Блумбърг: Война на Путин с НАТО ще струва на света 1,5 трилиона долара
Как може да започне конфликтът и какви са сценариите
Европейските чиновници, които следят нарастването на военната мощ на руския президент Владимир Путин, се сблъскват със заплаха, която допреди няколко години едва ли би била правдоподобна: война с Русия.
Русия произвежда артилерийски снаряди, безпилотни летателни апарати и ракети със скорост, която скоро ще надхвърли нуждите на нейните войски в Украйна. Нападението на САЩ и Израел срещу Иран, съюзник на Кремъл, нанесе още един удар върху глобалната стабилност. А в изказванията си Путин звучи все по-смело.
Докато сигнализира за деескалация след ограниченото ответно действие на Техеран, се очаква Тръмп да потвърди ангажимента на САЩ към клаузата на НАТО за взаимна отбрана на срещата на върха в Хага, която започва във вторник, поне според проекта на изявление на съюзниците от НАТО преди срещата. Представители на администрацията на Тръмп също така многократно са заявявали, че ще защитават всеки сантиметър от територията си.
Но независимо от това, което казва Тръмп, европейските лидери не са убедени, че могат да разчитат на неговите ангажименти - на срещата на върха на Г-7 в Канада този месец той попита защо Русия не участва.
Войната на територията на НАТО остава малко вероятна - не на последно място, защото Русия засега няма капацитет и вероятно не би искала война на два фронта. Но някои руски генерали и висши служители заявиха публично, че имперските им амбиции не се изчерпват с Украйна, а самият Путин миналата седмица предяви претенции към поне цяла Украйна.
"Смятам руснаците и украинците за един народ и в този смисъл цяла Украйна е наша", заяви Путин на Международния икономически форум в Санкт Петербург. "Имаме една поговорка или притча - където стъпи руският войник, там е наше".
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предположи, че Русия може да е в състояние да обмисли подобна атака срещу алианса в рамките на пет години, като повтори оценките на германския канцлер Фридрих Мерц и няколко европейски разузнавателни агенции. Предупрежденията идват в момент, когато НАТО - под натиска на Тръмп - подтиква членовете си да увеличат разходите за отбрана до най-високите нива от десетилетия насам.
Дания заяви, че Русия може да се включи в локална война със съседна държава в рамките на шест месеца и да представлява реална заплаха за една или повече държави от НАТО в рамките на две години.
При такъв сценарий Естония, Латвия и Литва на североизточния фланг на НАТО биха били най-вероятната точка на възпламеняване. Трите балтийски държави представляват малка част от европейската икономика, но от стратегическа гледна точка те са от решаващо значение.
Като единствените членки на НАТО, които някога са били под прякото управление на Съветския съюз, и като дом на значително руско малцинствено население, те заемат специално място в изкривеното историческо въображение на Путин. Освен това те имат дълги граници с Русия и нейния сателит Беларус. Всяко нападение бързо ще се превърне в тест за готовността на САЩ да защитават съюзниците от НАТО срещу Русия - крайъгълният камък, върху който е изграден западният съюз.
Една война, дори в началната си фаза, би довела до гибелта на много хора и вероятно би предизвикала поток от бежанци. Тя би нанесла и тежки икономически щети.
По оценки на Bloomberg Economics преките разходи за разрушенията в зоната на военните действия, по-високите цени на енергията поради прекъсване на доставките от Русия и разпродажбите на финансовите пазари могат да намалят световното производство с 1,3% или 1,5 трилиона долара през първата година, което е почти толкова, колкото въздействието на пълномащабното нахлуване в Украйна. Загубите биха били много по-големи, ако конфликтът се разпространи в други европейски държави.
Тази статия се основава на моделиране от Bloomberg Economics, както и на интервюта с висши правителствени служители, които са говорили при условие за анонимност, за да споделят откровено своите виждания и частни оценки.
В светлината на продължаващата заплаха от страна на Русия и трите балтийски държави вече са в процес на оттегляне от международно споразумение срещу противопехотните мини, за да могат евентуално да ги използват за укрепване на защитата си. Членовете на НАТО планират да засилят противовъздушната отбрана по източния фланг.
