Макар всеобщото схващане да е, че страната ни изостава от европейските нива на разпространение на електрическата мобилност, се оказва, че в някои отношения сме доста по-напред дори от лидерите на ЕС. Едно от тях, оказва се, е делът на бързите зарядни станции (над 22 киловата) спрямо общия брой. И дори да звучи изненадващо, фактите показват, че в това отношение България изпреварва значително средноевропейските нива, а в същото време държавите членки, които са пред нас, са по-малко от пръстите на едната ръка.

Според анализ на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА) в целия ЕС от 9 зарядни станции за електромобили едва 1 е от т.нар. бързи. По-конкретно към края на 2020 г., за когато са налични последните данни, в 27-те държави-членки има инсталирани общо 224 237 такива устройства. От тях обикновените са 199 250 , а бързите - 24 987, което означава, че делът им е 11.1%. В България обаче той е 39.2 на сто. Или иначе казано от 194 инсталирани зарядни станции за е-коли 76 са за бързо зареждане. Така в процентно отношение страната ни заема престижното 5-о място, като пред нас в класацията са единствено Естония, Чехия, Литва и лидерът Латвия. Естонците разполагат с 176 бързи и 223 бавни зарядни станции или делът на първите е 44.1%. При чехите той е 50.8 на сто, съответно бързите дори са повече като брой от бавните - 610 срещу 590. Такова положение се наблюдава и при литовците, които имат 74 бавни и 100 бързи, чийто дял е 57.5%. А в Латвия вече нещата са наистина много впечатляващи. Там от общо 291 зарядни станции за електромобили бързите са 235 или 80.8 на сто.

Заемайки петото място в ЕС по този показател, България изпреварва най-богатите държави в Общността, където и електрическата мобилност е най-развита. Така например в Германия 16.4% от зарядните станции за бързи. Което потвърждава и думите на Мартин Заимов от Българската асоциация електрически превозни средства, който по време на участието си в международния форум "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България", организиран от Dir.bg и 3eNews, подчерта как в много отношения нашата страна е по-напред от Германия в развитието на електрическата мобилност. Той даде пример как у нас почти не се дават субсидии за закупуване на електормобили и от 3000 такива само 30 са купени чрез схема за подкрепа, докато в Германия се купуват предимно със субсидии. Другият му пример бе как при германците на всеки 10 електрически коли се пада по една зарядна станция, докато при българите за зареждане на една се "борят" само 6 електромобила. А от данните на АСЕА става ясно, че изпреварваме Германия и по дял на бързите зарядни станции, за които все по-активно се говори и на които се залага да разрешат проблема с пътуванията с коли на ток на дълги разстояния, за които ще има нужда от дозареждане на батерията някъде по пътя.

Оказва се, че в това отношение изпреварваме не само Германия, а и още над 20 държави в ЕС. Във Франция делът на бързите зарядни е едва 8%. А при лидера по разпространение Нидерландия, където към края на 2020 г. са били инсталирани общо 66 665 зарядни за електромобили, бързите са нищожните 3.6%, макар като брой никак да не са за пренебрегване - 2 429.

Ако се сравним със съседните ни държави-членки, също показваме по-добри резултати по отношение на дела бързи зарядни станции. Макар и след нас, в Румъния той не е много по-малък - 35.7%. Но пък в сравнение с много по-богатата Гърция и двете държави са значително по-напред, тъй като при южните ни съседи едва 8 на сто от зарядните станции са бързи, които са малко и като брой - само 22. Вярно е , че както северната, така и южната ни съседки имат повече зарядни - съответно 493 и 275. Но в Румъния населението е 3 пъти по-голямо спрямо това в България, а в Гърция - 1.5 пъти. Погледнато от този ъгъл излиза, че българите разполагат с повече зарядни за електромобили и от румънците, и от гърците, на глава от населението.

Друг интересен момент в анализа на АСЕА е, че източноевропейските държави определено изпреварват западните в развитието на бързата зарядна инфраструктура. Като изключения могат да се посочат единствено Испания с 28.7% дял на бързите зарядни станции, Ирландия с 25.7 на сто, Португалия с 20% и донякъде Дания и Австрия с техните дялове от съответно 17.1 и 16.7 на сто. Любопитен факт е също, че богатият Люксембург е в дъното на класацията, където от общо 1061 зарядни станции само 10 са бързи, което представлява дял от едва 0.9%.

Според АСЕА изследването показва наличието на два проблема с развитието на зарядната инфраструктура за електрически превозни средства в ЕС. От една страна не само има явна липса на достатъчно зарядни устройства в Общността спрямо заявките на политиците за прогресивно увеличаване на електрическите превозни средства, но много малка част от зарядните устройства могат действително да зареждат превозните средства с приемлива скорост.

От друга страна Организацията бие тревога, тъй като националните правителства и Европейският парламент подготвят своите позиции относно Регламента за инфраструктурата за алтернативни горива (AFIR), предложен от Европейската комисия през юли. Документът е и основен компонент от европейския климатичен пакет "Fit for 55", който включва и нови цели за емисиите от транспорта.

"За да убедим повече граждани да преминат към електромобили, трябва да премахнем всички проблеми, свързани със зареждането им", коментира генералният директор на ACEA Ерик-Марк Уитема. Според думите му хората трябва да виждат много зарядни устройства в своята ежедневната среда. И те трябва да бъдат бързи и лесни за използване, а не на шофьорите на електромобили да се налага да чакат на опашки за ток.

"Зареждането с електричество трябва да бъде толкова удобно и просто, колкото зареждането с гориво днес. За съжаление предложенията в Регламента не са достатъчно амбициозни, за да се постигнат целите. Нещо повече, той е напълно несъвместим с предложените нови цели за CO2 за автомобилния сектор", предупреждава Уитема.

В тази връзка ACEA призовава европейските институции да увеличат значително предложените към момента в рамките на AFIR цели, чрез което да се гарантира, че Европа ще може да изгради гъста мрежа от инфраструктура за зареждане с електричество и алтернативни горива, включително достатъчен брой устройства за бързо зареждане във всяка държава-членка на ЕС до 2030 г.