17-11-2017 20-11-2018

Който замърсява, плаща все повече

Правилата стават все по-строги и след до 10 години квотата безплатните разрешителни - такива например получават аиокомпаниите, ще отпаднат

Снимка: iStock by Getty Images

Който замърсява, плаща все повече

15:05 | 25 февруари 2023

| Автор: Светослав Стефанов, БТА

30 2110 Снимка: iStock by Getty Images

Цената на въглеродните кредити на европейския пазар, най-добре развитият в света, преминаха тази седмица психологическата граница от 100 евро за тон. Каква е схемата и кои сектори са най-засегнати, обобщава Ройтерс.

Green Transition

Какво представлява Системата за търговия с емисии?

Системата за търговия с емисии (ETS) налага таван на въглеродните емисии, които един сектор или група сектори могат да изпускат в атмосферата за определено време. Таванът намалява всяка година, за да се гарантира, че като цяло обемът на емитираните емисии също намалява.

Системата издава въглеродни разрешителни или казано по-популярно "кредити:", наричани EU Allowances (EUAs), които компаниите купуват за всеки тон въглероден диоксид, изпускан от тях в атмосферата.

Кого засяга системата?

Европейската система, заработила през 2005 г., покрива около 40 на сто от емисиите в ЕС и принуждава около 10 000 производители, електроцентрали и авиолинии, изпълняващи полети в границите на Европа, ежегодно да купуват въглеродни кредити. Освен за 27-те страни членки на ЕС, тя е задължителна и за Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

Системата е ключова за политиката на ЕС за намаляване на емисиите парникови газове и изпълняване на заложените климатични цели. ЕС планира да намали до 2030 г. нетните си емисии с 55 на сто спрямо нивата от 1990 г.

Кои сектори предстои да бъдат включени?

ЕС договори до 2026 г. да включи в системата и корабоплаването, а през 2027 г. да стартира допълнителна система за емисиите от горивата, използвани от наземния транспорт и за отопление на сградите.

Плащат ли всички еднаква цена?

Въглеродните кредити се продават на свободния пазар, което означава, че компании, търговци и инвеститори ги купуват на една и съща цена. Когато цената на кредитите се повиши, компаниите или прехвърлят тежестта на повишението на потребителите, както правят енергийните дружества, или поемат разходите сами, което намалява печалбите им.

И докато енергийните компании са задължени да купуват всички кредити, от които се нуждаят, ЕС ежегодно раздава на много други сектори безплатни кредити, като така намалява разходите им.

Около 57 на сто от въглеродните кредити в рамките на системата се купуват, а останалите се раздават на компаниите безплатно.

Безплатни кредити се дават на сектори, считани за "въглеродно уязвими", т.е. такива, които, ако цената на кредитите стане твърде висока, биха се преместили извън ЕС в региони, където не се плаща за замърсяване. Противници на безплатните кредити твърдят обаче, че те редуцират стимулите на много производители да намаляват емисиите си.

Около 40 сектора се смятат за "въглеродно уязвими" и получават безплатни кредити. Сред тях са петролните рафинерии, производителите на желязо, стомана, алуминий, други метали, цимент, стъкло, керамика, целулоза и хартия, торове и химикали.

Как се разпределят безплатните кредити?

В началото на функционирането на системата много сектори получаваха безплатно всички кредити, от които имаха нужда. Впоследствие някои трябваше да започват да ги купуват. Така най-бързо започнаха да намаляват емисиите на енергийния сектор, който е задължен да купува всичките си въглеродни кредити.

Всяка индустрия получава референтна стойност, отразяваща емисиите от 10 процента от най-добре представящите се производства в сектора. Референтните стойности намаляват всяка година.

Инсталациите, които са под референтната стойност, получават всички кредити, от които се нуждаят, за разлика от по-замърсяващите производства, което действа като стимул за тях да инвестират в по-чисти производства.

Опитвайки се да постигне климатичните си цели, ЕС постоянно намалява безплатните кредити, които промишлеността получава. Системата беше предвидена да раздава 80 на сто от разрешителните през 2013 г. и едва 30 на сто през 2020 година.

Правилата през настоящото десетилетие стават все по-строги, като е предвидено към 2034 г. безплатните разрешителни да отпаднат. Авиокомпаниите сега получават безплатно над 80 на сто от въглеродните си кредити, но през 2026 г. вече ще трябва да ги плащат изцяло.

Кредити за внос?

Паралелно с премахването на безплатните кредити за европейските производители ЕС въвежда първата в света въглеродна такса "на границата", за да не допусне позициите на местните компании да бъдат подбити от чуждестранните им конкуренти.

Схемата предвижда от 2026 г. постепенното налагане на данък върху вноса на "въглеродно-интензивна" стомана, алуминий, цимент, торове и електричество, за да се стигне до пълното покриване с такси на вноса на тези стоки до 2034 година.

Цената, плащана от компаниите, внасящи такива продукти на европейския пазар, ще бъде вързана с европейските въглеродни разрешителни, за да се поставят местните и чуждите компании на равни начала.

Чуждите фирми ще трябва да купуват дигитални сертификати за всеки тон въглеродни емисии, изпускани при производството на стоки, внасяни в ЕС. Компаниите, платили въглеродна такса в страните, където стоките са произведени, ще бъдат изключени от ново заплащане в ЕС.

Има ли други подобни схеми по света?

Много от големите пазари по света вече са въвели подобни схеми, макар и с големи различия помежду си.

Една от първите, поела по пътя на ЕС, беше Нова Зеландия, въвела ETS през 2008 г. Тя покрива производителите на електричество и на течни горива на основата на петрола. Собствениците на гори получават безплатни кредити, други компании могат да се включат доброволно в схемата. В момента кредитите се продават за около 70 новозеландски долара (45,6 американски долара) за тон.

В Северна Америка има две подобни схеми. Регионалната инициатива за парникови газове (RGGI) е създадена през 2009 г. и се отнася за американските щати Кънектикът, Делауеър, Мейн, Мериленд, Масачузетс, Ню Хемпшър, Ню Джърси, Роуд Айлънд, Върмонт, Пенсилвания и Вирджиния. Републиканският губернатор на Вирджиния иска да изтегли щата от схемата. Тя покрива само енергийния сектор, а кредитите струват 13 долара за тон.

Малко по-стара от нея е Западната климатична инициатива (WCI), създадена през 2007 г., която покрива щатите Калифорния и Вашингтон в САЩ и провинциите Квебек и Нова Скотия в Канада. Тя засяга производителите на електричество и тежката индустрия, а кредитите струват 27 долара.

Южна Корея стартира през 2015 г. собствена схема за въглеродни кредити, която покрива около 70 на сто от икономиката на страната, вкл. енергийния сектор, промишлеността и вътрешните полети. Кредитите в момента струват 13 000 вона (10 долара).

През 2012 г. собствени схеми стартираха Великобритания и Китай. Британската обхваща енергийните централи, авиацията и изискващите много енергия сектори. Кредитите в момента струват по около 85 лири за тон. Китайската схема засяга енергийния сектор, който е отговорен за около 40 на сто от емисиите на страната. На следващ етап схемата ще засегне и други въглеродно-интензивни сектори, вкл. производството на стомана и строителството. Кредитите сега струват 57 юана (8,30 долара).

ИЗБРАНО