Начинът е известен като "трансформация на обезпечение". Става въпрос за нов бизнес, който се очертава като светъл лъч за затъналия в проблеми банков сектор. Сред инвеститорите на Wall Street, които са под натиск от новите регулации и силната конкуренция, има надежди, че печалбите на банките отново ще скочат с прилагането на иновацията. Трансформацията на обезпечението включва превръщането на сравнително рискови активи в привидно безопасни и вече привлича вниманието на регулаторните органи.

По същество, банките са намерили възможност за бизнес вътре в джунглата на новите правила, предназначени да направят оценявания на 640 трлн. долара пазар на деривативи, от който започна финансовата криза, по-малко рискован. Това изглежда като зловещо напомняне за политиката на структуриране на високорискови ипотечни заеми – с което банките просто скриваха риска зад отличните си кредитни рейтинги.

Трансформацията на обезпеченията "е точно от вида дейности, където новите правила могат да създадат потенциал за бърз растеж и където ние следователно трябва да бъдем особено бдителни," посочва Джеръми Стайн един от членовете на Борда на федералния резерв. Но във финансовата индустрия на това се гледа просто като инструмент, с използването на който банките могат да се съобразят с новите правила без да губят пари. Процесът включва банки, помагащи на фондовете да заменят неликвидните си активи с по-нискорискови обезпечения, които по-късно могат да се използват за гарантиране на сделки с деривативи. Новите капиталови правила правят този доскоро непопулярен подход много привлекателен, както за фондовете, така и за банките.

Банки на Wall Street, включително Bank of America, Goldman Sachs и JPMorgan Chase, вече са в играта. Те планират да създават обезпечения, които техните клиенти като BlackRock да използват при покупката и продажбата на деривативи. Дори New York Mellon, която е специализирана в защитата на активи за трилиони долари, обяви пред инвеститорите, че се надява да компенсира по-ниската възвращаемост с трансформация на обезпеченията. През тази година застрахователите и мениджърите на активи ще бъдат поставени под засилен контрол, като глобалните регулатори ще използват за целта така наречените централни контрагенти.

Централизирането на клиринга е кулминацията на почти пет години сътрудничеството между международните надзорни органи за ограничаване броя на продуктите, които бяха наречени от Уорън Бъфет "финансови оръжия за масово унищожение". Новите правила, включително Базел III, Дод-Франк в САЩ, и Европейските регулации за инфраструктурата на пазарите налагат централизирания клиринг. Той осигурява буфер между двете страни при търговията, като гарантира за деривативите в случай на фалит на продавача или купувача.

За да се предпазят от сътресенията на пазара, централните контрагенти събират обезпечения от клиентите, които използват деривативи. Обезпечението обикновено е под формата на държавни ценни книжа или парични средства. Какъв ще бъде размерът на необходимите допълнителни обезпечения все още не ясно, но се предполага, че стойността им в глобален мащаб ще възлиза на между 500 млрд. долара и 10 трлн. долара.

В една типична сделка за трансформацията на обезпеченията, фондът може да предостави на банката портфейл с активи с по-нисък рейтинг. Тях банката ще пласира на репо пазара, обикновено на друга голяма банка, в замяна на държавни облигации или парични средства, носещи минимален риск. Банките осъществяващи услугата начисляват такси и дори придобиват част от активите, предоставяни от техните клиенти в замяна на преобразуването.

За да намалят риска, банките подобно на централните контрагенти също искат обезпечение. Въпреки това притесненията остават. Дори самите банки се опасяват да поемат прекалено голям риск при предоставяне новата услуга, нещо което може да се промени в бъдеще, както това стана при търговията със структуриран дълг.