Европа хвърля €800 млрд. срещу енергийната криза, но краят й не се вижда

За няколко месеца планираните разходи за преодоляване на последицитре са набъбнали с около 90 милиарда евро

Снимка: AP/БТА

Европа хвърля €800 млрд. срещу енергийната криза, но краят й не се вижда

За няколко месеца планираните разходи за преодоляване на последицитре са набъбнали с около 90 милиарда евро

10:11 | 13 февруари 2023 350 11345 Снимка: AP/БТА

Европейски страни са отделили 792 милиарда евро, за да защитят домакинствата и фирмите от покачващите се цени на енергията, обявиха днес анализатори, цитирани от Ройтерс и БТА.

Още по темата

Държавите от Европейския съюз са похарчили или са подготвили да разпределят общо 681 милиарда евро, за да смекчат негативните ефекти от енергийната криза от септември 2021 г. насам. Великобритания е отделила 103 милиарда евро, а Норвегия - 8,1 милиарда евро, според експерти от изследователския център "Брюгел". Те призовават страните да бъдат по-прецизни, когато разпределят средства, за да се справят с кризата, породена от нарастващите цени на енергията.

От ноември 2022 г., когато беше огласено предишното изследване на анализаторите от "Брюгел", разходите на европейски страни поради енергийната криза се увеличават от 706 милиарда евро на 792 милиарда евро, тъй като през зимните месеци те са изправени пред негативните ефекти от решението на Русия да спре по-голяма част от доставките си на природен газ за Европа през 2022 г., отбелязва Ройтерс.

Най-много средства отделя Германия, която е разпределила близо 270 милиарда евро. Следват Великобритания, Италия и Франция, които са похарчили по по-малко от 150 милиарда евро.

Люксембург, Дания и Германия са страните, отделили най-много средства за справяне с енергийната криза на човек от населението.

"Когато съберете всичко - спасителни планове, субсидии - то се получава абсурдно голяма сума пари", отбеляза миналия декември директорът на консултантската компания Ес-АрЕм (S-RM) Мартин Дивениш, цитиран в италианското списание "Мъни".

За правителствата ще е много по-трудно да управляват тази криза през 2023 година, смятат експертите.

Въпросът е, че фискалният капацитет на страните вече е на предела си. Почти половината от страните членки на ЕС имат дълг, който надвишава ограничението за блока от 60 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).

Изчислените от Блумбърг въз основата на пазарните данни около 1 трилион долара разходи представляват наистина тягостен баланс за потребителите и компаниите, някои от които, макар и не всички, са били компенсирани с пакети финансова помощ.

Прогнозите не са розови, тъй като очакванията са, че енергийната криза ще продължи да тегне над Европа, писа италианското издание.

Според някои анализатори най-дълбоката криза от последните десетилетия дори е едва в началото си. След тази зима регионът трябва да запълни газовите си резерви с малки или нулеви доставки от Русия, което ще задълбочи конкуренцията за гориво.

ИЗБРАНО