Делян Добрев: Индустриални зони и ВЕИ проекти на мястото на въглищни мини
ГЕРБ залагат на изключително опростена процедура в програмата за енергийна ефективност на еднофамилните къщи
Делян Добрев е от Хасково. Политик от ГЕРБ, икономист, министър на икономиката, енергетиката и туризма в първото правителство на Бойко Борисов. Депутат в 41, 42, 43 и 44 Народно събрание. Председател на Комисия по енергетика в НС 2014 - 2019. Владее английски език. Семеен, баща на три деца.
Пред Dir.bg Делян Добрев разкрива какви са приоритетите на ГЕРБ в икономическата и енергийната политика - за трансформацията, която Зелената сделка налага.
- Г-н Добрев, Вие сте водач на листата на ГЕРБ в Хасково и областен регионален лидер на партията. Ще постигнете ли отново победа в региона, както това стана на местните и европейските избори?
- Надяваме се победата ни този път да е още по-категорична. Листата ни е изцяло от местни хора, имаме сериозно присъствие на гражданската квота в нея, всички кандидати са доказали се професионалисти познати на хората в областта.
- Кои според вас трябва да са водещите приоритети, на които ГЕРБ трябва да заложи предвид очакваната трансформация на икономиката, свързана със Зелената сделка?
- Трябва да създадем регулаторна рамка, която да подкрепи тази трансформация на пазарен принцип. Не трябва да се дават преференциални цени за зелена енергия както в периода 2007-2012 година, а да се облекчи режимът за изграждането на такива централи и това би било напълно достатъчно. Всъщност, първите стъпки в тази посока направихме с промяна в закона в 44-тото НС. При консумацията на енергия от нови ВЕИ няма да се дължи компонента ЗКО (тоест зелена, кафява енергия и т.н.). В допълнение, при изграждане на инсталации, присъединени с директен кабел към консуматора, няма да се дължат и мрежови такси на мрежовите оператори. Изключително съм доволен, че тези промени в ЗЕ вече дават своите плодове. Почти всички големи индустриални консуматори в България (а и стотици малки и средни фирми) изграждат фотоволтаични инсталации за собствени нужди. От тези проекти ще спечелят всички потребители - от една страна предприятията, които ще увеличат своята конкурентоспособност, но от друга страна и всички потребители, защото по-ниското търсене на електроенергия на енергийната борса ще окаже положително влияние върху ценовите равнища.
- Бихте ли описали накратко как ще се развива програмата за енергийна ефективност - за жилищни сгради, в бизнеса?
- Въпросът, който чуваме най-често по време на предизборната кампания е ще продължи ли програмата за санирането. Тук трябва ясно да кажем, че ГЕРБ е единствената партия, която е поела ясен ангажимент за рестартиране на програма. Нещо повече, новата програма няма да е ограничена само до финансирането на мерки за енергийна ефективност в блоковете, а и във всички останали жилищни сгради, включително еднофамилните къщи. Процедурите при къщите ще бъдат изключително опростени. Собственикът ще подава заявление в общината по местонахождение на имота и ще подпише договор с нея. Общината, чрез лицензирана фирма, ще препоръчва мерките за енергиен одит. Собственикът ще изпълни мерките по избран от него начин - с избрана от него фирма или по стопански начин. След като мерките са изпълнени, общината ще превежда по сметка на собственика фиксирана сума според квадратурата на жилището - например 7000 лева или 8000 лева.
Делян Добрев (в средата) сред депутати от ГЕРБ Хасково
- Какво е бъдещето на въгледобива у нас като цяло и конкретно - на комплекса "Марица Изток", и оттам - на въглищните топлоелектрически централи. Какви могат да бъдат алтернативите за площите в "Марица Изток" и за заетите в мините?
- Честният отговор е, че въгледобивът не само у нас, а и никъде в развитите държави няма дългосрочно бъдеще. Терените имат всички комуникации и могат да се използват за изграждането на огромна индустриална зона и за развитието на ВЕИ проекти. Има достатъчно средства от Европа, за да бъдат преквалифицирани всички работещи там в актуални за 21 век професии.
