Кого ще застигне данъкът върху свръхпечалбите?

Снимка: Istockphoto by Getty Images

Кого ще застигне данъкът върху свръхпечалбите?

На дневен ред е налог, познат от военно време, но и обстоятелствата, които го налагат са извънредни

08:43 | 1 декември 2022 | Автор : Виктор Стефанов 50 7267 Снимка: Istockphoto by Getty Images

Служебните министри стъпиха върху "Лукойл", за да обявят облагането на свръхпечалбите или събирането на т. нар. "временна солидарна вноска" от компании в някои бизнеси. Един вид това облагане нямаше да пробие общественото пространство така звучно, ако не бяха тези лелеяни 700 млн. лева, платими от руската компания, когато започнела да плаща данъците си в България. Въпреки че парламентът започна обсъждане и гласуване на данъка преди "Лукойл" да обяви, че мести от 2023 г. регистрациите си у нас, за да спаси бизнеса на рафинерията си в Бургас. Парадокс: тотален монополист в преработката на нефт у нас, който сякаш сега се нанася, макар да живее тук от десетки години.

Избрано

Вярно е, че от български бизнес организации отдавна пламтят по темата за свръхпечалбите на енергийни компании, главно държавни, натрупани от скачащите цени на електроенергията. Във връзка с това БЕХ например иззе стотици милиони от свои дъщерни дружества, за да ги "превърне" в компенсации като предвестник на същинското облагане.

Но "Лукойл" е друга писта, по-шумна заради: европейските ограничения върху търговията с руски нефт и нефтопродукти и натиска да продължи да ги изнася от България (за да плати тези 700 млн.); търговско-правните врътки, с които мотаеше държавата ни и не й плащаше данъци.

Министърът на икономиката в служебното правителство Никола Стоянов изрази надежда, че именно свръхпечалбата на тази компания ще бъде ключова за новата схема на подпомагане на хората и бизнеса.

Е, предстои да видим дали тези 700 млн. няма да изчезнат яко дим, ако отнемат на "Лукойл Нефтохим" износа, както го гласят депутатите...

Всъщност облагането на свръхпечалбите е европейско решение на фона на скочилите с над 100% печалби на енергийни гиганти като Shell, TotalEnergies, Repsol, ExxonMobil, Chevron, BP благодарение на резкия скок в цените на петрола и високите маржове в преработката му.

На 14 септември европейските министри на енергетиката се споразумяха за пакет от спешни мерки за обуздаване на цените на енергията. На тази база Европейската комисия предложи страните членки да събират "временна солидарна вноска" от компаниите, които работят с изкопаеми горива в размер на 33% от свръхпечалбите, реализирани през 2022 г. и/или 2023 г. Според предложението свръхпечалбата се определя като печалба, надвишаваща с повече от 20% средната за последните четири години (2018 - 2021 г.). Отрицателен среден годишен резултат води до нулева средна облагаема печалба.

33% е прагова ставка и страните от ЕС могат да прилагат и по-висока, се казва в решението на ЕС. България например избра 33%, но Чехия - 60%. Приходите ще бъдат насочени към потребителите и компаниите, за да смекчат въздействието на високите сметки за енергия и да инвестират в зелена енергия. Засегнати данъкоплатци са дружества със стопанска дейност в ЕС.

Според ЕК тази мярка, заедно с други като намаляване на консумацията на електроенергия и временни ограничения на приходите на производителите на електроенергия от ВЕИ, от една страна ще подкрепи потребителите, а от друга ще запази предимствата на общия вътрешен пазар и конкуренцията.

Държавите-членки трябва да започнат да прилагат мярката най-късно от 31 декември 2022 г. и да я продължат засега за една година.

В регламента се казва, че държавите-членки на ЕС трябва да използват постъпленията от вноската по ясен, прозрачен, пропорционален, недискриминационен и проверим начин.

Може да се отбележи, че солидарната вноска е вдъхновена от прилагани национални данъци върху т. нар. неочаквани печалби (на енергийни компании), които някои членки на ЕС вече прилагат, например Унгария, Гърция, Италия. В този смисъл е и "облагането" на дружества на БЕХ, за което стана дума по-горе.

