С вота си в неделя за "президент" на самообявилата се Севернокипърска турска република най-изолираните и забравени европейски граждани - кипърските турци, могат да наклонят везните в енергийния конфликт в Източното Средиземноморие.
Около изборите, чийто първи тур е тази неделя (11 октомври), се разнася мирис на газ. Спорът между кипърските турци, подкрепяни от Турция, и кипърските гърци за споделяне на общото богатство от природни ресурси на острова е болезнена тема от години и естествено влезе в предизборната кампания.
В ситуацията на сложно преплетени интереси кое е водещото - газовият проблем или Кипърския въпрос, коментира специално за 3e-news д-р Сертач Сонан, експерт по политическа икономика и международни отношения, доцент в Кипърския международен университет (Cyprus International University) в северна Никозия в интервю за анализатора на 3е-news в Кипър Бранислава Бобанац.
"Газът и решаването на Кипърския въпрос трябва да са едновременно на масата за преговори, те са част от голямата идея или цялостно споразумение и трябва да вървят ръка за ръка", посочва кипърско-турският специалист по международни отношения.
Кипърският въпрос вече плава в дълбоки европейски води и не е само проблем между Кипър и Турция, а е едновременно европейски и геополитически. Това на практика потвърдиха лидерите на страните-членки на ЕС със заключенията, които приеха на срещата си миналия петък.
Внезапното и предсрочно отплаване на турския сондажен кораб "Явуз" от кипърската изключителна икономическа зона в неделя (4 октомври) - след почти 6 месеца проучвателни сондажи в нея и по-рано от обявения му срок на работа 12 октомври, предизвика слаб полъх с мирис на газ в опит да разсее натежалия над Източното Средиземноморие конфликт.
Според неофициална информация, "дискретното" изтегляне на турския сондажен кораб "Явуз" от кипърската изключителна икономическа зона - без шум, без предварително обявяване и без посочване на новата му дестинация, е било постигнато в интензивните задкулисни консултации преди лидерската среща между германския канцлер Ангела Меркел и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. С осигуряването му Меркел е трябвало да убеди кипърския президент Никос Анастасиадис да не настоява за налагането на европейски санкции срещу Анкара, тъй като те могат да навредят на започващия по-широк геополитически диалог за разрешаване на проблемите в Източното Средиземноморие - ясно формулирана цел в заключенията на Европейския съвет.
"Явуз" пробива незаконно от април в два блока в кипърската изключителна икономическа зона (6 и 7), югозападно от острова, за които кипърското правителство е издало лицензи за проучвателни сондажи за газ на консорциума от френската енергийна компания "Тотал" и италианската "Ени". Турция претендира, че част от тези блокове, където сондира корабът, попада в нейния континентален шелф.
Ден след напускането на района турското енергийно министерство обяви, че сондажният кораб се е върнал в пристанище в района на Мерсин за поддръжка и зареждане с гориво, като след това ще продължи своите сондажни дейности на ново място. Анкара използва същата формулировка - "по технически причини", както при изтеглянето на изследователския й кораб "Оруч Рейс" от конфликтната морска зона с Гърция по-рано през септември. Така Ердоган хем демонстрира "добра воля", хем държи контрола със заплахата за "предпоследно" решение.
Край острова обаче все още остава турският изследователски кораб "Барбарос Хайредин паша", който извършва незаконни сеизмографски проучвания в блокове в югоизточната част на кипърската офшорна зона. Обявеният срок за работата му е до 18 октомври.
Изтеглянето на двата кораба и прекратяване на незаконните действия на Турция в кипърските води са предварителното условие на Никозия за възобновяване на преговорите по Кипърския въпрос.
Битката за природния газ, съчетана с нерешения Кипърския проблем е голямото предизвикателство за региона и за Европейския съюз.
Със заключенията от срещата на върха Брюксел изпрати ясното съобщение, че единственият начин за деескалация на напрежението между Турция и Кипър е "бързото възобновяване на преговорите между двете кипърски общности под егидата на ООН" за уреждане на Кипърския въпрос.
