17-11-2017 20-11-2018

Инвестициите в зелени решения са отговорът на днешната енергийна криза

Ако днешната "фосилна инфлация" отразява наследената цена на зависимостта от изкопаеми горива, централните банкери предупреждават и за бъдеща "климатична инфлация"

Снимка: istock by Getty Images

Инвестициите в зелени решения са отговорът на днешната енергийна криза

14:15 | 6 януари 2023 | Автор: euobserver.com 6 1069 Снимка: istock by Getty Images

В рамките на няколко години централните банки преминаха от тревога за липсата на инфлация - и евентуално преминаване към дефлация - към перспективата за стагфлационна спирала. На годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон през октомври 2022 г. централно място зае дебатът дали настоящата инфлация отразява натиск от страна на търсенето или предлагането - или и двете. Диагностицирането на източниците на шока и разбирането дали той е преходен или постоянен е от решаващо значение за насочване на функцията на централните банки за реагиране, пише Данае Кириакопулу в анализ за euobserver.com.

Green Deal

Залогът за икономическия растеж и развитие не може да бъде по-голям: реалността на климатичната криза и инвестиционните възможности на екологичния преход се определят от екзогенни планетарни граници, а не от текущите фискални и парични условия. Ако сега не се инвестира, това би влошило още повече икономическите условия и би довело до риск от продължителен порочен кръг от недостатъчни инвестиции, бавен растеж и висок дълг.

Що се отнася до източниците на инфлацията, лагерът на търсенето призовава централните банкери да се погледнат в огледалото: годините на ниски лихвени проценти и количествени улеснения (QE) са довели до повишаване на цените на активите.

Това се ускори по време на пандемията, когато централните банки изоставиха първите си стъпки към нормализация, за да подкрепят икономиката с ново количествено улеснение. От 2008 г. насам балансите на централните банки са се увеличили повече от четири пъти, като през 2022 г. ще възлизат на над 30 трилиона щатски долара. Само свързаното с пандемията количествено улеснение беше няколко пъти по-голямо от това в периода 2009-2011 г. , последвал финансовата криза.

Въпросът дали паричната политика е допринесла за рязкото повишаване на инфлацията е малко по-различен от този дали централните банки са виновни. Централните банки посочват бездействието на правителствата като причина за собствените си действия - особено нежеланието на правителствата да продължат структурните реформи и да се възползват от ниските разходи по заемите, за да направят така необходимите инвестиции.

Притиснати в ъгъла и ограничени от мандата си за ценова стабилност, централните банки нямаха друг избор, освен да се превърнат в "единствената игра в града", като си навлякоха критики за това, че поемат това, което би трябвало да е задача на избраните политици. Направиха го с неудобство.

Неведнъж те призоваваха правителствата да подкрепят възстановяването и обръщаха внимание на ограниченията, които паричната политика може да постигне. Някои отидоха дори по-далеч, като предупредиха за рисковете от създаване на балон на държавните облигации или предупредиха, че може да съжаляват за усилията си да създадат инфлация.

Преминаването на правителствата към фискална експанзия по време на пандемията допринесе допълнително за рязкото повишаване на инфлацията. Иновативните пакети за подпомагане, целящи спасяването на човешки животи и препитание, бяха свързани с риска от генериране на свръхликвидност и предизвикване на всеобщо повишаване на цените.

Последиците от пандемията и свързаната с нея деглобализация от страна на предлагането са инфлационни по няколко начина.

На първо място, очевидни са трудностите в глобалните вериги за доставки и контейнеровозите, включително прекъсванията в търговията с чипове и други важни високотехнологични суровини. В същото време пандемията промени предпочитанията на хората по отношение на работата, като много хора отказаха да се върнат на пазара на труда след пандемията. Към това се прибавят и годините на погрешна енергийна политика и неспособността да се диверсифицират енергийните доставки, които направиха ключови части от световната икономика уязвими. Ускорената инфлация в Европа е резултат от нееластичното търсене на природен газ.

Ако не се вземат мерки, изменението на климата може да предизвика допълнителен инфлационен натиск.

Ако днешната "фосилна инфлация" отразява наследената цена на зависимостта от изкопаеми горива, централните банкери предупреждават и за бъдеща "климатична инфлация" (тъй като по-честите, по-интензивните и по-широко разпространените в географски план екстремни явления, свързани с климата, нарушават икономическата дейност и селското стопанство), както и "зелена инфлация" (по-висок риск при сценарий на безпорядъчен преход, при който предлагането на важни суровини не отговаря на търсенето).

3e-news.net

ИЗБРАНО