- Природният газ - как ще продължи диверсификацията на доставките, в какви посоки ще върви транзита към и през България, с либерализацията на търговията ще бъде ли възможно други оператори, освен "Булгартрансгаз", да пренасят газ по националната мрежа. Вярваме и че други търговци, освен "Булгаргаз", ще се намесят по решително на пазара.
- Диверсификацията е факт от 2016 година, когато беше подписано първото споразумение за междусистемна свързаност между гръцкия и българския оператор. Към момента над 15% от консумирания в страната газ е LNG. Този дял на неруски газ ще се увеличи до над 30% след изграждането на газовия интерконектор с Гърция. От 2023 година, "Булгаргаз" ще закупува още 500 млн. кубика втечнен природен газ от бъдещия терминал край Александруполис. С това дела на LNG газа в България ще надхвърли 50%. При увеличена консумация от нови газови централи, делът на тези доставки ще бъде още по-голям.
Изходящите газови потоци от началото на тази година, след въвеждането в експлоатация на Балкански поток, са в посока север и запад.
Делян Добрев по време напредставянето на кметовете на ГЕРБ на 7 ноември 2019 г.
Снимка: Булфото"Булгартрансгаз" е собственик и оператор на националната преносна мрежа. През този оператор, всяка газова компания може да доставя газ на свои клиенти. "Булгаргаз" към момента е с най-голям дял на българския пазар поради най-изгодните за потребителите цени към момента. В момента цената на "Булгаргаз" е с 20% по-ниска от цената на европейските борси и на алтернативния внос.
- Вече се разбра, че у нас пилотно ще се строи инсталация за зелен водород. Бихте ли прогнозирали кога и в каква степен ще се обърнем по-решително към горивото на недалечното бъдеще - зеления водород? Как (къде) виждате добива му, преноса и потреблението - някои смятат, че зеленият водород е aлтернативата на природния газ?
- Според мен зеленият водород има бъдеще като метод за съхранение на електроенергия. В следващите години, производството на ток от ВЕИ в определени часове ще надхвърля консумацията. В този случай, излишната електроенергия може да се използва за производството на зелен газ. И обратното, при недостиг на електроенергия, този зелен газ може да се използва за производството на електроенергия. Разбира се, въпреки че това според мен би било най-важното предназначение на водорода, то не е единственото. Използването на зелен водород вместо природен газ в торовите заводи в Европа би гарантирало тяхното дългосрочно бъдеще.
- За ядрената енергия няма еднозначно мнение в ЕС, но България реши да я развива. Какви нови мощности се предвижа да се строят до 2030 г. При какви условия би продължило изграждането на АЕЦ "Белене".
- Европейските правила не забраняват и дори на ограничават изграждането на АЕЦ-и. Проблема на тези централи е, че те струват десетки милиони евро, изграждат се за десетилетия и няма как да бъде гарантиран пазарния риск от тях. Докато бъде построена нова АЕЦ може да се окаже, че ВЕИ и зеления водород например са я направили неконкурентоспособна и тя губи пари от първия мегаватчас електроенергия, който произведе. Поради тази причина, личното ми мнение е, че България трудно ще има нова ядрена мощност дори и държавата да предостави някакъв вид гаранции (което пак по мое мнение не трябва да прави в никакъв случай). Енергетиката е в началото на технологична революция, която ще промени из основи енергийния сектор такъв, какъвто го познаваме днес.
- Как виждате енергийния микс в страната след 2030 година?
- С два работещи реактора на АЕЦ "Козлодуй", няколко нови газови централи, десетки хиляди малки фотоволтаици в населените места, десетки нови големи ВЕИ проекта от европейско значение, ПАВЕЦ "Чаира" и ПАВЕЦ "Яденица", модерни когенерации в топлофикациите.
Агитационен материал на ПП ГЕРБ
Купуването и продаването на гласове е престъпление
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}