Кабинетът забрани вноса от Украйна на около 30 хранителни стоки: какво следва
Транзитът се допуска, ако продуктите са в запечатани и пломбирани на границата транспортни средства. Преносът да се гарантира с депозитна такса, която да се възстановява на вносителя впоследствие, предлага на ЕК правителството
Около 30 вида хранителни стоки от Украйна, включително зърно, няма да бъдат допускани в България през следващите два месеца, реши служебното правителство.
Още по темата
В решението се казва, че за периода от 24 април до 30 юни 2023 г. на територията на Република България няма да бъдат допускани определен брой стоки с произход от Украйна.
В късния следобед стана известно, че и ЕК започва със забраните за внос от Украйна - първоначално на четири продукта - пшеница, царевица, слънчоглед и рапица, като ще проучва въздействието върху пазарите на пет източноевропейски страни и на други чувствителни стоки (виж по-долу).
Забраната на българското правителство обаче засяга далеч повече чувствителни стоки:
- мека и твърда пшеница;
- пшенично брашно;
- семена от слънчоглед;
- слънчогледово масло;
- царевица;
- пчелен мед и пчелни продукти;
- сурово мляко;
- сухо мляко;
- млечен концентрат;
- орехи;
- лешници;
- яйца;
- птиче месо;
- свинско месо;
- овче и козе месо;
- ръж;
- ечемик;
- овесени ядки;
- сорго;
- елда;
- нишестета,
- инулин,
- пшеничен глутен;
- соя;
- ленено семе;
- рапица;
- вино;
- винен оцет;
- етилов алкохол.
Транзитът е възможен, но под условия
Забраната няма да бъде прилагана за транзитнопреминаващите стоки през територията на България, в случай че партидите са в специализирани транспортни средства, запечатани и пломбирани на границата, без да се допуска разтоварване и претоварването им на територията на страната ни.
Забраната не важи и в случай че в декларацията, придружаваща пратката, се декларира, че крайната дестинация на товара не е Република България.
Правителственото решение отчита необходимостта от обезпечаване транзитното преминаване през коридорите на солидарността на доставките от жизненоважни храни за най-нуждаещите се в трети страни, се отбелязва в съобщението.
Дойде и първата реакция на решението от страна на бизнеса. Много е важно да се урегулират транспортните коридори и те да бъдат наистина такива, а да не спират камионите в България и да разтоварват", каза пред БТА председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов. Според него това може да стане само с пломбиране. Той даде за пример Полша, която реши проблема със слагане на GPS на всеки камион, който влиза, плюс пломбиране, и така се гарантира, че този камион няма да спре някъде и да разтовари.
Министърът: Не можехме да постъпим по друг начин
България на практика последва примера на три други държави (Полша, Унгария и Словакия - б.р.) с опасенията, че нашият пазар е пренаситен с култури, коментира по-рано на брифинг служебният министър на земеделието Явор Гечев. Имаме продукция за няколко милиарда, за която считаме, че ако не вземем мерки, трудно ще реализираме и ще търпим загуби, изтъкна Гечев. Той изрази опасенията на изпълнителната власт от това, че след като три страни са спрели вноса, стоките ще бъдат пренасочени към Румъния и съответно след това през България.
С това решение предприемаме стъпка, с която да защитим българските производители веднага, заяви насвой ред служебният министър на икономиката Никола Стоянов.
Служебното правителство одобри и аргументите в защита на решението, които ще бъдат представени на предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство на 25 април.
Как ще се защити България в Брюксел
Както е известно, във външната търговия на държавите членки Брюксел решава. България ще обясни своето решение като акцентира върху значителния натиск, който вносът от Украйна оказва и ще продължи да оказва върху определени земеделски пазари в Общността.
В България има безпрецедентно увеличение на вноса на зърно и семена от маслодаен слънчоглед, а от началото на 2023 г. се наблюдава сериозно увеличение на вноса на сухо мляко. Налице са трудности за реализацията на произведената българска продукция, повлияна от високите променливи разходи, се казва в съобщението на Министерския съвет.
В него също така се отбеляава, че настоящата ситуация на пазара в България и другите държави членки на предна линия все по-ясно доказва, че солидарността ни с Украйна и общата ни грижа за осигуряване на продоволствената сигурност в световен мащаб не следва да поставя под риск конкурентоспособността и оцеляването на земеделските ни производители.
Българското правителство напомня, че се постига реалната цел на т.нар. Коридори на солидарността (както се нарича преносът на хранителсни продукти от Украйна след началото на войната - б.р.), а именно да се осигурят доставките от жизненоважни култури за най-нуждаещите се в трети страни. И ЕС трябва да да гарантира мерките за постигането на целта. Същевременно да намери устойчиво решение в дългосрочен план за гарантиране на конкурентоспособността на европейските земеделски производители и нормализиране на пазара.
И предложението е: държавите членки, в които е установен прекомерен внос, водещ до пазарен дисбаланс, да имат възможността да въведат депозитна такса, която след напускането (на стоката) на територията на съответната държава членка да бъде възстановена на вносителя.
Министър Гечев изрази по време на брифинга очакването на правителството с нетърпение да проведе дебати с другите държави и с ЕК, очаква и предстоящите срещи, включително и с представители на украинското правителство (на обиколка в засегнатите страни от Източна Европа е министърът на земеделието на Украйна Микола Солски - в четвъртък той е в Румъния, в петък - в България).
Румъния сама на кораба
Междувременно Румъния заяви, че няма да спре вноса от Украйна.
Всяка мярка, свързана със спиране на вноса на зърно от Украйна, която предприемем, трябва да бъде взета заедно с Европейската комисия и съобразена с регламента на Европейския съюз, за да не засегне румънските фермери, заяви премиерът Николае Чука, цитиран от Аджерпрес и БТА и допълни, че се обмисля "единна мярка".
Такава мярка може би е финансовата помощ, която Европейската комисия предоставя - подготвя още 100 милиона евро за земеделците в ЕС, засегнати от вноса на украински селскостопански стоки. Към вече определените 56 млн. евро от кризисния резерв за земеделие, от които 16,75 млн. евро за България.
"В Румъния получаваме и разпределяме 3 милиарда евро годишно от Европейската комисия - директна подкрепа от 2 милиарда за фермери и около един милиард за инвестиции. Затова мерките, които предприемаме, трябва да имат консенсус", аргументира се премиерът на северната ни съседка.
По отношение на транзита румънското министерство на земеделието обяви, че ще го запечатва и наблюдава. Румънският министър на земеделието Петре Дая (който запази поста си след гласуване в парламента на исканата му от опозицията оставка) е поискал от украинския си колега Микола Солски бързо да намери решения за ограничаване на износа на зърно в Румъния. Той е заявил още, че от днес румънските митници ще инспектират всички земеделски и хранителни продукти от Украйна.
ЕК предлага радикално решение за 4 стоки
Говорителката на ЕК Дана Спинант съобщи за писмо, изпратено от председателката Урсула фон дер Лайен до правителствата на петте потърпевши страни - България, Полша, Румъния, Словакия и Унгария, съобщи БТА.
В него се казва, че ЕК ще се възползва от извънредни правомощия, за да наложи забрана върху вноса от Украйна на четири продукта - пшеница, царевица, слънчоглед и рапица. Решението на ниво ЕС ще замени едностранните забрани за внос, приети от Полша, Унгария и Словакия и обявени от България и Румъния. ЕК информира също, че е започнала разследване относно други "чувствителни", както ги определя стоки, които се внасят от Украйна в ЕС.