Правителството в Никозия оцени изтеглянето на "Явуз" като първа стъпка, която допринася за изграждането на положителен климат в региона, но остана предпазливо и нащрек за следващи провокации от Ердоган.
Европейският съюз приветства хода като част от деескалацията на напрежението в Източното Средиземноморие. Още повече, че това стана само два дни след като "срещата на върха" на 27-те призова Турция да прекрати незаконните си действия срещу Кипър, да започне диалог с него и да вкара "положителен дневен ред" в евро-турските отношения.
Въпреки категоричните заключения в документа, приет от европейските лидери, газовата сага в Източното Средиземноморие продължава с нов дубъл - в очакваното възобновяване на преговорите по Кипърския въпрос, прекратени през юли 2017 г.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш лично се ангажира да активизира този процес и да свика неформална петстранна конференция с участието на кипърските гърци, кипърските турци и трите страни гаранти (Великобритания, Гърция и Турция).
Това ще стане евентуално през ноември, след като встъпи в длъжност новият "президент" на самообявилата се Севернокипърска турска република - или "лидер на кипърските турци", както се нарича длъжността на единствения признат в международен план легитимен официален представител на кипърско-турската общност.
"За кипърските турци природният газ за момента е не толкова икономически проблем, а политически проблем, част от по-широкия Кипърски въпрос и като такъв той е част от политическите послания на кандидатите за президент. Газът е само един параграф (от много) в главата за Кипър", коментира д-р Сертач Сонан.
Това обаче зависи не само от изтеглянето на турските кораби и прекратяването на турските провокации в офшорната зона на Кипър, но и от резултата от предстоящите избори за "президент" на кипърските турци.
Настоящият лидер на кипърските турци Мустафа Акънджъ, който се бори за втори мандат, е твърд привърженик на бъдеща федерация. Основният му съперник Ерсин Татар, сегашен "премиер" на самообявилата се република и лидер на близката до Ердоган дясна националистическа Партия на националното единство, категорично настоява за постоянно разделяне и създаване на две суверенни държави на острова.
В тези две противоположни решения те поставят и управлението, експлоатацията и споделянето на приходите от природния газ край острова.
"За да има стабилност в региона, за да се печели от природните ресурси, трябва да се постигне някакъв вид сътрудничество, включвайки и Турция. Това е сигналът, който тя дава със своите сеизмични и сондажни проучвания в района - ако вие (кипърски гърци, Гърция, Израел, Египет и други) ме изтласкате, няма да ви позволя да играете тази игра", коментира д-р Сертач Сонан.
"Природният газ може да се превърне в катализатор за решаването на Кипърския проблем. Това е единственият лост, който кипърските турци (и Турция) държат, за да окажат натиск върху кипърските гърци и Анастасиадис да седнат на масата за преговори и да останат на нея. Природният газ е едно от нещата, които могат да променят мисленето на Анастасиадис след провала в Женева и Кран Монтана за нови преговори. Той трябва да види, че стратегията му за ангажиране на големи международни петролни компании или за сключване на съюзи със съседни държави не работи. Турция не се възпира от това, по-скоро се върна като бумеранг - Турция стана по-враждебна. Всичко това създаде напрежение и дестабилизира целия регион на Източното Средиземноморие", оценява развоя на събитията д-р Сонан.
Провеждането на многостранна регионална конференция за Източното Средиземноморие, с всички средиземноморски крайбрежни държави, на която да бъде обсъден широк кръг от теми, ще е от полза за деескалация на напрежението в него, смята Европейският съвет, който записа решение за организирането й в приетите миналата седмица заключения. Очаква се тя да бъде подготвена за началото на 2021 г.
Форумът, на който ЕС възлага да умиротвори региона, засега, само дни откакто бе оповестена идеята за него, създава повече конфликти. Напрежението расте най-вече заради оспорваното присъствие на Кипър и кипърските турци, показва ситуацията в момента. Първата брънка в нея ще стане ясна до дни - след вота на кипърските турци на 11 октомври и евентуално на 18 октомври.
Целият анализ на Бранислава Бобанац можете да прочетете в 3е-news
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}