17-11-2017 20-11-2018

The Spectator: ЕС отчуждава Източна Европа

Свободната търговия може като цяло да е добра, но никоя свестна администрация не може да стои настрана пред екзистенциалната заплаха за голяма част от нейния селскостопански сектор

10:25 | 19 април 2023 | Автор: Андрю Тетенборн, The Spectator* 134 24719 Снимка: AP/БТА

През по-голямата част от своето 66-годишно съществуване, жизненоважна част от мисията на ЕС беше неумолимото разширяване на властта му да казва на държавите-членки какво да правят. Сега обаче трябва да схване, че в бъдеще ще трябва да се върне назад. И ако Брюксел не се превърне доста бързо от централизирана технокрация, изпращаща заповеди на своите васали, в организация, основана на широк консенсус между избраните правителства, има вероятност да се окаже страничен набблюдател или дори изправен пред континентален разкол.

Ако сте търсили най-неумелия начин да управлявате организация като ЕС, близо сте.

Последната илюстрация за това възниква от внезапното пренасищане s украинско зърно. През последните около девет години то се радваше на безмитен достъп до ЕС. Доскоро това не беше голям проблем, тъй като въпреки че Испания и Холандия внасяха доста големи количества за храна за добитъка, останалата част от украинското зърно почти цялото отиваше другаде, особено в развиващия се свят.

Войната обаче разстрои нещата. Планини от зърно вече са пренасочени към Източна Европа, което заплашва да подбие и фалира местните производители. През последните няколко дни Унгария, Полша и Словакия - всички държави с мощен селскостопански електорат и последните две с предстоящи избори тази година - реагираха умно, забранявайки вноса. България може да последва примера (направи го с решение на правителството - б.р.), а фермерите в Румъния (където има избори догодина) също се надигнаха.

За всеки, който не е еврократ, е трудно да не изпитва голяма доза съчувствие към производителите и политиците зад тях. Дори като се имат предвид трудностите с доставките по време на война, производителите могат да твърдят, че има много пазари извън Европа за украинско зърно и потребители, които имат по-голяма нужда от европейците. Въпреки полъха на протекционизъм, бързите действия на правителствата на тези страни са много разбираеми. Свободната търговия може като цяло да е добра, но никоя свестна администрация не може да стои настрана и да остави глобализма да се разбунтува, когато създава внезапна и екзистенциална заплаха за голяма част от нейния селскостопански сектор.

Всичко това поставя Брюксел, който според правото на ЕС контролира външната търговия, на място. Вярно е, че ЕС уж подкрепя Украйна и нейните интереси. Независимо от това, той също трябва да застане зад своите държави-членки; те имат пълното право да очакват обмислена, нюансирана и бърза реакция или дори някои съчувствени думи от Урсула фон дер Лайен. За съжаление те не са получили това. Досега реакцията на "Берлеймонт" (Berlaymont - сградата, в която се помещава Европейската комисия в Брюксел, централата на ЕК - б.р.) на загрижеността на Варшава, Будапеща и София беше безцеремонно изявление по електронна поща от Комисията: "Запознати сме със съобщенията на Полша и Унгария... в този контекст е важно да се подчертае, че търговската политика е от изключителната компетентност на ЕС и следователно едностранните действия не са приемливи."

Ако сте търсили най-неумелия начин да управлявате организация като ЕС, близо сте. От една страна, това показва дългогодишния провал на Брюксел да разбере Източна Европа. Той не е разбрал, че за разлика от голяма част от Запада, едромащабното сравнително ефективно селско стопанство е важна индустрия в региона, която се нуждае от насърчаване. Ако ЕС разбираше това, нямаше категорично да забрани на правителствата на Полша, Унгария и Словакия да направят необходимото, за да предотвратят екзистенциална заплаха за тяхното оцеляване. Нито пък голяма част от еврокрацията някога въобще е осъзнала, че източните държави, които допреди 30 години живееха в руската сянка, нямат същата необмислена лоялност към наднационалната власт на Брюксел, както другите държави-членки.

От друга страна, шансовете са, че заповедите, излаяни от Брюксел, няма да бъдат много ефективни, дори ако бъдат подсилени със заповеди от отстъпчив европейски съд. Предишните опити от центъра да наложи мерки, смятани от източноевропейските държави за засягащи вътрешните им работи или жизненоважните им интереси, не се увенчаха с добър край. (Помислете например за заповедта към Полша да затвори мината за лигнитни въглища "Туров" (Turów), разглеждана от съда като въпрос на опазване на чистотата на околната среда, но от полското правителство като проблем за осветлението във Варшава. Полша просто игнорира решението на съда и отказа да плати наложените му глоби.) Напълно възможно е избрани правителства, които смятат фермерите, храната и изборите за по-важни от абстрактните предложения на европейското законодателство, да направят същото, ако им бъде наредено да внасят украинско зърно, което ще удари съществен сектор от тяхното земеделие.

За момента, въпреки катастрофалното начало, Брюксел все още има възможност да се изкупи и да се прояви като орган на страната на правителствата и избирателите, които му плащат. Може да се каже, че ще се търси спешен отговор на проблема, ако се наложи и временно изключване на зърнената планина от пазара на ЕС.

Ще се случи ли? Знаците не са добри. По-вероятно е ЕС да види това като абстрактен правен проблем и да призове за сурови мерки срещу тези, които не се подчиняват на неговите заповеди. Ако това стане, рискува да заприлича все повече на канцеларията на някаква съвременна Свещена Римска империя, даваща все по-строги заповеди на васали, които им обръщат все по-малко внимание. Но такъв развой може би е твърде далеч, за да се притесняват брюкселските мандарини. Дотогава това наистина може да е проблем на някой друг.

*Андрю Тетенборн (Andrew Tettenborn) e професор по право в Юридическия факултет на Суонси. Статията е публикувана в The Spectator на 18 април 2023 г.

ИЗБРАНО