17-11-2017 20-11-2018

Здравеопазването у нас - задъхваща се болнична система, кадрови дефицит, извънболнична система, оставена встрани

На база на тази обща оценка в следващите няколко седмици и месеци ще бъдат представени предложения за реформи

Здравеопазването у нас - задъхваща се болнична система, кадрови дефицит, извънболнична система, оставена встрани

09:57 | 17 март 2022

0 734

С тези думи доц. Тонев, председател на Парламентарната комисия по здравеопазване, обобщи актуалното състояние на здравния сектор в страната. Това се случи в рамките на провелия се 9-ти национален Фарма форум на списание "Мениджър". Във фокуса на събитието бяха темите свързани с актуалното състояние и бъдещето на здравната система в страната, дигитализацията и проблема с кадрите в здравеопазването, научните постижения, решения и практики, които проектират бъдещето на сектора и бъдещето на болничното лечение. За първи път форумът е допълнен и с презентационна част в два слота, като първият беше посветен на новите терапии, а вторият - на технологичните иновации в медицината.

Оценките в здравеопазването да се дават не само за дейност, а и за качество - това може да е работещата и успешна рецепта за промяна и подобряване на здравеопазването у нас. Около тази теза се обединиха участниците в първи панел "Иновации и политики за интегриране" с модератор Славейко Джамбазов, основател и управител на НТА Ltd.

Според доц. Тонев "задоволяването на нуждите на пациента у нас все още не е на нужното ниво, имаме сериозен проблем с трудното преминаване от система, изградена да служи на държавата, към система, ориентирана към пациента". По думите му дори и най-перфектната здравна система не би могла да постигне резултати, ако няма активна интеракция с обществото. Затова е нужно да възпитаваме следващото поколение да се интересува от грижата за собственото си здраве.

Дигитализацията движи трансформацията в сектора. Трябва да има политическа воля, която да зададе посоката на тази трансформация. Това ще помогне за преминаване към система, ориентирана към пациента, коментира Велина Григорова, председател на УС на Българския фармацевтичен съюз. Сред регулациите, които е необходимо да се променят и налагат по-активно за подпомагане на този процес, е въвеждането на електронните рецепти и подобряването на методиката за работа с тях, допълни тя. Електронното досие е следваща такава важна стъпка в стратегията за електронизация на здравеопазването ни. Този процес трябва да бъде обвързан с подготовката на кадри за работа с новите методи и платформи, посочи още Велина Григорова.

Проблемът с кадрите у нас е на път да се превърне в катастрофа, алармира д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз. В България имаме 31 700 лекари, което на пръв поглед не е малко за страна с 6,5 млн. население. Тревожното е възрастовата структура - 88% от лекарите, на които разчитаме сега са на възраст над 50 години, съобщи той. Смъртността сред лекарите в последните две години също е нараснала. В следващите 6 години ще се сблъскаме с реалност, която е била в началото на 20 век с изключително малко лекари на глава от населението в малките, а дори и в областните градове, предупреди д-р Маджаров. "Всички заедно трябва да решим какво ще правим оттук нататък, за да предотвратим тази заплаха, която всъщност вече е новата реалност. Вече не съществува сегмента от опитни, но и сравнително млади лекари на възраст между 25-30-50 години, които осигуряват и достъпност на диагностика и лечение и достатъчно време за подготвяне на следващото поколение кадри", заяви той.

Решаването на този проблем повече не търпи отлагане. Тежкият кадрови дефицит не е само при нас, но и в Европа, където има сериозен отлив от хуманните професии в последните години, а това е пазар на труда, с който не можем да се конкурираме в момента, добави и доц. Антон Тонев. "Имаме вече разработени политики по доходи, условия на труд и изграждане на специалисти, с които ще започнем да работим за обръщането на този процес", заяви той.

За първа година делът от БВП, който се отделя за здравеопазване, е 5,8% и се надяваме тенденцията за увеличаване на инвестициите в здравеопазване да се запази, посочи Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични компании. "Нашата система сега е изцяло транзакционна, но е време да добавим проследяване на резултатността и качеството на предоставяните здравни услуги и постепенно това да се превърне в основен критерий за инвестиране и финансиране в здравеопазването", препоръча Денев.

Онкология, имунология, редки заболявания са доминиращите терапевтични области, в които фарма индустрията е насочила ресурси, собствени инвестиции и усилия за създаване на нови лечения, отчетоха участниците във втория панел под надслов "Науката става реалност". В средносрочен план са идентифицирани 11 области на промени в европейското законодателство, които ще имат влияние и върху фарма индустрията в целия съюз, посочи проф. Илко Гетов, представител на България в Европейската агенция по лекарствата. Агенцията е разрешила 88 нови лекарства. Иновациите и усилията на индустрията са насочени главно в областите - биотехнологии, редки заболявания, генетични заболявания, поясни той.

