера, той ще влезе в сила след година, през ноември 2014 година.

Първоначално той трябваше да стане действащ през март 2014 година. Надзорният съвет ще се нагърби с прякото наблюдение на най-големите банки от еврозоната, около 130 учреждения, докато по-малките ще останат под наблюдението на националните регулатори.
За да бъде успешна тази нова задача, през идните месеци ЕЦБ ще прегледа балансите на банките и ще извърши тестове за устойчивост. Целта е да се узнае възможно най-точно ситуацията и нуждите от финансиране на банките, които тя ще надзирава.

Механизъм на закриване на банки от еврозоната:

Той трябва да определя процедурите за решаване на съдбата на дадена банка, определена като нежизнеспособна, било като се реши нейното рекапитализиране, или като тя бъде ликвидирана координирано, за да не се застрашава цялата система.
Европейската комисия предложи да се създаде временен Съвет за закриване и най-вече фонд, захранван от банките, за да може в крайна сметка финансовият сектор единствен да плаща в случай на разпад на банкова институция. Някои страни като Германия обаче не искат такъв фонд и предпочитат мрежа от национални фондове.

Очаква се дискусиите да приключат на министерско равнище до края на 2013 година, а окончателният вот да се състои преди европейските избори през март 2014 година.

Но освен въпросът за фонда остават нерешени още много проблеми, относно законовата основа на текста, ролята на Европейската комисия, броя на въпросните банки, начинът на отношение към страните извън еврозоната, които искат да се присъединят.

Най-вече трябва да се отговори на въпроса - какъв фонд да се иска, докато стане напълно действащ бъдещият фонд за закриване на банки, ако бъде създаден такъв, след десетина години? Спасителният фонд за еврозоната, Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) може да играе някаква роля, но тя трябва да бъде определена.

Вътрешно рефинансиране на банките ("bail-in"):

То трябва да бъде обект на директива (европейски закон), чието приемане е предвидено до края на 2013 година и да важи за всичките 28 страни от ЕС, а не само за еврозоната. Вътрешното спасяване (bail-in) от държателите на ценни книжа цели ограничаване на използването на държавни средства, за разлика от спасяването (bail-out), преобладаващо досега.

Текат и преговори между комисията, Европейския парламент и страните членки за постигане на компромис. Основните очертания на механизма вече са налице: в случай на рекапитализиране на банка ще се искат на първо място частни капитали (акционери, кредитори, вложители с над 100 000 евро), и едва след това, ако е необходимо, държавни капитали. Остава да се уточни в кой момент започва участието на вложителите и дали са възможни някои изключения от правилото.

Едновременно с преговорите по тази директива еврозоната също трябва да реши в какви случаи и под каква форма ЕСМ може да бъде призован на помощ, било под форма на заеми за държавите, било под форма на преки заеми за банките.