Няма как да очакваме, че при обединение на пазара и високи цени на емисиите цените на електроенергията ще останат на сегашните нива, коментира в интервю за БНР доц. Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Всички плащаме цената на енергията, тъй като, когато тя се увеличава, се повишават и производствените разходи, а съответно и цените на суровините. Оттам имаме една всеобща картина на повишение, допълни Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) по БНР.

Доц. Атанас Георгиев допълни, че до 2030 година имаме доста сериозни цели.

"Ако искаме да ги постигнем това се получава с икономически мерки. Избрали сме да ги постигнем трябва да платим и цената", обоснова прогнозата си деканът на Стопанския факултет на СУ "Климент Охридски".

По неговите думи, настоящото увеличени на цените на тока е пореден цикъл на промяна и се дължи на фактори, които са вътрешни и външни. Въпреки че либерализацията на електроенергийния пазар стартира през 2004 г. тя не е приключила докрай. Доц. Атанас Георгиев припомни, че в настоящия момент на пазара вече са и малките стопански потребители ниско напрежение, докато за домакинствата все още има някакъв междинен модел, тоест там либерализацията не е приключила.

"Което означава, че когато имаме регулирани цени, при тях може да се упражнява някакъв контрол при промяната на ценообразуващите фактори", обясни университетският преподавател.

"Винаги усилието е да се запазят цените за бита с възможно най-малко увеличение. Когато всички останали пазарни сегменти вече са на свободния пазар, инструментите за това намаляват, допълни той.

Доц. Атанас Георгиев обърна внимание на генерални фактори за повишението на цените - от една страна влизането ни в Обединения електроенергиен пазар, и от друга - скока на цените на въглеродните емисии.

"Знаем че ние вече сме част от Обединения пазар в сегмента "ден напред", макар и не съвсем - обединен на гръцка граница. Виждаме също така, че тази година се повишиха много цените на емисиите, а електроенергията в България и съседните страни е много зависима от въглищните централи. Така че няма как да очакваме, че когато емисиите растат, когато пазарът е обединен, това, което правим като регулирането на цените може да спре ръста нагоре или надолу", каза още деканът на Стопанския факултет на СУ.

В отговора на въпрос дали това означава, че този "контрол" се прехвърля върху цените на тока за бизнеса, той обясни, че "трябва да знаем какво сравняваме".

"Ако говорим за 3 процента ръст на общата цена за бита трябва да имаме предвид, че когато търговците и техните клиенти се договарят на свободния пазар, там те договарят само енергийната компонента. Така че, да, енергийната компонента се вдига с голям процент, а когато говорим за цените домакинствата там имаме голям процент мрежови услуги", каза още доц. Георгиев.

"Такива повишения - 40-50%, говорим за енергийна компонента, са направо шокови, особено за малкия бизнес, който още не е свикнал да бъде на свободен пазар", обясни от своя страна изпълнителният директор на БФИЕК Ивайло Найденов.

"Тъй като в момента има един гратисен период, потребителите ниско напрежение са един вид на свободен пазар, но в момента, по моя информация, голяма част потребителите още са на един договор, който е одобрен от КЕВР. От 1 юли тази година обаче те ще трябва да сключат договор за покупко-продажба на електроенергия с някой търговец - може да е досегашния, може да е друг. Важно е, че ако искат да сменят от 1 юли доставчика си те трябва да са направили избора си до 10 юни. Ако не си изберат доставчик и изтече договорът, по който се доставя електроенергия към момента те ще отидат на така наречените ДПИ (доставчик от последна инстанция - бел. ред.). Токът им няма да бъде спрян, но ще отидат на един служебен доставчик, който продава електроенергията на една много по-висока цена от пазарната. Като целта на този доставчик е първо да насърчи самите потребители да търсят търговец, второ - ако се развали по някаква причина договор по виновност на някоя от страните, потребителят да не остане без електрозахранване. Това е общата част. Друго, което бих искал да посъветвам потребителите е много внимателно да четат договорите си. Да гледат и сравняват не само цената, а и клаузите", разясни Найденов. Той припомни, че потребителите също трябва да са проактивната страна и трябва да се научат да следят пазара.

Найденов посочи като вътрешен фактор за повишението на ценовите нива на електроенергията в България липсата на дългосрочни продукти на пазара.

"По отношение на ценовите равнища, както вече бе казано, в цяла Европа растат цените на електроенергията, но в България има и друг вътрешен фактор, който допринася за тази ценова несигурност, и това е не само за малките потребители, това е и за големите потребители - от 2018 година насам почти всички сделки на едро на пазара на електроенергия, тоест за продажба от производители на търговци, трябва да се сключват през платформи на БНЕБ през различните сегменти. Но към настоящия момент работят само краткосрочните сегменти. Дългосрочните сегменти, дългосрочен продукт не се предлага от много време", заяви председателят на БФИЕК.

По думите на Атанас Георгиев, обаче, една от задачите за участието на пазара е да се следи и какви ще са бъдещите нива.

"Ако продавачът има очакване, че цените ще се покачват, той няма да иска да продаде голямо количество сега", разясни той и обърна внимание на твърде голямото участие на държавните дружества в процесите на свободния пазар.

"Не е само до това, че никой не иска да рискува. Не трябва да забравяме, че две трети (от настоящия свободен пазар) се държи от държавните дружества. Там все още има един по-особен начин на взимане на решения. Винаги има страх, че ако бъде направено някакво действие и то не доведе до по-добро финансово състояние на дружеството, това може да бъде дори и подсъдимо. Освен това, пазарът е концентриран, има концентрация на един от участниците в него, което определя в голяма степен какво се предлага от производител на този пазар", каза Георгиев.