Персонализираната медицина вече не е новост, има терапии, които следват поне едно или две генетични изследвания, които помагат да се прецизира насочването на съответния ген, участващ в терапията, отбеляза д-р Красимира Чемишанска, председател на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични компании и изпълнителен директор на Амджен. Тя обясни, че основният тласък в развитието на биотехнологиите се дължи на дигитализацията, особено в областта на събирането и обработването на данни. Това значително е съкратило времето в първите две фази на създаването на нови продукти, които са и най-продължителни - при някои този период вече е съкратен наполовина, от четири на две години. Д-р Чемишанска отчете, че основните насоки на търсене и създаване на нови терапевтични решения са в областите с тежки ефекти върху здравето на обществото - сърдечно-съдовите, онкологичните, метаболитните и неврологичните заболявания, които са на челно място в класациите за смъртност, като около 40% от новите разработки са в областта на редките заболявания.

Държавата трябва да подкрепи програма за разширяване на генетични скринингови изследвания във все повече области, тъй като страната ни има вече възможностите да прави почти всичко в тази сфера, заяви професор Алексей Савов, началник на Националната генетична лаборатория. В последните години дори е развита опцията у нас да се извършва предимплатационна диагностика при ин витро процедури за забременяване, така че ембрионите да се изследват за нелечими и фатални заболявания, сподели той. Всяко едно генетично заболяване би могло да се лекува много по-правилно и ефективно, ако са диагностицирани навреме генетичните дефекти, които са го причинили. Въпросът е до каква степен е осигурен достъпът до такива изследвания, сподели още проф. Савов.

Европа и светът се намират в следващата вълна на медицински иновации, заяви Татяна Станчева от IQVIA. Тя бе един от участниците в двата презентационни слота, които за пръв път тази година са добавени към формата на форума. Те са посветени на новите терапии и технологичните иновации в медицината. Има сериозен фокус от индустрията и регулаторите към увеличаване на броя на възможностите за лечение при съвременните терапии. Източноевропейските държави обаче чакат два пъти по-дълго за навлизането на такива терапевтични решения в сравнение с останалите страни в ЕС. Поради високите цени и ограничената реимбурсация клетъчните и генните терапии, например не са широко разпространени в Източна Европа, посочи Татяна Станчева.

В рамките на презентационния слот проф. д-р Емил Паскалев, началник Клиника по нефрология, трансплантация и диализно лечение в Александровска болница, представи презентация на тема "Хронично бъбречно заболяване - тихата епидемия". България е на едно от първите места в света по честота на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) - всеки 7-8-ми жител на страната е засегнат от него, като най-висока е честотата сред хората над 50 години, съобщи проф. д-р Паскалев. Водещи причини за тази статистика са високата честота на диабетната болест и на хората с високо кръвно налягане. Неоткрито и нелекувано навреме ХБЗ има прогресивно развитие и води до бъбречна недостатъчност, която се лекува с диализа или бъбречна трансплантация. Диализата носи голяма финансова тежест на здравната система. Алтернатива са иновативните терапевтични решения, които могат да забавят прогресията на ХБЗ и отложат необходимостта от диализа или бъбречна трансплантация и да спестят огромен здравен ресурс, посочи проф. Паскалев. За въвеждането им обаче са нужни здравни политики, които да гарантират ранна диагностика, навременен достъп до специалист и иновативни здравни технологии.

Дигиталните и технологични разработки в областта на медицината, особено на ниво скрининг и диагностика, се развиват много бурно в последните години, защото те са един от отговорите на нуждата от решения ориентирани към пациента, обясни Георги Къдрев, главен изпълнителен директор на стартъпа за създаване на технологични иновации в здравната сфера Kelvin Health. Една от групите, най-трудни за диагностициране, са диабетно болните, отбеляза в своята презентация Къдрев. Той представи една от най-новите разработки на неговата компания - приложение, при което е достатъчно да се направи снимка с мобилен телефон, на базата на която могат да се открият аномалии в периферната нервна система - често срещан симптом при диабетици.

Загубата на слуха в световен мащаб нараства и това е трайна тенденция, според последни проучвания, посочи инж. Тодор Абаджиев, главен експерт слухови импланти в Сентилион, представител за България на МЕД-ЕЛ. В страната ни липсва подробна и достоверна информация за броя на деца и възрастни, които имат нужда от специални грижи и технически решения за всякакъв вид загуба на слуха. За много от тях набавянето и поддръжката на такива решение е финансово непосилна задача, а държавата не отделя достатъчно средства за поемане на разходите в това отношение, обърна внимание инж. Абаджиев. Той представи и някои от най-новите технически решения за възстановяване на слуха, които компанията предлага у нас.