Разбира се, тъй като европейските правителства се опитват да убедят избирателите си да приемат масивно увеличение на разходите за отбрана, страховете от руска агресия могат само да им помогнат. От своя страна обаче Русия модернизира базата си за ядрени оръжия в Калининград, ексклава между Полша и Литва, както и добави бази и военна инфраструктура по северозападната си граница с НАТО.
Как може да се развие инвазията
Инвазията може да започне с инсцениран инцидент или някакъв вид хибридна атака. Железопътната линия Москва-Калинград, която преминава без спиране през Вилнюс, е една от уязвимите точки - този месец литовската полиция издирваше руснак, който скочи от движещ се влак, докато той преминаваше през територията на страната.
Бившият външен министър на Литва, Габриелиус Ландсбергис, предложи като първа стъпка Русия да измисли повод влакът Москва-Калининград да спре в Литва.
Тогава Москва би могла да изпрати войски под предлог, че защитава блокирани руски граждани, и на практика да нахлуе в Литва. Тя може също така да предприеме нападения срещу Естония и Латвия, да разположи военноморските си сили, за да поеме контрола над Балтийско море и ключови острови в него, и да прекъсне сухопътната връзка на балтийските държави с Полша по Сувалкския коридор.
Балтийските държави биха се позовали на член 5 и биха предприели контраатака срещу Русия и вероятно срещу нейния съюзник Беларус. Дори и НАТО да не успее да отговори, поне тези страни, които са близо до бойните действия, вероятно ще атакуват нахлуващите руски сили и ще изпратят помощ на балтийските държави - виждайки екзистенциална заплаха за европейската сигурност и риск, че те могат да бъдат следващата цел на Русия.
Русия вероятно би отговорила на тези атаки с удари по европейски военни бази и критична инфраструктура - включително цели в големи европейски градове.
Жертвите ще бъдат значителни. Ключови пристанища ще бъдат затворени, а търговията в Балтийско море ще бъде спряна. Пазарите ще се сринат. И двете страни вероятно ще се включат в хибридни операции, включително срещу подводните кабели и енергийната инфраструктура.
Тъй като руската димна завеса ще всява смут, Тръмп може да се поколебае да действа. Вместо недвусмисления отговор, търсен от съюзниците, не е немислимо Тръмп вместо това да публикува в социалната мрежа Truth Social призив ЗА МИР, А НЕ ЗА ВОЙНА или да призове Европа ДА ГОВОРИ С ВЛАДИМИР.
Президентът си има форма. По-рано този месец той заяви пред лидерите на Г-7, че Путин е приятел, който най-вероятно ще сключи сделка с Киев - и отхвърли молбите на съюзниците да наложат санкции на Москва.
Заплахите на Кремъл за ядрен отговор биха могли да парализират още повече САЩ и някои страни в Западна Европа, но други европейски чиновници настояват, че това ще бъде пренебрегнато на Изток и в балтийските страни, защото хората там са привикнали към заплахите на Путин. При всички положения страховете от ядрена ескалация вероятно ще ограничат преките удари по Русия от страна на европейските ядрени сили.
Цената за световната икономика
Само балтийските държави ще понесат 43% удар върху икономиките си през първата година на конфликта - толкова, колкото е спадът в производството на окупираните от Русия области в Украйна. Другите европейски държави, които се включват в битката, включително Финландия, Швеция, Полша и Германия, ще понесат по-малък, но все пак значителен удар при излитането на ракетите. За Европейския съюз като цяло по-високите разходи за отбрана донякъде смекчават удара от повишените разходи за енергия, сътресенията на пазара и разрушаването на инфраструктурата, но БВП все пак ще намалее с 1,2%, а дългът ще започне да нараства по-стремително.
Икономиката на Русия би претърпяла загуба от 1%, което е сравнително малък удар, тъй като съществуващите санкции са я изолирали от външен натиск, а по-високите разходи за отбрана създават мираж за икономическо здраве. За Обединеното кралство, което е по-далеч от фронтовата линия, но изразходва повече средства за отбрана, ударът по БВП ще е само 0,2 %. Пазарните сътресения ще доведат до спад на БВП на САЩ с около 0,7 %, а по-строгите финансови условия и по-високите цени на енергията ще намалят БВП на Китай с около 0,8 %.