Възникнаха въпроси кои сектори ще засегне временният данък (или солидарна вноска). В европейското решение се изброяват секторите: налага се върху печалбите, генерирани от петрол, включително рафинерии, газ и въглища. Но спорове се водят затова кои да бъдат конкретно засегнатите във време на преплитащи се бизнеси.

Има обаче и опозиция на цялата идея: от страна на бизнеса се чуват критики, че извънредният данък ще отблъска инвеститори и ще направи данъчната система по-непредсказуема.

Намерението в крайна сметка е да се обложат фирми, които се възползват от нещо, което не са "изработилию' (не са отговорни) - т.е. получили са неочаквана печалба.

Енергийните фирми получават много повече пари за петрола и газа си, отколкото миналата година. Това е така, защото търсенето се увеличи, когато ограниченията по време на пандемията бяха премахнати, а войната в Украйна доведе до опасения за енергийните доставки.

Назад във времето: военен (следвоенен) налог

Данък върху свръхпечалбите, данък, наложен върху печалби, надвишаващи установения стандарт за "нормален" доход. Това е определението на Енциклопедия Британика (Britannica).

В обяснението се описват двата принципа за определянето на свръхпечалбите. Единият, известен като принципа на печалбата от войната, е замислен да възстанови военновременните увеличения на доходите спрямо нормалните мирновременни приходи на данъкоплатеца. Другият, идентифициран като принцип на високи печалби, се основава на дохода, който надвишава определена законова норма на възвръщаемост на инвестирания капитал.

Макар да е въведен за първи път по време на Първата световна война като инструмент за ограничаването на свръхпечалби, които се дължат на войната, този данък се утвърждава трайно по време на Втората световна война и на Корейската война (1950-53) в повечето страни, чиито бизнес печалби бяха засегнати от войната. Данъците върху свръхпечалбите (основани на втория принцип) са станали част от мирновременната данъчна структура на Дания и няколко страни от Южна Америка.

Икономическите ползи от данъка върху свръхпечалбите обикновено се отчитат от гледна точка на два основни критерия:

тяхната ефикасност при изсмукване на "неочаквани приходи" от военно време, за да се постигне стабилизиращ ефект върху икономиката;
техния ефект върху икономическите стимули, производствените нива и разходите за бизнес.

Интегрирането на данъка върху свръхпечалбите в общата данъчна структура на дадена страна, особено във връзка с действащите корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица, и определянето на това какво точно е "свръх" също създава сериозни проблеми, се казва в анализа на Britannica.

Може да се отбележи във връзка с горното, че петролните и газовите компании, работещи в Северно море, се облагат с различни данъци от другите фирми. Данъците върху печалбата им са по-високи - те плащат 30% корпоративен данък върху печалбата си и допълнителна ставка от 10% на всичко отгоре. Други фирми в момента плащат корпоративен данък от 19%, отбеляза BBC.

Но петролните и газовите фирми успяха да намалят размера на данъците, които плащат, като отчитат загубите или разходите за дейности като извеждане от експлоатация на петролни платформи в Северно море.

Какво се предлага и какво се приема в България

Страната ни следва точно европейския регламент, Народното събрание обсъжда и гласува временната солидарна вноска в рамките на Закона за корпоративното подоходно облагане. В закона се казва: "дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, внасят задължителна временна солидарна вноска за генерираните свръхпечалби съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията в размер 33 на сто".

След първото гласуване в бюджетната комисия зам.-министърът на финансите Людмила Петкова обясни правилото: "Взима се 4-годишен период, определя се средна печалба - примерно за 4-те години средната печалба е 100 единици, увеличава се с 20%, което прави 120, и печалбата за 2022 г. например е 200 единици. Разликата между 200 и 120, която е 80, се облага с 33%".

Зам.-министърът обясни, че в обхвата на мярката ще попаднат дружествата, които добиват: суров нефт, природен газ, въглища; онези, които са в бизнеса с нефтопреработване и производство на кокс.