Реформи в модела на финансиране не могат да бъдат отлагани - около това мнение се обединиха всички участници в третия панел посветен на бъдещето на болничното лечение. Около 60 % от парите, които минават през здравната каса, са за болнично лечение, а в същото време бурното развитие на здравните технологии поставя логистични и финансови предизвикателства пред здравните системи - с този факт модераторът д-р Александър Симидчиев, зам.-председател на Парламентарната комисия по здравеопазване, постави началото на дискусията. Болничната помощ е един от приоритетите на настоящия ръководен екип на министерството на здравеопазването, декларира д-р Петър Грибнев, зам.-здравен министър. Сред най-належащите проблеми, идентифицирани от настоящия управленски екип на Министерството са необходимостта от преглед и актуализация на здравната карта, за да се установи има ли нужда или не от разкриване на нови дейности в болничната помощ. Изострящият се проблем с недостига на кадри е другият спешен за решаване въпрос, защото "болнични легла имаме предостатъчно, но не леглата лекуват пациенти, а лекарите", посочи той. Третият съществен проблем, по думите му, е осигуряването на адекватно финансиране в условията на натиск от външни фактори, като инфлация, растящи цени на енергията и война в Европа.

Бюджетът на Здравната каса за тази година е 6,5 млрд. лв., съобщи управителят на НЗОК проф. Петко Салчев. "Искам да разбия съществуващия мит "ние искаме, но касата не дава". Касата не дава, а купува дейности. Към днешна дата от 50 хил. налични болнични легла, касата е закупила 48 хиляди, от които обаче 26 хиляди са свободни. Затова е редно касата да купува дейности и това ще е така, докато съм управител на тази институция.", подчерта той. Проф. Салчев съобщи, че се финализира дигитализирането на почти всички процеси - от отчитане на болничната дейност до всеки елемент в оказването на лечебна помощ. От септември т.г. ще заработи и електронното досие, след като вече имаме задвижен процес на електронната рецепта, каза още той.

Болниците са от първостепенно значение и за националната сигурност, затова трябва да се погледне в по-голяма дълбочина как да се реформира моделът на финансирането им. Той трябва да гарантира тяхната устойчивост, дори и в екстремни ситуации, които видяхме в последните две години на пандемия, коментира Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация. Всички участници в здравеопазването са в очакване да се подходи по различен начин след преживяния пандемичен стрес, защото спешно трябва да наваксаме 10 години забавени реформи в здравния сектор, заяви тя. Като цяло здравните заведения се справиха с тази ситуация, но това си има своята цена и то не само финансова, посочи още Свилена Димитрова и призова: трябва да престанем да делим болниците според собствеността, а да търсим начини как пациентите да бъдат обезпечени навсякъде със здравни услуги. Има цели райони у нас, в които хората масово не са здравно осигурени и нямат достъп дори до първични профилактични прегледи, обърна внимание Свилена Димитрова.

За фрапантни диспропорции във финансирането на здравните заведения и по-специално университетските болници, алармира и проф. д-р Красимир Иванов, председател на УС на Асоциацията на университетските болници. "Ние постоянно коментираме колко са разходите за здравеопазване, а не говорим колко средства са инвестирани. Ако искаме да имаме модерно здравеопазване трябва колкото са средствата за дейност, толкова и да са за инвестиции, за да може да се даде възможност за набавяне на високотехнологично оборудване", заяви той. Освен това медицинските университети също имат нужда от сериозни стимули да създават висококвалифицирани кадри, защото сме изостанали с 10 години в политиките не само за създаването им, но и за задържането им, добави той.

В дискусията се включи и Ваня Чонева, основател на Superdoc.bg и маркетинг директор в Healee, която постави акцент върху телемедицината и бъдещето на дигиталното здраве, в което ангажиментът е споделен между пациента и лекаря. Защото личната отговорност към здравето и е от особено важно значение за подобряване на общия здравен статус на нацията.

Адекватно и прозрачно заплащане и бърз достъп до специализация са сред основните мотиви, които биха задържали младите лекари в страната, отбеляза д-р Диян Ганев от Сдружението на младите лекари към столичната колегия на БЛС. Вторият демотивиращ фактор по думите на д-р Ганев е трудният процес по започване на специализация, който към момента отнема между 6 и 24 месеца.

Dir.bg е медиен партньор на Фарма форума.

ИЗБРАНО