Без незабавен отговор от страна на САЩ войната може да ескалира, тъй като Русия ще отговаря на ракетните удари с нападения срещу европейски градове и ще влага повече ресурси в борбата, увеличавайки шансовете войната да надхвърли границите на Прибалтика.
Други възможни сценарии
Макар че военните плановици на НАТО са най-загрижени за този краен сценарий, в другия край на спектъра също е възможно Русия и Украйна да постигнат трайно мирно споразумение. Това вероятно би изисквало САЩ и Европа да преодолеят различията си, да помогнат за постигането на трайна сделка и да предоставят гаранции за сигурност, за да задържат споразумението. Възможно е да се наложи и Китай, основният поддръжник на Русия, да използва влиянието си, за да събере Москва на масата за преговори и да я възпре от по-нататъшни нападения.
Подобно споразумение би проправило пътя на Украйна към ЕС и на САЩ към нормализиране на отношенията с Москва. Администрацията на Тръмп предложи да се възстановят търговските и инвестиционните връзки с Русия в случай на споразумение, както и да се сключат нови енергийни сделки и да се отменят всички санкции. Според Bloomberg Economics връщането на нивата на трансгранична активност отпреди 2021 г. би повишило БВП на Европа и Русия с 0,5%, докато глобалният БВП би получил тласък от 0,3%.
Европа обаче няма да е склонна да се върне към обичайния бизнес с Москва след болезнените усилия да се откъсне, особено от руските си енергийни доставки.
Във всеки случай Пекин отдава приоритет на партньорството си с Русия, което е "без граници", вместо да използва влиянието си за прекратяване на войната, и вижда в конфликта начин да отвлече вниманието на САЩ и Европа. Самият Путин не е дал знак, че е готов да преговаря сериозно при всички приказки на Тръмп за осигуряване на примирие.
Най-вероятният сценарий на този етап е войната да продължи. Въпреки това много западни служители смятат, че нито една от страните няма ресурсите да направи решителен пробив и да спечели войната категорично, така че конфликтът в крайна сметка ще трябва да приключи с уреждане чрез преговори.
Европа се подготвя
С оглед на това европейските държави ще работят за поставяне на Украйна във възможно най-силна позиция, като й предоставят военна помощ и подкрепа за развитие на собствената й отбранителна индустрия, като същевременно продължават да налагат и прилагат санкции на Русия, целящи да ограничат нейните приходи и капацитет да продължи да воюва.
Съществуват и други сценарии с ниска вероятност, които Bloomberg Economics моделира - като например Русия да напредне решително и да завземе голяма част от Южна Украйна, преди да нахлуе в Молдова - и потенциални събития от типа "черен лебед" (събитие, което първоначално изглежда рядко и трудно за прогнозиране, но впоследствие често се оказва съвсем логично - б.р.). Банковата система на Русия например вече е подложена на напрежение поради високите лихвени проценти и натиска за финансиране на войната и може да претърпи системна криза или хватката на Путин върху властта да се изплъзне.
Но въпреки това в Европа започна промяна. Членовете на НАТО ще се ангажират да увеличат разходите си за отбрана до 3,5 % от БВП, с допълнителни 1,5 % за разходи, свързани с отбраната, като кибернетични, инфраструктурни и за гражданска готовност. Няколко държави от "фронтовата линия" на НАТО, включително в Прибалтика и Полша, вече са доста напред и разходите им за отбрана вече надхвърлят тази цел от 3,5 %.
Европейските съюзници на Украйна създават внушителни конвенционални военни сили, които ще продължат да имат антагонистични отношения с Русия в обозримо бъдеще.
"Всичко това създава неудобна среда", каза Ландсбергис, бившият министър на Литва. "Тези ситуации могат бързо да прераснат в сериозен конфликт, който може да сме пропуснали или за който просто не сме били подготвени", допълва той.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}