До 2026 г. България ще има нови 20 000 електромобила и 10 000 зарядни станции за тях. Осъществяването на този проект е записано в последната редакция на Плана за възстановяване и устойчивост. Това обяви вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов по време на експертна дискусия на тема "Електрическа мобилност", организирана от списание "Ютилитис".

В рамките на същия този проект до края на 2026 г. в страната ни ще бъдат изведени от експлоатация 50 000 стари автомобили с двигатели с вътрешно горене.

Сандов отбеляза, че това изглежда много мащабно за период от 5 години, но поглеждайки дори към околни нам държави, които дори не са членове на ЕС и виждайки какво се случва там, проектът вече изглежда доста реалистично. "А може би някои ще кажат дори че не е достатъчно. Ако постигнем повече, ще е добре дошло", коментира вицепремиерът.

Сандов припомни и че в новата Оперативна програма "Околна среда" 2021-2027, която също скоро ще бъде изпратена за одобрение в Брюксел, е заложен стимул под формата на 6140 евро за закупуване на нов електромобил от всеки в град с превишени нива на фини прахови частици (ФПЧ).

Председателят на Индустриалния клъстер "Електромобили" (ИКЕМ) Илия Левков отбеляза, че по отношение стимулите за различни институции да закупуват електромобили има сериозен проблем в Националния доверителен екофонд (НДЕФ), който подпомага финансирането на такива покупки. Според думите му държавата в лицето на Сандов трябва да промени практиката на НДЕФ или да смени Управителния му съвет.

"Казвам го с прискърбие, защото 4 години вече им обясняваме, че трябва да променят подхода за покупката на електрически превозни средства", отбеляза Левков. И даде пример как сумата, която Фондът предоставя за покупката на електромобил, трябва да бъде използвана за първоначалната лизингова вноска. А самите организации да изплащат текущите месечни вноски.

"Това изключително много ще облекчи подмяната на автопарка. Също така ще отвори голям потенциал за банки, лизингови компании и т.н. Тук няма нужда от законодателни промени, а само от промяна в работата на НДЕФ", категоричен е Левков. И даде конкретен пример за проблема с гимназия, която е закупила електромобил чрез НДЕФ. Но покупката не е могла да бъде осъществена в рамките на 6 месеца, гимназията е загубила половин година от гаранцията, от винетката, от застраховките "Гражданска отговорност" и "Каско", а и 6 месеца не е могла да експлоатира този електромобил.

Той отбеляза, че у нас има не само лоши, но и много добри примери за развитието на електромобилността. Като такъв посочи наскоро променена Наредба на МРРБ за строителството, която регламентира 10% от паркоместата към всяка новопостроена сграда да бъдат подготвени за зарядни станции. "С това изпреварихме ЕС, където на много места още се чудят колко да бъде процентът", отбеляза Левков.

Добър пример е и това, че в момента има 900 деца, които в 15 професионални гимназии учат за елекрически превозни средства.

Модераторът на дискусията и председател на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски също отбеляза, че за развитието на електромобилността у нас има много какво да се прави. Особено предвид факта, че към 2030 г. трябва да имаме поне 300 хил. електромобила в страната. За които пък ще са необходими зарядни станции с разполагаема мощност между 1500 - 2000 MW. "Но ние не мислим за това системно. Говорим за генериращи мощности, но не и за мрежи, за инфраструктура, които са изключително важен фактор за това развитие", отбеляза Хиновски.

Мартин Заимов от Българската асоциация електрически превозни средства каза, че  изграждането на 10 000 зарядни станции, предвидени по Плана за възстановяване, може да стане за по-малко от 5 години, ако бъдат създадени подходящите условия за това. Според Заимов, що се отнася до градската среда, дори няма нужда от промяна в законодателството, за да се изграждат зарядни станции. По-скоро проблемът е паркоместата и регулацията за тях.

"Единственото, което е нужно, е общините да посочат паркоместа, вместо да се организират търгове", категоричен е Заимов. Той смята, че ще бъде изключително лесно МРРБ да наложи такъв подход и практики на общините, което ще реши проблема без каквито и да било законодателни промени.

3e-news.net