Компаниите ще имат право веднага да внесат авансово за последното тримесечие тяхната солидарна вноска във фонда за компенсации и на бизнеса, и на гражданите (например прословутата отстъпка на литър гориво, която се очаква да се дава и идната година, може и в друг размер).

Министър Никола Стоянов отговори на журналисти утвърдително на въпроса дали "Лукойл" има свръхпечалба от 100 милиона... и че от другата година свръхпечалбата им ще се облага с 33%.

Как ще го правят други

Чехия например прие да облага свръхпечалбите със ставка от 60% (ако положителният финансов резултат е над 20% по-голям от средното за последните 4 години). Засегнати ще бъдат компаниите в сферата на енергетиката, минния и петролния сектор, както и ... банките. Заедно с това чешкият парламент одобри прилагането на солидарна вноска не за една, а за три години, смятано от 1 януари 2023 г. В резултат се очаква хазната да събере само през 2023 г. над 3 милиарда евро, които ще се използват за финансиране на ценовите тавани за тока и газа за домакинствата.

Германия се спря на 33-те процента данъчна ставка за петролните, въгледобивните и газовите компании, от която очаква между 1 и 3 млрд. евро. Ще бъдат засегнати малък, двуцифрен, брой компании, като ще бъде налаган върху печалбите им за 2022 г. и 2023 г.

Този данък обаче е различен от друг подобен, който Германия ще налага върху свръхпечалбите, получени от продажбата на електроенергия след 1 септември 2022 г.

Великобритания вече въведе специален 25-процентен данък върху печалбите над средната стойност на петролната и газовата индустрия. Целта на британското правителство е да събере 5 милиарда паунда за финансиране на социални разходи.

Колко (какви) са свръхпечалбите

1000 от най-големите компании в света са регистрирали свръхпечалби от 1,15 трилиона долара през 2020 г. и 2021 г. в сравнение с периода преди пандемията - увеличение от 68,5 процента.

Можем да съберем повече от 1000 милиарда долара в световен мащаб с данък от 90 процента върху неочакваната печалба на 1000 от най-големите компании в света. Това се казва в анализ на неправителствената организация "Оксфам" (Oxfam), който обаче засяга само следпандемичното възстановяване, но не и последиците за пазарите от руската инвазия в Украйна. Но дава основа за размисъл.

Групата на Левите в Европейския парламент пък изчисли преди година (преди войната в Украйна), че големите мултинационални компании са направили свръхпечалби от 447 милиарда щатски долара (364 милиарда евро) през 2020 г. (14,7% от общите им печалби през 2020 г.). По-голямата част от тези печалби са направени от мултинационалните компании в три сектора: производство (41%), информация (21%) и финанси (16%).

Правителствата в ЕС може да съберат в повече 5 милиарда евро приходи от данък печалба, ако ставката е 10% върху свръхпечалбата, 14 милиарда евро при 30% ставка, 24 милиарда евро при 50% ставка и 35 милиарда евро при 70% ставка на данъка върху свръхпечалбите. Тези числа могат да са полезни за политиците, които се занимават с въпроса как да се финансира икономическото възстановяване от пандемията.

"Данъчни прозрения" на одитори

Ще завършим с "данъчни прозрения" на консултантската (одиторска) компания PWC по повод регламента на ЕС.

Защо данъкът върху неочакваните печалби би бил оправдан в един от многото сектори, в които печалбите варират поради колебанията в цените на световния пазар? Секторните извънредни данъци повдигат редица въпроси, като например как да се определи обхватът (компаниите), как да се определят какви са свръхпечалбите (освен ако човек не използва стъкмистика, това ще бъде много трудно да се направи), а и какво да правим с извънредните загуби, ако цените на световния пазар паднат силно.

В по-широка перспектива облагането на неочакваните печалби в енергийната и добивната промишленост вероятно няма да ускори енергийния преход. Възможно ли е да се проектира система, за която трябва да се използват неочакваните печалби вместо да се инвестира в енергийния преход?

ИЗБРАНО