Две комисии категорично подкрепиха възможен държавен контрол върху "Лукойл"
Проектът на ДБ за особения търговски представител, който евентуално, при нужда, да поеме бургаската рафинерия получи завидна подкрепа от депутатите
Две комисии в парламента - за икономическа политика и енергетика, подкрепиха на първо гласуване законопроекта на "Демократична България", който урежда поемане от държавата на предприятия от критичната енергийна инфраструктура.
Още по темата
- КЗК захапа "Лукойл България" ЕООД, като го обвини, че налага ценова преса
- Проблемът с "Лукойл": разликите между България и Италия
- "Лукойл" бърза да се отърве от рафинерията си в Сицилия, но се сблъска с държавен комисар
- Забраната за износ на нефтопродукти от "Лукойл" не мина през бюджетната комисия засега
С 14 гласа "за" нито един "против" и един въздържал се проектът мина на първо четене в Комисията по енергетика
По време на дискусията всички изказали се подкрепиха проекта, като стана ясно, че в него ще бъдат предложени и направени уточняващи промени, но не и такива по принцип.
Всъщност от изказването на вносителя - Йордан Мирчев, ясно се разбра, че предложението идва като реакция на заявеното от ръководството на "Лукойл Нефтохим", че могат да зсатворят рафинерията в Бургас, ако бъде ограничена дейсността им (покрай санкциите и дерогацията).
Най-важното притеснение - това на депутата от БСП Драгомир Стойнев, който попита какво налага такъв закон, смятайки, че едва ли не още с приемането на закона държавата ще изпрати свой управител в "Лукойл Нефтохим" - беше разсеяно с обяснението - не само на Мирчев, но и на други депутати, че законът връчва инструмент в ръцете на Министерския съвет, който да използва при криза в предприятие от съществената за държавата инфраструктура, така че да не бъде застрашена националната сигурност. Стойнев прие обяснението.
Мирчев изрично подчерта, а това правиха на няколко пъти представители на ДБ, че не се замисля национализация, защото собствеността на дадена компания остава такава, каквато е, но ще има ограничения при възможните разпоредителни сделки.
Ексминистърът на енергетиката Теменужка Петкова (ГЕРБ) постави въпроси за фигурата на държавния управител (особеният търговски представител) и в дискусията с вносителя стана ясно, че между двете четения има какво да се прецизира в текстовете, които регламентират неговата роля (или техните роли, ако са трима, както допуска проектът). Петкова припомни, че и в Закона за енергетиката е уредена фигурата на държавен представител, но се оказва, че досега не е уредбата не е прилагана.
Председателят на комисията Делян Добрев (ГЕРБ) каза, че ще подкрепят законопроекта като даде да се разбере, че между двете четения от партията му ще направят предложения, главно във връзка с избора на държавния представител, който може да бъде и чуждестранен представител. Подчертана бе ролята на уредения в закона Консултативен съвет, който би трябвало да избере представителя (ите).
По-рано от парламентарната трибуна в своя декларация Йордан Мирчев каза, че законодателното им предложение означава въвеждане на особен търговски управител в "Лукойл Нефтохим", с което ще могат да бъдат защитени интересите на страната. Правителството тогава ще има възможност, когато под една или друга форма има злоупотреба с монополно положение или пък са застрашени интересите, или определени икономически отрасли на страната, правителството ще може да назначи този особен търговски управител, който да поеме управлението на рафинерията, обясни Мирчев. По думите му това ще доведе до три важни ползи за страната: спад в цените на горивата; внасяне на данъци от "Лукойл"; връщане на нефтения терминал в Росенец.
Мирчев подчерта, че загубите от разликата в цената на продаваните горива у нас и закупувания по-евтин сорт петрол от рафинерията в "Лукойл" по-най консервативни оценки възлизат в размер на 250 млн.лв.
Какво предвижда законопроектът
На 2 декември ДБ представиха своя Законопроект за изменения и допълнения в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. На практика се предлагат в няколко конкретни хипотези операторите на критична инфраструктура, която е свързана с производство, съхранение, пренос на енергийни продукти от нефт и производството на нефт да могат да минават под оперативно управление на особен представител, назначен от държавата.
В случаите, когато е налице опасност от засягане на националната сигурност или злоупотреба с монополно положение или нарушаване на ограничителни мерки, които са наложени от международни организации и са задължителни за България, държавата да може да встъпва и да поема оперативното управление върху съответния търговец, обясни тогава депутатът и бивш правосъден министър Надежда Йорданова. Това ще се случва със заповед на министъра на икономиката и индустрията след внимателна проверка от Консултативния съвет на съответните обстоятелства.
Оперативното управление ще се поема за 6 месеца с възможност да се удължава само веднъж. Министърът, при необходимост, дори в рамките на тези 6 месеца, ще може да смени особения търговски представител, ако той не се справя.
Заповедта, с която се определя особеният търговски представител, ще подлежи на съдебен контрол, но с оглед спецификата на обстоятелствата и тяхната неотложност, тя ще подлежи на предварително изпълнение.
Предлагайки проекта, от ДБ смятат, че е запазен много добре балансът - от една страна, защита на обществения интерес и от друга страна, правата на собственост на собствениците на капитала на съответните оператори на критичната инфраструктура. Предвидени са поредица от ограничения и гаранции, че особеният търговски представител няма да злоупотребява със своята власт.
Икономическата комисия също каза "Да"
По-рано Комисията по икономическа политика също прие законопроекта на ДБ на първо гласуване.
Председателят на Комиисията Мартин Димитров (ПГ на "Демократична България") напомни, че от 5 декември са в сила санкции на ЕС, от които България е договорила изключение и нямаме законодателно решение какво би се случило, ако дадена компания от сектор "Петрол и петролни продукти" заяви, че спира дейност, започне да нарушава тези санкции или има злоупотреба с монополно положение. По тази причина в законопроекта се предлага, когато Консултативният съвет към министъра на икономиката (уреден с предлагания законопроект - б.р.), в който участват различни институции и представители на браншови организации, прецени, че дадена компания от сектор "Петрол и петролни продукти" е извършила определени нарушения или спира дейност, държавата да може да назначи особен търговски управител в компанията.
Димитров напомни, че има и друг законопроект по темата, внесен от ДПС, като допълни, че двата проекта на нормативни актове ще се гледат от Народното събрание.
Министърът на икономиката Никола Стоянов подкрепи предложението. "Искам да подчертая, че (става дума) за принцип, не е конктерно насочено към някоя компания. Смятаме, че рискът е малък рискът да се случат такива събития и да използваме тази опция. Въпреки това смятам, че трябва да имаме инструментариума да реагираме в различни ситуации."
Остро възражение дойде от Румен Гечев от БСП, който видя риск за националния интерес, цитира го БНР. "С това решение ние всъщност казваме на собственика - добър ден, благодаря ви за собствеността, ние ще я управляваме известно време, ако се наложи. Руската страна, без да е взела решение за другите страни, може да реши - вие влизате в нашата собственост да я управлявате, ние ще ви спрем доставките на петрол."