Влизаме в Зелената сделка на ЕС и с американски компании в "Козлодуй"

С решението за нов, седми, реактор в действащата ядрена централа залагаме на декарбонизация на икономиката

Снимка: БТА

Влизаме в Зелената сделка на ЕС и с американски компании в "Козлодуй"

С решението за нов, седми, реактор в действащата ядрена централа залагаме на декарбонизация на икономиката

12:40 | 14 октомври 2020 | Редактор : Виктор Стефанов 80 3087 Снимка: БТА

Правителството е дало разрешение на Българския енергиен холдинг (БЕХ) да преговаря с американски компании, които разработват технологии в областта на ядрената енергетика, включително и технологии, свързани с т.нар. малки модулни реактори. Намерението е да се проучат възможностите за изграждането на нова ядрена мощност на одобрената вече площадка номер 2 на АЕЦ "Козлодуй".

Още по темата

Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова на брифинг пред журналисти в Министерски съвет след края на днешното правителствено заседание. Изявлението й дойде ден, след като премиерът Борисов "стъпи" на площадката за изграждане на бъдещия реактор (по-долу в текста е и днешното му изявление).

До 31 януари 2021 г. енергийният министър ще трябва да информира Министерския съвет за предприетите действия и за резултатите от преговорите, реши още правителството.

Малките Модулни Реактори - технологията, които ще промени ядрената енергетика. Как ще стане това, четете в 3е-news >>

Министър Петкова отбеляза, че решението за изграждане на нов блок в АЕЦ "Козлодуй" е свързано с трайната политика на ЕС за декарбонизацията на икономиката и постигането на нулеви емисии до 2050 г. Друг мотив за това решение е свързан и с издадената заповед на 21 февруари 2020 г. от председателя на Агенцията за ядрено регулиране, с която е определена и избрана площадка номер 2 на АЕЦ "Козлодуй", добави Теменужка Петкова.

Ще имаме ли нужда от две АЕЦ

Тенденцията, която се вижда в ЕС, свързана с декарбонизацията, дава ясен отговор, че България ще има нужда от изграждането и на VII блок на АЕЦ "Козлодуй" и АЕЦ "Белене", каза Теменужка Петкова в отговор на журналистически въпрос.

Базовите мощности на България към момента са приблизително 4000 мегавата от въглищни централи, за които страната ни ще се бори до последно да работят. Другите мощности са 2000 мегавата базова мощност от АЕЦ "Козлодуй". Ако след 10-12 години, въглищните централи поетапно излязат от енергийния микс, това означава, че тези базови мощности трябва да бъдат заместени с други, които да гарантират енергийната сигурност. Заради това България трябва да търси решение и такова решение днес взе правителството, отбеляза министърът.

Виж още ЕС не се отказва от ядрената енергия заради България и още три страни

От страницата си във фейсбук премиерът Бойко Борисов припомни, че още през февруари тази година има издадено решение за оценка за въздействието върху околната среда за изграждане на нова мощност на площадка Nо 2 в АЕЦ "Козлодуй". "Продължаваме експлоатацията на наличните мощности у нас, а реализирането на нови ядрени мощности ще има стратегическо значение за запазване на енергийната сигурност на страната. Редуцираме емисиите от парникови газове и намаляваме на зависимостта от внос на енергийни ресурси по оптимален и конкурентоспособен начин, в контекста на целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и приоритетите на Европейската зелена сделка", изтъкна премиерът.

Кои са "за" и кои "против" АЕЦ

Теменужка Петкова заяви, че днес правителството се е съобразило и със заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г., в които ясно е било посочено, че всяка една държава членка ще има право сама да определя своя енергиен микс. Тогава една част от държавите членки застъпиха тезата, че ядрената енергия от една страна гарантира сигурността на електроенергийните системи и на доставките, а от друга - не генерира емисии, припомни Теменужка Петкова.

Трайната позиция на ЕК е, че чрез използването на ядрената енергия и възобновяеми енергийни източници, България може да постигне амбициозните цели, които ЕС си поставя в областта в беземисионната енергия, отбеляза министърът.

На споменатото от Петкова заседание на ЕС миналия декември най-големи застъпници на ядрената енергия бяха Франция, България, Чехия и Унгария. Тези страни тогава категорично заявиха, че ще продължат да използват атомна енергия. Чехия и Унгария се отказаха от възраженията си по общите решения на ЕС, които заплашиха да блокират, след като получиха гаранция, че ядрената енергия ще бъде призната като начин за намаляване на емисиите парникови газове.

Трите източноевропейски страни обявиха, че възнамеряват да инвестират в нови ядрени мощности. Към онзи момент България лансираше само проекта за АЕЦ "Белене". От вчера - по-конкретно вече и проект за нов блок в АЕЦ "Козлодуй".

В същото време Русия строи в Унгария новите енергоблокове на АЕЦ "Пакш". Френската стратегия върви към нaмaляване на дeлa нa ядpeнaта eнepгия дo 50% дo 2035 г. oт 75% към момента. Но Фpaнция заяви, че нямa дa ce oтĸaжe изцялo oт ядpeнaтa eнepгeтиĸa зa paзлиĸa oт Гepмaния.

На онази среща в Брюксел като водещи противници на ядрената енергия се изявиха Австрия, Люксембург и Германия, която намали броя на работещите ядрени реактори до 7 от 17 пpeз 2011 г.

ИЗБРАНО