Възможен двоен газов байпас на Кипър чрез промяна на трасето на газопровода EastMed предизвика политическо цунами в средиземноморската страна през първата седмица на март.

Турция се възползва от суматохата, за да прокара собствения си дневен ред за политически и енергиен контрол върху региона. В характерния си атакуващ стил тя пак предяви претенции към изключителните икономически зони на съседите си и обяви готовност за определяне на морската й граница с Египет, без Гърция и Кипър.

Опасения за сближаване на Кайро и Анкара по въпросите за морските територии в Източното Средиземноморие вдигнаха на крак Атина и Никозия. В светкавична дипломатическа офанзива на високо ниво бяха предприети срещи за изясняване на отношенията между Гърция, Кипър, Египет и Израел.

Под напора на новите обстоятелства само за часове Египет коригира картата си с блокове, обявени през февруари в международния търг за издаване на лицензи за газови проучвания, с която косвено "признава" заявената от Турция морска линия. Кипър и Израел пък след продължила 9 години безизходица постигнаха споразумение за рамка за експлоатацията на съседните си газови находища.

Сценарии за задкулисни решения и тяхното опровергаване заливат от началото на месеца новата архитектура за енергетика и сигурност на Източното Средиземноморие, изграждана през последните години от регионални тристранни партньорства. Според политически и енергийни анализатори в Кипър обаче тези алианси се оказаха неспособни да издържат бурното вълнение, показвайки колко крехък остава балансът на геополитически и икономически интереси в региона. Завихрилата се от началото на март "перфектна буря", носеща традиционната за района

взривоопасна концентрация на газ и геополитика,

сложи край на временното затишие на източносредиземноморския газов фронт, след постепеното изтегляне на турските кораби в края на 2020 г. от оспорваните морски зони край Гърция и Кипър.

Новата дестабилизация на региона бе предизвикана в критичен за него момент - в навечерието на два важни за развитието му международни форума. Дипломатическият флот на Кипър, Гърция и Турция е в "бойна готовност" за Европейския съвет на 25-26 март. На срещата на върха лидерите на страните-членки ще обсъждат евро-турските отношения и възможно налагане на санкции срещу Анкара заради неразрешените й сондажни дейности в Източното Средиземноморие.

Интензивна дипломатическа подготовка започна от самото начало на март и за неформалната среща месец по-късно, на 27-29 април, която събира във формат "5 + 1" под егидата на ООН лидерите на двете общности в етнически разделения Кипър и външните министри на страните-гаранти Гърция, Турция и Великобритания. Целта й е да се види дали може да се стигне до обща основа за възобновяване на преговорите по Кипърския въпрос, прекратени през юли 2017 г. Анкара вече обяви, че ще постави на масата енергийния въпрос, превръщайки природния газ в политическа "разменна монета".

3е-news.net

Изключителната мобилност в Източното Средиземноморие от началото на месеца е индикатор, че геополитиката в региона, която ще се отрази и на Европейския съюз, се променя. В същото време "никой от процесите, свързани с новите енергийни сценарии, не е изненада - всичко се основава на отдавна и добре познати визии и геополитически схващания", коментира за 3e-news д-р Зенонас Дзиарас, експерт по международна политика в Източното Средиземноморие, изследовател в кипърския център на Peace Research Institute Oslo и съосновател на аналитичната платформа Geopolitical Cyprus.

Алтернативната идея за ново трасе на EastMed,

която разлюля още в първия ден на март и без това неспокойните води около Кипър, отново демонстрира, че най-мащабният енергиен инфраструктурен проект в региона е и остава политически проект.

Кипър, Гърция и Израел подписаха междудържавно споразумение за изграждането на тръбопровода EastMed, чрез който да се транспортира природен газ от Източното Средиземноморие до Европа, на 2 януари 2020 г. Той е признат за "проект от общ интерес" за ЕС, който и финансира част от извършените вече проучвателни дейности.

Разкритието на гръцкия вестник "To Vima", че Гърция и Египет обсъждат /като са информирали и Израел/ възможността за промяна на планираното трасе и изключват от него Кипър, гръмна като "газова бомба". Според изданието целта е да се избегнат техническите и политическите препятствия пред проекта, той да стане устойчив и да се осигури икономическата му жизнеспособност.

В последвалата буря Никозия категорично опроверга подобни твърдения. "Графикът или плановете за EastMed не са се променили", "няма такъв проблем", "подобно нещо не се прилага", бе посочено в официалното изявление на правителството в сряда /3 март/.

Седмица след избухналия скандал /в понеделник, 8 март/ последва второ опровержение на най-високо ниво. В телефонен разговор гръцкият премиер Кириакос Мицотакис увери кипърския президент Никос Анастасиадис, че няма промяна в позициите на правителството му и не е повдигнат въпрос за нов маршрут на планирания газопровод.

Предложението, което обаче според гръцкия вестник е в напреднала фаза, предвижда EastMed да тръгне, както първоначално е определено, от израелското находище "Левиатан", но да продължи не към кипърските газови полета, а да се насочи директно към Египет, където да премине по суша до египетско-либийската граница и оттам да се отправи отново под вода към остров Крит и Пелопонес.