През 2050 г.: Вятърните мощности ще произвеждат половината електричество в Европа
Средната стойност на наземната вятърна енергия в Европа през 2030 г. ще бъде 33 евро за MWh, а на офшорната – 48 евро
Електрификацията на потреблението на енергия - пряка и косвена, с преобладаваща вятърна енергия, ще бъде най-икономичния и енергоефективен начин за намаляване на вредните емисиите. Това сочи поредното изследване на Асоциацията за вятърна енергетика (Wind Europe) и Европейската платформа за иновации във вятърната енергетика (ETIPWind).
Още по темата
- ВЕИ доминират в инвестициите през 2021 г., но МАЕ иска те да се утроят до 2030 г.
- Инвестициите във ВЕИ са в пъти по-изгодни, отколкото в изкопаеми горива
- Делян Добрев: Индустриални зони и ВЕИ проекти на мястото на въглищни мини
- Енергия само от ВЕИ не може да гарантира сигурност и качество на електрическото захранване
- Експерти предлагат увеличаване на ВЕИ за жилищата в София
- САЩ доказват, че ВЕИ са по-изгодни от въглищните мощности
Както е известно ЕС пое ангажимент за намаляване на емисиите от парникови газове с 55 % през 2030 г. спрямо 1990 г., което трябва да е в основата на постигането на климатична неутралност през 2050 година.
Според анализа, през 2050 г. електричеството в крайното потребление на енергия може да се увеличи от настоящите 25 % до 57 %. Освен това, 18 % ще бъдат електрифицирани "индиректно" - става въпрос за зелен водород (9%) и неговите производни (газове и течности). С други думи, електричеството - пряко и индиректно, ще осигурява 75 % от крайното потребление на енергия, а тъй като и енергетиката ще бъде напълно декарбонизирана, съответно и тази част от крайното потребление ще е такава.
Данните от т. нар. "сценарий на Европейската комисия", вятърната енергетика ще може да произвежда половината от цялата електроенергия в Европа през 2050 г., въпреки че потреблението на електричество ще нарасне повече от два пъти - до 6800 ТВтч от настоящите 2760 ТВтч.
В доклада се твърди, че в промишления сектор електричеството ще може да покрива пряко 76 % от енергийните нужди, включително и за отопление. Някои сектори като например производството на текстил, цветни метали, керамика, стъкло, хранителни стоки, хартия ще бъдат напълно електрифицирани.
Авторите смятат, че средната стойност на наземната вятърна енергия в Европа през 2030 г. ще бъде 33 евро за MWh, а офшорната (от морски вятърни мощности) - 48 евро.
Достъпността на вятърната енергетика и ръстът на потребление на електроенергия ще доведат до бързо увеличение на мощностите в този сектор. Според данните от проучването, мощностите на европейските вятърни електроцентрали на сушата през 2050 г. може да се увеличат до 1000 ГВт. За сравнение, днес те са от порядъка на 165 ГВт. За офшорните се посочва очакван ръст до 300 ГВт.
Както отбелязва Елизабет Бринтън, изпълнителен вицепрезидент на Shell Renewables & Energy Solutions, докладът подчертава критичната роля, която ще играе вятърът от офшорните централи за постигане от ЕС на целите за климатична неутралност до 2050 г. В същото време тя посочва, че ще са необходими политически и технологични решения за изграждането на новата енергийна инфраструктура.
Електрическата мрежа ще бъде гръбнакът на енергийната система, доминирана от възобновяемите енергийни източници. До 2050 г. възобновяемите енергии ще съставляват 81% от електроенергията.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}